Определение № 110 от 17.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 887/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 82666/ 11.07.2013 год. от Х. А. Я. от [населено място], чрез адв. Е. Н. - САК срещу въззивно Решение от 25.04.2013 година по гр. възз. д. Nо 381/2012 год. на софийския градски съд, с което е оставено в сила решение на първата инстанция по допускане на делбата и отхвърлените установителни искове по чл. 26 ал.2 ЗЗД и чл. 156 ГПК/ отм./, както и относно недопуснатата съдебна делба на стопанска сграда в дворното място. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно-постановено в нарушение на материалния закон/ чл. 26 ал.2 ЗЗД, чл. 76 ЗН, чл. 31 ал.1 ЗЗД/, съдопроизводствените правила досежно анализа на доказателствата и необосновано, основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК. Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се поддържа по въпросите: 1/ налице ли са основание за уважаване на предявения инцидентен установителен иск по чл. 26 ал.2 предл. 2 ЗЗД- 2/ законосъобразно ли е прехвърлянето на част от съсобствен имот чрез дарение от единия съсобственик на трето лице, без да е предложен по реда на чл. 33 ал.2 ЗС тази част на другите съсобственици и относно срокът за предявяване на иска и 3/ налице ли е заобикаляне на закона чрез прехвърляне на трето лице на част от съсобствения имот, който е предмет на иска за съдебна делба. В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответниците по касация. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и с оглед на преценка на данните по делото за характера на исковете, намира касационната жалба е процесуално допустима. Настоящият състав на ВКС като прецени доводите на касатора, намира че касационното обжалване не може да бъде допуснато, тъй като не са налице основанията за това. За да приеме, че е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, съгласно разясненията на т.3 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС следва съставът на ВКС, извършващ селекцията на касационната жалба, да констатира, че искането касае тълкуване по приложението на нов закон, или е налице празнота в съдебната практика, която налага произнасяне по поставените правни въпроси, като по този начин ще се постигне задачата да се стигне до точно и еднакво прилагане на закона и развитие на правоприлагането по силата на даденото тълкуване. В настоящия случай не може да се приеме, че е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като по въпроса: налице ли са основание за уважаване на предявения инцидентен установителен иск по чл. 26 ал.2 предл. 2 ЗЗД, търсеният от касатора отговор изцяло зависи от установените по делото факти и обстоятелства и предполага решение по съществото на спора, поради което не може да се жени като основание по см. на чл. 280 ал.1 ГПК. Въпросът законосъобразно ли е прехвърлянето на част от съсобствен имот чрез дарение от единия съсобственик на трето лице, без да е предложен по реда на чл. 33 ал.2 ЗС тази част на другите съсобственици и относно срокът за предявяване на иска следва да се има предвид следното- - по въпросът има задължителна съдебна практика, приета с ТР 5/2012 год. на ОСГК на ВКС по приложение на чл. 33 ал.2 ЗС в хипотезите на разпоредена идеална част от недвижим имот чрез дарение. Искът е конститутивен, поради което не може да бъде съединен с иска за съдебна делба, който също е конститутивен. Само ако е налице влязло в сила решение по чл. 33 ал.2 ЗС, същото следва да бъде съобразено в делбения процес, ако същото се отразява на спора за наличие на съсобственост и правата на съделителите. Некоректно от страна на касатора е, без този въпрос не е предмет на делото и без не е повдиган в инстанциите, без произнасяне от страна на въззивния съд, същият да се поставя за първи път в изложението към касационната жалба, като парвен проблем, обусловил изхода на делото. Въпросът налице ли е заобикаляне на закона чрез прехвърляне на трето лице на част от съсобствения имот, който е предмет на иска за съдебна делба също не може да обуслови основание за допускане на касационно обжалване. По този правен проблем е налице задължителна съдебна практика, приета с ТР 1/2004 год. на ОСГК на ВКС, в частта по приложение чл. 76 ЗН, а и поставянето му е в разрез с фактите по делото. Основателността на оспорване по чл.76 ЗН и характера на недействителността на разпоредителна сделка с част от сънаследствена вещ, не намира приложение когато с разпореждането не се променя кръга на сънаследниците, а само обема на техните права, така както е по делото, след като се касае до разпореждане на майката С., в полза на един от синовете – на сина Й., без в съсобствеността да по силата на разпореждането да влиза нов съсобственик- трето на наследството лице. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия