Определение № 61 от 13.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 119/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№ 118140/14.11.2012 г. от Ю. С. Й., срещу решение № 9778/22.10.2012 г. по гр.д. № 13887 по описа за 2010 на Софийски градски съд. В срока по чл. 287, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника по касационната жалба Н. Б. Л., представител на майка си Е. Д. Б., с искане за присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1 280 евро. Съгласно чл. 280, ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията на въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. Цената на иска по исковете за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната оценка, а когато такава не е представена по делото – от пазарната цена. В първоинстанционното производство по делото е приложено удостоверение за данъчна оценка на процесния имот в размер на 5 904, 50 лв., а съгласно чл. 55, ал.1, б”б” ГПК /отм./ (искът е предявен при действието на отменения ГПК), размерът на цената на иска е ¼ от данъчната оценка или 1 476,12 лева, а според разпореждане от 17.03.2008 г. на Районен съд София данъчната оценка възлиза на 8266,30 лв., съответно ¼ е 2066, 58 лева. Предвид изложеното, цената на иска е под законоустановения минимум от 5000 лв., определен в чл. 280, ал.2 ГПК, подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Претенцията на ответника по касационната жалба е основателна с оглед представения към отговора договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че сумата 1 280 евро е платена в брой. По изложените съображения Върховния касационен съд, ІІІ г.о.