Определение № 11 от 16.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 42/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение от 22.10.2013 г. по гр. д. № 16277/2012 г. на Софийски градски съд, ІІ-Д въззивен състав, с което е потвърдено постановеното от Софийски районен съд, 75 състав решение от 27.08.2012 г. по гр. д. № 33393/2011 г. С първоинстанционния акт е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу [фирма] иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установена недължимостта на сумата 7 807.79 лв., представляваща неплатен остатък по фактури №№ [ЕГН] и [ЕГН] от 09.01.2011 г., издадени по договор за предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги. В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение, като се поддържа искане за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 21.12.2013 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. – за търговски дела. Именно тази хипотеза е налице в настоящия случай, тъй като цената на предявения иск е в рамките на законово установения лимит, за който касационният контрол е недопустим. Търговският характер на делото произтича от това, че предмет на спора е вземане, породено от търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение