Определение № 50520 от 05.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2608/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. С решение № 260015 от 10.03.2022 г. по в. гр. д. № 41/2021 г. на Кюстендилския окръжен съд е отменено решение № 260190 от 29.12.2020 г. по гр. д. № 1470/2019 г. на РС-Дупница и е отхвърлен предявеният от М. В. П., И. К. И., Д. Х. В. и Р. Х. Б. срещу Л. Д. С. иск по чл.108 ЗС за признаване за признаване на собствеността и предаване владението на поземлен имот с площ 400 кв. м., представляващ реална част от поземлен имот с идентификатор № ............по КККР на [населено място], в местността „К. баир“, целият с площ 3749 кв. м., която реална част се намира в северната част на поземления имот, между северозападната му граница с имот № ............и сградата (вила), построена в имота, както е отбелязано на скица на поземлен имот, приложена към исковата молба на л.10 от първоинстанционното дело. По легитимацията на ищците въззивният съд е приел, че с решение от 16.11.1999 г. по гр. д. № 738/1999 г. на РС-Дупница е отменено протоколно решение № 2786/23.11.1998 г. на Поземлената комисия [населено място] и е възстановено правото на собственост на техния наследодател В. К. П. на имот с пл. № ........, в кв...........по плана на [населено място], с площ 3400 кв. м. Решението е потвърдено с влязло в сила решение на Кюстендилския окръжен съд. Преди това в производство по чл.86, ал.2 ППЗТСУ, образувано по молба на М. В. П. и В. В. Н., техническа служба към [община] е изготвила на 18.11.1995 г. акт за непълноти и грешки в одобрения кадастрален план, като е изготвила скица на имота на наследодателя В. П., който не е бил нанесен в плана и все още не е бил възстановен. Със заповед № 152/05.03.1997 г. на кмета на [община] е направено попълване на кадастралната основа и е обособен имот с нов № .........., кв. 237 по ЗРП на [населено място], без да се изменя проектираната и одобрена регулация. По този начин имотът, който ищците притендират да е техен, е получил кадастрален номер .........., в кв. ........... С констативен нотариален акт № .../2000 г. М. В. П., В. В. Н., Н. В. П., Д. Х. В., Р. Х. В. и Г. Д. П. са признати за собственици по наследство и на основание съдебно решение по гр. д. № 738 от 16.11.1999 г. на Дупнишкия районен съд на имот планоснимачен номер ........в кв. ..........по кадастралния план на [населено място], в местността „К. баир“, с площ 3400 кв. м. По легитимацията на ответника е прието следното: С протокол № 939/07.06.1994 г. ПК Д. е признато и определено за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи на наследниците на С. З. К. с обща площ 16 дка, като в тези земи влиза нива от 6 дка в местността „К. дере“, а с решение № 938/14.04.1997 г. на ПК Д. собствеността върху тази нива от 6 дка е възстановена в реални граници. Второто решение е изменено с решение № 938/07.11.2000 г. във връзка с образувана преписка за обезщетение по реда на чл.10б от ЗСПЗЗ, в изпълнение на молба № 400/30.03.1998 г. С решение № 938/07.11.2000 г. е признато и възстановено правото на собственост на наследниците на С. З. К. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на имоти, в които и нива от 6 дка, в м. „К. дере“. Това решение е изменено с решение № 938/07.08.2002 г., във връзка с отразяване на удостоверение по чл.13, ал.4 и 5 ППЗСПЗЗ, с изх. № 513/09.06.2000 г., представено с молба № 376/06.08.2002 г. от Д. С. К.. За имот с идентификатор ..........е съставен помощен кадастрален план за м. „П.“ по чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, одобрен със заповед № 800/11.07.2005 г. на кмета на [община]. С тази заповед са образувани имоти № ......., № ........., № ............ Заповедта е била обжалвана и отменена с решение по адм. д. № 324/2005 г. на Кюстендилския окръжен съд, като преписката е била върната за решаване по същество, след изпълнение на процедурата по чл.13а ППЗСПЗЗ. В изпълнение на това решение е издадена заповед № 1310/17.07.2008 г. на кмета на [община], с която е назначена комисия за проверка и приемане на нов помощен кадастрален план за имоти по чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, находящи се в местността „П.“. С протокол от 17.07.2008 г. комисията е взела решение и е спряла административното производство поради спор за граница между имотите на В. /В./ К. П. и Д. С. К. /наследник на С. З. К./, тъй като нанесената граница на помощния план от имота на К. не съвпада с тази на П. (имот № ......), има припокриване на имотите. Със заповед № 2198/20.11.2008 г. на кмета на [община] е назначена поредна комисия, която да разгледа и да определи наново застроената част за имоти по чл.10, ал. 7 ЗСПЗЗ. Тази комисия е приела, че границата между имот с идентификатор № ........и имот № ........е тази, която е била одобрена със заповед № 152/05.03.1997 г. на кмета на [община]. С протокол от 24.11.2008 г. комисията е приела тази граница между двата имота и на основание чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ е определила застроена площ. Този протокол е одобрен от кмета на [община] със заповед № 2265/01.12.2008 г. На 14.01.2009 г. същата заповед е влязла в сила и е издадено удостоверение № 43/15.01.2009 г. и скица по чл. 13, ал. 5 ППЗСПЗЗ. От страна на ОСЗ Д. е поискано коригиране на удостоверението, отнасящо се до идентичност на собственост и местност на имот, като са издадени нови удостоверения с изх. № 389/29.04.2009 г. и изх. № 395/30.04.2009 г. Според експертизата на вещото лице В. С. в удостоверение изх. № 389/29.04.2009 г. е допусната техническа грешка, като не е приспадната площта, която се застъпва (припокрива) при приетото положение на границата между имотите по помощния кадастрален план и попълнената такава граница със заповед № 152/05.03.1997 г. Във връзка с изпълнение на влязло в сила решение № 441/17.07.2014 г. по гр. д. № 2128/2013 г. на Д. ОСЗ-гр. Д. е поискала издаване на ново удостоверение, в което е отстранена техническата грешка. На това основание е издадено удостоверение с изх. № УД-120/09.02.2015 г. по чл.13, ал.5 ППЗСПЗЗ на [община], въз основа на което е постановено решение № 938/06.03.2015 г. на Поземлена комисия – [населено място]. С това решение е признато правото на собственост на наследниците на С. З. К. в съществуващи стари реални граници на нива от 3,425 дка, находяща се в местността „К. дере“, която ОСЗ е отказала да възстанови, и нива от 1,000 дка, имот № ........., която е въстановена. Последното решение е влязло в сила на 24.03.2015 г. Както се установява от експертизата на вещото лице В. С., поземлен имот с идентификатор № ........, кв........, представлява частта от имот с идентификатор .........., която е възстановена на наследниците на С. З. К.. Допълнително във връзка със спора за собственост е прието следното: През 2015 г. по искане на Л. Д. С. е образувано адм. д. № 206/2015 г. по описа на Кюстендилския административен съд с искане за обявяване на нищожност на заповед № 152/05.03.1997 г. на кмета на [община]. Пред първата инстанция са събрани и гласни доказателства за изясняване на границата между имотите на страните. С определение № 197/27.04.2017 г. жалбата на Л. С. е оставена без разглеждане като недопустима поради липса на правен интерес. Това определение е влязло в сила. Отделно от това Л. С. е водил срещу М. В. П., Д. Х. В., Р. Х. В. и Г. Д. П. иск по чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл.53, ал.2 ЗКИР, с който е искал да бъде признато за установено по отношение на ответниците правото му на собственост на 400 кв. м., представляващи място с правоъгълна форма, разположено между неговия имот № ...........и ПИ № ........, за които е твърдял, че са погрешно заснети и записани като част от имота на ответниците № ........., като невярната имотна граница е нанесена със заповед № 152/05.03.1997 г., а вярната граница преминава по кадастъра на старите собственици и представлява слог. По този спор е имало решение на първата инстанция от 16.01.2013 г. по гр. д. № 1164/2008 г. на РС Дупница, което обаче е обезсилено с решение от 24.03.2014 г. по в. гр. д. № 261/2013 г. на ОС-Кюстендил, който е прекратил производството по делото. Окръжният съд е приел, че земеделската реституцията на имота, който ищецът претендира, не е приключила и искът е преждевременно предявен. От правна страна въззивният съд е приел следното: Прието е, че ответникът Л. С. не оспорва цялото право на собственост на ищците върху имот с идентификатор № ........../идентичен с пл. № .........., в кв..........по плана на [населено място]/, а само на реална част от него – 400 кв. м., които възразява, че са негова собственост и се намират в неговия имот с № ........... Независимо от това рамките на спора се определят от законовото съдържание на претендираното правоотношение, а не от желанието на страните и затова съдът е задължен и компетентен да се произнесе по правото на собственост на ищците върху целия урегулиран поземлен имот, въпреки че претенцията касае част от него. Следователно съдът трябва да изследва дали ищците са собственици на целия имот с идентификатор № ........., който е с площ 3749 кв. м., а не само за 400 кв. м., за които страните спорят. Прието е, че ищците не са станали собственици на основание наследствено правоприемство и реституция. Решението от 16.11.1999 г. по гр. д. № 738/1999 г. на Дупнишкия районен съд, на което се позовават, е постановено в съдебно-административно производство и в него съдът е решил спора по същество само относно наличието на предпоставките за реституция. След производство по чл.14, ал 3 ЗСПЗЗ въз основа на влязлото в сила решение по този спор ОСЗ е трябвало да постанови решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, в което да опише размера и категорията на имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях / чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ /. След измененията на ЗСПЗЗ, ДВ бр.45/1995 г., решението следва да е придружено със скица, която графично индивидуализира имота. За имотите в границите на урбанизираните територии възстановените имоти се индивидуализират с удостоверението и скицата, издадени на основание чл. 13, ал. 4, 5 и 6 въз основа на одобрения помощен план по чл.13а ППЗСПЗЗ. И в този случай обаче ОСЗ издава решение съгласно чл.18ж ППЗСПЗЗ и чл.18з, ал.1 ППЗСПЗЗ / в този смисъл решение по гр. д. № 971/2011 г. на ВКС, ІІ г. о., решение по гр. д. 338/2010 на ВКС, ІІ го. и др./. Прието е, че в настоящото дело ищците нито представят, нито твърдят, че след влизане в сила на решението по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, постановено по гр. д. № 738/1999 г. на РС-Дупница, ОСЗ се е произнесла с решение за възстановяване правото на собственост. Решението на съда в административното производство по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ за имоти в урбанизираната територия не е достатъчно, за да се счита приключила процедурата по възстановяване правото на собственост. С това съдебно решение заявителите пред ПК, респективно ОСЗ, не могат да се легитимират като собственици – арг. решение № 144/15.01.2021 г. по дело № 3694/2019 ВКС. Процедурата по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ не е завършила и ищците не се легитимират като собственици на имот, част от който са спорните 400 кв. м. Констативният нотариален акт за собственост на недвижим имот № ..., том ...., рег. № ....., дело № ........от 2000 г., също не легитимира ищците като собственици, тъй като той е основан на решение за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, което няма реституционен ефект. Ищците не са собственици и на основание давностно владение. Началният момент на придобивната давност, предвид разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ и практиката на ВКС по прилагането на този текст, е от момента на влизане в сила на тази разпоредба, а ако възстановяването на собствеността по ЗСПЗЗ е в по-късен момент – от момента на възстановяването. В случая административната процедура по възстановяване на имота на наследниците на В. П., стар пл. № ........, кв.........по плана на [населено място], с площ 3400 кв. м., нов идентификатор № ............., не е приключила и е невъзможно да започне да тече придобивна давност в полза на което и да е физическо лице. За пълнота е прието, че ответникът по делото Л. Д. С. не е собственик на спорната част, защото процедурата по възстановяване на собствеността върху неговия имот № ..........също не е приключила /към решението на ОСЗ липсвала скица/, като той не би могъл да придобие спорната част и по давност заради забраната на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от М. В. П., И. К. И., Д. Х. В. и Р. Х. Б.. Жалбоподателите се позовават на решение № 2786 от 14.11.2000 г. на ПК Д.. Твърдят, че то е описано и в представения по делото констативен нотариален акт за собственост наред с решението от 16.11.1999 г. по гр. д. № 738/1999 г. на РС-Дупница. Считат, че административната процедура по възстановяване на собствеността им по ЗСПЗЗ е приключила с това решение на поземлената комисия и че са собственици на имот № .........от кв. .........по плана на [населено място]. В изложението към касационната жалба се поддържа, че решението по делото е постановено при непълнота на доказателствата, преди да е изяснено от фактическа страна и без да се изяснят фактите в тяхната взаимовръзка, което съставлява нарушение на съществени процесуални правила, на материалния закон и необоснованост. Жалбоподателите отново се позовават на решение № 2786 от 14.11.2000 г. на ПК Д.. Ответникът Л. Д. С. оспорва жалбата. Счита, че не е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като изложението към касационната жалба съдържа твърдения за нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, както и оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, без формулиране на правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. Изложени са и доводи по съществото на правния спор, които се свеждат до това, че дори и посоченото от жалбоподателите решение на ОСЗ Д. не е достатъчно, за да ги легитимира като собственици, тъй като имотът се намира в урбанизирана територия и за възстановяването му по реда на чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ се изисква издаването на удостоверение и скица по чл.13, ал.5 и 6 ППЗСПЗЗ като следващ етап от производството след определяне на застроената и незастроена част от имота по реда на чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ. В случая липсва окончателно решение по чл.18з, ал.1 ППЗСПЗЗ по отношение на имота на ищците. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска – чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка на съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС, според която въззивният съд при изясняване на делото от фактическа страна следва да проследи фактите в тяхната взаимовръзка, като обсъди всички относими и допустими доказателства по делото - решение № 817 от 4.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1903/2009 г., I г. о., решение № 149 от 3.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1084/2011 г., III г. о., решение № 337 от 28.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 950/2009 г., IV г. о., решение № 382 от 21.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2056/2015 г., IV г. о., решение № 27 от 10.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2821/2019 г., III г. о., решение № 50194 от 21.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4738/2021 г., III г. о., решение № 247 от 6.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 540/2018 г., IV г. о. и др. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,