Определение № 120 от 05.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4/2010 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК вр. чл. 280 ал.1 от ГПК Образувано е по частна жалба на А. С. А. от гр. В.,чрез адв. С,срещу въззивно определение №658 от 20.11.2009г по ч. гр.дело № 312/2009г на Габровски окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане по реда на чл. 130 от ГПК от 14.09.2009г на Габровски районен съд за прекратяване на гр.д. № 1676/2009г. поради недопустимост на иска. Жалбоподателят поддържа в изложението си основание по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК, евентуално чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, по въпроса за допустимостта на установителния иск по чл. 124 ал.5 от ГПК (чл.97 ал.4 от ГПК(отм), във връзка с престъпно обсотятелство по чл. 291 ал.2 от НК за дадено неверно заключение от ответника като вещо лице по наказателно дело, въз основа на което заключение е основана влязла в сила присъда. Съображенията за противоречие с формирана практика на ВКС мотивират основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК. Освен решаващия процесуален въпрос за правния интерес и характера на процесуалните предпоставки в случая (т.1 и т.2 от изложението, подкрепен с приложени решение №151 от 18.05.2009г гр.д. №177/2008г І г.о ВКС и реш. №1944 от 26.11.2002г ІV г.о на ВКС ),като противоречиво разрешен се поставя и въпроса за квалификацията на иска,в тази насока са цитирани множество решения. Изтъква се и материалния въпрос, представлява ли даването на невярно заключение от вещо лице гражданскоправно основание за претендиране на вреди. Неправилно и в противоречие с практиката на ВКС е прието,че едно и също действие (деяние)не може да има значение едновременно както за гражданския ,така и за наказателния процес. Същите въпроси изложението на касатора поставя и с оглед основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. Частната жалба е постъпила в срок от легитимирано лице и е процесуално допустима, но не следва да бъде допусната до касационно разглеждане ,тъй като не е налице нито един от критериите по чл. 280 ал.1 т. 1- 3 от ГПК, предвид следното: В последователната си практика, формирана във връзка с института по чл. 124 ал.5 от ГПК (чл.97 ал.4 от ГПК(отм) и допустимостта на иск, предявен за установяване на престъпно обстоятелство,било то свързано със неверни свидетелски показания, невярно заключение на вещо лице или с документ при случаите на инкриминирани по НК състави, ВС на РБ и ВКС са съобразявали целта ,за която заявените с иска обстоятелства ще бъдат използвани. (реш. №1188 от 08.04.1960 гр.д№798/60 Іг.о, реш. №477 от22.03.1967г гр.д№2056/66 Іг.о.) Трайно е становището ,че исковият път за установяване на престъпно обстоятелство не е допустим, ако на заявеното от ищеца обстоятелство се основава присъда на наказателния съд срещу него, а не постановено от гражданските съдилища решение(Така реш. №477 от22.03.1967г гр.д№2056/66 Іг.о.,реш. №190 от 28.04.1980г н.д№183/1980г ІІн.о, реш. №2774 от 22.10.1996г ІVг.о ). Приложените от касатора реш. №151 от 18.05.2009г гр.д. №177/2008г І г.о ВКС и реш. №1944 от 26.11.2002г ІV г.о на ВКС не обективират противно разрешение, което да подкрепи допустимост на процеса предвид целта на ищеца в случая. В същите не е коментирано като обстоятелство заключение на вещо лице ,прието в наказателен процес и основана на него присъда, а искове за установяване на престъпно обстоятелство спрямо заключения по граждански или административни дела. В конкретния случай влязло в сила решение на граждански съд не съществува, влязла е в сила наказателна присъда ,по която ответникът е дал заключение като експерт и единственият допустим ред е този на възобновяването на наказателни дела, уреден в НПК. Безпредметно и неотносимо, с оглед съображенията на въззивния съд по решаващия процесуален въпрос във връзка с допустимостта на иска ,се цитира и съдебна практика по въпроса за неговата квалификация. Преценката на съда по приложимото право с оглед обстоятелствата в исковата молба няма отношение към преценената в случая недопустимост. Върховен касационен съд не приема и довод за наличие на противоречиво разрешен материалноправен въпрос. Между страните не е налице „гражданско правоотношение” по смисъла на чл.124 ал.5 ГПК, предвид качеството им в наказателния процес(вещо лице и обвиняем), а в друго качество тези страни правоотношение нямат. С оглед самостоятелна преценка на изведената в съдържанието на нормата първа хипотеза ,т.е „от значение за едно гражданско правоотношение”, когато ищецът счита ,че за него ще възникне гражданско право, ако специалният установителен иск бъде успешно проведен, Габровски окръжен съд не е дал противно на практиката разрешение, нито е обективирал основание да се коментира атакуваното решение по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. Съобразено е точното съдържание на нормата и е дадено съответното тълкуване, което произтича от разликата между предпоставка и последица. Гражданският закон има предвид не правоотношението ,което евентуално би възникнало, ако се допусне по реда на чл.124 ал.5 ГПК престъпното обстоятелство да бъде установено, а друго гражданско правоотношение, за което фактът да е от значение. Ето защо преценената по делото недопустимост на иска в конкретния случай, не дава основание касационно обжалване да бъде допуснато - нито по процесуален ,нито по материален въпрос на гражданското право. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.