Определение № 1530 от 27.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3042/2024 г.

взе предвид следното Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Софийски градски съд, чрез пълномощника Д. Д., съдебен помощник, срещу въззивно решение № 188 от 25.05.2024 г., постановено от Софийски окръжен съд, по въззивно гр.д. № 134/2024 г. Касаторът излага съображения за неправилност. Насрещната страна К. К. Р. не отговаря в срока по чл. 287 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният Софийски окръжен съд е обезсилил решението на първостепенния Софийски районен съд като е приел, че по предявения от К. К. Р. против Софийски районен съд и Софийски градски съд иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ страна по делото трябва да бъде и Прокуратурата на България. Тази страна е задължителен необходим другар и неучастието й води до недопустимо съдебно решение. За да постанови този резултат въззивният съд установил, че К. К. Р. (починал в хода на делото и на негово място конституиран М. К. Р., на осн. чл. 227 ГПК, действащ чрез своята майка и законен представител Р. Х. Т.) предявил иск по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Софийски районен съд, за заплащане на обезщетение в размер на 6 000 лева за забавено разглеждане на първоинстанционното гр.д. № 47065/2009 г. и срещу Софийски градски съд за забавено разглеждане на второинстанционното гр.д. № 12025/2012 г. за сумата от 6000 лв. Исковете са отхвърлени. Въззивният съд констатирал, че пред първата инстанция по настоящото дело Прокуратурата на РБ не била конституирана като страна, съответно не била призована за участие в открито съдебно заседание, проведено на 14.03.2018 г. Въззивният съд, като се позовал на разясненията по т.15 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т.д.№ 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, посочил, че случая прокурорът участва като представител на единната и централизирана Прокуратура на РБ, в качеството й на контролираща страна (чл. 27, ал. 2 ГПК,отм.), която имал гарантирано от закона участие в процеса като главна страна, а именно - необходим другар на държавните учреждения - ищци или ответници, с оглед защитата на държавния интерес. Допълнил още, че установеното в чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ правомощие на прокурора e специфична форма на предвиденото в чл. 26, ал. 3 ГПК fj 2007 г. право на прокурора да участва в гражданския процес като страна, която е задължителна в качеството на главна, явяваща се необходим другар на ответниците по чл. 7 ЗОДОВ, като гаранция за защита на държавния интерес. При така изложеното, съдът заключил, че пропускът да се конституира задължителна страна по делото, както е разяснено в т. 6 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, сочи на недопустимост на първостепенния съдебен акт; той трябва да бъде обезсилен и делото да се върне на първостепенния съд за ново разглеждане, с участието на задължителния необходимия другар. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с въпроса: неправилно или недопустимо е съдебното решение на първоинстанционния съд по иск по реда на ЗОДОВ, в случай че първоинстанционният съд е пропуснал да конституира прокурор на основание чл. 10, ал.1 ЗОДОВ, съответно може ли това процесуално нарушение да бъде поправено от въззивната инстанция или прокурорът има качеството на задължителен необходим другар на ответниците по чл. 7 ЗОДОВ, предвид което в тази хипотеза приложение намира приетото в т.6 от ТР № 1/09.12.2013 г по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и първоинстанционното решение следва да се обезсили и делото върне за ново разглеждане с участието на прокурора. Твърди противоречие с решение № 1261 от 09.12.2008 г. по гр.д. № 5686/2007 г. на II г.о. на ВКС, евентуално, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, предвид това, че не е разрешен до настоящия момент от ВКС “при новата позиция, която заема прокурора в производствата по ЗОДОВ“, и е предмет на разглеждане само в определения на ВКС, постановени по реда на чл. 288 ГПК, които също са противоречиви. Съставът на Върховния касационен съд намира, че поставеният въпрос има отношение към постановеното от въззивния съд, но не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, защото цитираното решение от 2007 г. на ВКС е по приложението на ГПК от 1952 г., отм., при който съществува фигурата на контролираща страна и въззивното обжалване е пълно. Настоящият спор е при действието на ГПК от 2007 г., който очертава ограничено въззивно обжалване, наличие на преклузии не съществува фигурата на контролираща страна. Касаторът се позовава още на определение № 585 от 24.06.2022 г. гр. д. № 4461/2021 г. на ВКС, III г.о., определение № 608 от 25.07.2022 г. по гр. д. № 4654/2021 г., IV г. о. и определение № 222 от 13.04.2020 г. по гр.д. № 3809/2019 г. на IV г.о. Всички съдебни актове са постановени по реда на чл. 288 ГПК и не съставляват съдебна практика по см. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (касационната инстанция може да преквалифицира поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване). Законът за отговорността на държавата и общините за вреди (заглавието изм. ДВ бр. 30 от 2006 г.) е обнародван в ДВ, бр. 60 от 05.08.1998 г., в сила от 01.01.1989 г., като разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от закона фигурира в непроменено съдържание: Делата по този закон пред съда се разглеждат със задължително участие на прокурор. При действието на ГПК от 1952 г., до изменението с ДВ бр. 124 от 23.12.1997 г., в сила от 1.04.1998 г., производството пред втората инстанция е уредено като контролноотменително, а след посоченото изменение, като въззивно. При действие на ГПК от 1952 г., в чл. 27, ал. 2 ГПК е уредена възможността прокурор да дава заключения по граждански дела, когато това е предвидено в закон, в качеството на т.нар. контролираща страна. С ГПК от 2007 г., ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г., е въведено концентрационното начало в гражданския процес, предвидени са преклузии за сочене на доказателства, въззивното производство е ограничено и няма аналогично правило на чл. 27, ал. 2 ГПК от 1952 г.(отм.). Всичко изложено, както и наличието на противоречиво тълкуване по приложението на чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ при действието на ГПК от 2007 г., при липсата на постановени от ВКС решения по посочения проблем, води на необходимост от допускане на касационно обжалване на въззивното решение, с оглед точното приложение на закона, както и за развитие на правото, по повдигнатия в изложението към касационната жалба въпрос, уточнен от настоящия състав, както следва: Когато първостепенният съд, при действието на ГПК от 2007 г., е разгледал делото без участие на прокурор, в нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ, опорочено ли е неговото решение и какви са дължимите от въззивния съд процесуални действия. Мотивиран от горното, съдът