Определение № 173 от 28.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2345/2022 г.

Производството е по чл.274, ал. 3 ГПК. С определение №154, постановено на 13.04.2022г. от Апелативен съд – П., 3-ти граждански състав по в.ч.гр.д.№170/2022г. е потвърдено определение №289/07.02.2022г. по в.ч.гр.д.№251/2022г. на ОС.П. в частта, с която са оставени без разглеждане частна жалба вх.№291218/18.11.2021г. и частна жалба вх.№293048/17.12.2021г., подадени от Х. Ц. К.. Определението е обжалвано от Х. Ц. К. чрез пълномощника му адв.Ц. Х. С. от САК с оплаквания, че е неправилно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. В изложението към подадената частна жалба поддържа, че е налице основание за допускане на определението до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В отговор, подаден в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът Б. И. К. чрез процесуалния си представител адв.В. М. Д. от АК-П., изразява становище, че жалбата е неоснователна и нито едно от сочените от жалбоподателя основания за допускане до касационно обжалване на оспореното определение на АС-Пловдив не са налице. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Така подадената частната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане като съображенията за това са следните: С определение №289 от 07.02.2022г., постановено по в.ч.гр.д.№251/2022г., Окръжен съд – Пловдив, VI състав е оставил без разглеждане частната жалба на Х. Ц. К. против разпореждане, постановено от първоинстанционния съд, с което е била допусната нова СТЕ, жалбоподателят е бил задължен да внесе депозит от 100лв. за допусната допълнителна експертиза и е допуснато да бъде даден ход на молби, подадени след съдебно заседание и след срока за допускане събирането на нови доказателства, както и частната жалба на Х. Ц. К. против определение на първоинстанционния съд, с което е назначена нова СТЕ. Това определение е било потвърдено от АС-Пловдив с определение №154/13.04.2022г., постановено по в.ч.гр.д.№170/2022г., постановено по реда на чл. 274 и сл. ГПК, който съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно обжалване. Както е прието в ТР №2/23.06.2022г., постановено по тълк.д.№2/2018г. на ОСГТК на ВКС, определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. Съгласно мотивите на тълкувателното решение, разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК, както преди, така и след изменението с ДВ бр. 50/2015 г., предвижда съдебен контрол от само една инстанция на определенията, постановени за първи път от окръжен или апелативен съд като въззивна инстанция. При старата редакция на разпоредбата, определението на Върховния касационен съд, постановено по частна жалба срещу преграждащото определение на окръжния съд, в качеството му на въззивна инстанция, е окончателно. Следователно такова следва да е и определението на апелативния съд след изменението на разпоредбата с ДВ бр. 50/2015 г., при спазване на утвърдената в българския граждански процес концепция за двуинстанционно разглеждане на посочените в чл. 274, ал. 1 ГПК съдебни актове. Обратното тълкуване би извело още една (трета) инстанция за обжалваемост на определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК, постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, за разлика от определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК, постановени от апелативен съд като въззивна инстанция, което нито оправдава целта на изменението, нито съответства на смисъла на закона. Неоправдано е да се третират различно актовете по чл. 274, ал. 1 ГПК откъм инстанционна обжалваемост само поради критерия кой съд, в конституционно определената система на съдилищата, упражнява правомощията на въззивна инстанция по конкретното дело. Това разрешение съответства и на мотивите на законопроекта за изменение на ГПК от 2015 г., според които целта на изменението е ускоряване на гражданското съдопроизводство и облекчаване на касационния съд от разглеждане на частни дела, в които се произнася като обикновена втора инстанция, и използване капацитета на апелативните съдилища. Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт. Поради задължителния характер на посочения тълкувателен акт частната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, а настоящото производство следва да бъде прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение