Определение № 3279 от 06.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 1571/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „ОТП Лизинг“ЕООД, [населено място], против решение №189 от 23.03.2024 г. по т.д. №932/2023 г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по касация- ЗАД „ Армеец“ А Д, [населено място], чрез пълномощника си – юрк. Р. Л. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.285,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. Н. М. е поддържал основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, чийто текст е възпроизвел. Страната е направила общи оплаквания за нарушаване от страна на съда на редица изброени текстове от процесуалния закон. След това кратко оплакване са поставени въпросите: 1/“ Може ли съдът да обоснове Решението си, без да обсъди всички събрани по делото доказателства, както по отделно, така и в тяхната съвкупност /противно на ППВС № 4/68г. и трайната съдебна практика ?“2/ „Следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът да изложи мотиви за това?3/“При липса на категорични данни относно факти от предмета на доказване, допустимо ли е съдът да приеме наличието им, ако този му извод не е логическа последица от конкретните фактически условия? (за приложението на чл. 12 ГПК и чл. 236, ал.2 ГПК)?“4/Как следва да се извърши преценка за достоверност, съотв. недостоверност на свидетелски показания - чрез тяхната съпоставка с абсолютно доказани факти и обстоятелства или по вътрешно убеждение на съда, изградено въз основа на индиции, предположения, възможни версии за осъществили се такива (за приложението на чл. 172 ГПК)?5/“Има ли доказателствена стойност видеозапис при установяване на факти и обстоятелства около настъпване на застрахователно събитие кражба на автомобил и на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК на въпроса по приложението на чл. 204 ГПК във връзка с правилата за допускане на такова доказателствено средство?6/“Налице ли е преклузия, относно представяне на доказателства след отговора на исковата молба и във второ по делото съдебно заседание, с цел поправяне на процесуален пропуск? По първият и втори въпрос е изброена съдебна практика на ВКС от която е поддържано, че съдът се е отклонил, поради това, че не бил изложил подробни мотиви за това на кои доказани факти основава решението си. Изложени са и кратки оплаквания за нарушение на чл.12 и чл.236 ГПК. По третия въпрос отново е изброена съдебна практика, като са развити и пространни доводи, възпроизведени от касационната жалба относно неправилност на фактическите изводи на състава и са обсъдени подробно експертизите и свидетелските показания в контекста на защитната теза на страната. Разгледани са актове на ВКС по приложението на чл.236 ГПК. По четвъртия въпрос, касаторът изрично е посочил доводи за неправилност на решението така обозначени и от него. Изброени са съдебни актове, в които ВКС е обобщавал съответно на разглежданите случаи, как следва да бъдат обсъждани свидетелските показания. По петия поставен въпрос страната подробно е изложила оплакванията си за неправилност на изводите на състава. Посочено е решение на ВКС, чрез възпроизвеждане на част от мотивите му, с които е прието, че видеозаписа следва да отговаря на общите изисквания за достоверност. По шестия поставен въпрос страната е развила оплакването си за това, че ответникът по спора не е представил актуалните общи условия в срок, поради което правото му да ги представи било преклудирано, като те били представени във второто по делото заседание без да носят подпис на представляващия дружеството и без да е отбелязано кога са приети. Сочено е противоречие с ТРОСГТК №1/13г. Други доводи не са развити. С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С т.1 ТР ОСГТК №1 /09г. е дадена дефинитивна определеност на общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- то съставлява правен въпрос, свързан с решаващите изводи на въззивния съд, довели до постановения и обжалван правен резултат. С оглед така приетото, първият и вторият поставен въпрос са идентични и значими по всеки правен спор. За да бъдат релевантни страната следва изрично да посочи кои относими към спора доказателства, съдът не е обсъдил и как това се е отразило на постановения правен резултат. В случая, страната не е посочила конкретни доказателства, възражения или доводи, а общо след възпроизвеждане на мотиви от решения на ВКС е направила общо оплакване за нарушаване на процесуалните правила без да бъде конкретизирано в какво точно се изразява това нарушаване, като общите доводи, че съставът не бил обсъдил доказателствата в тяхната съвкупност са лишени от такова обосноваване. Или страната не е защитила нито общото основание с поставените два въпроса, нито допълнителен критерий. Третият въпрос е неясен и съдържателно основан върху твърденията на касатора, за липса на данни относно „ факти от предмета на доказване“ / неуточнени / и оплакване, за това, че са нарушени процесуални правила,именно като твърдение за това, че неправилно и необосновано съдът е приел иска за неоснователен като пространно са развити и оплаквания в тази насока. Разгледани са фактите по спора и разбирането на страната за неправилност на решението кореспондиращо изцяло с оплакванията в касационната жалба. Така поставен и обоснован, въпросът е неотносим към тази фаза на касационното производство. Оплакванията за неправилност се разглеждат само ако бъде допуснато касационно обжалване.Цитираната практика също е неотносима, доколкото мотивите не само са разбираеми но и логически обосновани със събрания доказателствен материал. Същото е относимо и към четвъртия поставен въпрос, който също изцяло е обоснован със защитната теза на страната относно установеност на нейното разбиране по иска. Оплакванията й са такива за неправилност, но същите са неотносими към основанията за допускане на касационно обжалване. Извадените от контекста на спора мотиви на решение на ВКС, съдържат данни за обсъждане на противоречие в показанията на свидетелите и в този контекст са правени и правните изводи. Тук случаят е различен- съдът обстойно е мотивирал защо не приема за достоверни показанията на свидетелите. Общо изразеното несъгласие с изводите му е неотносимо към тази фаза на производството. Петият поставен въпрос не е релевантен тъй като не съответства на данните по делото. Съдът не е обсъждал доказателствената стойност на видеозапис, а е назначил експертиза която за даде заключение както относно автентичността на записа, така и относно неговото значение за спора, с оглед факта, че той е направен от охранителни камери в района в който е настъпило застрахователното събитие. Шестият поставен въпрос също не обосновава извод за валидно въведено общо основание тъй като е базиран изцяло на твърдение на страната за допуснато процесуално нарушение от първостепенния съд, невъведено пред въззивния, поради което и същият не се е произнасял по него и не е формирал решаващ извод свързан с него. Извън това, общите условия на застрахователя са публични. Следователно, с оглед така депозираното изложение на касационните основания не следва да бъде допуснато касационно обжалване на акта на въззивния съд. На основание чл.78,ал.8 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени поисканите и доказани разноски за процесуално представителство на юрисконсулт в размер на 300лв. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение