Определение № 2728 от 29.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1836/2025 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. С определение №.668/10.03.25 по ч.г.д.№.574/25 на АС София е оставена без уважение частната жалба на КОНПИ срещу опр.№.900535/17.12.24 по г.д.№.255/17 на ОС Благоевград, с което на основание чл.78 ал.7 вр. с ал.4 ГПК КОНПИ е осъдена да плати на Националното бюро за правна помощ /НБПП/ 450лв. адвокатско възнаграждение, изплатено на адвоката, назначен за предоставена правна помощ на К. Д. К. по г.д.№.255/17 на ОС Благоевград. Постъпила е частна касационна жалба от КОНПИ, в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Частната касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното: С обжалвания акт е изяснено, че първоинстанционното производство е образувано по искова молба на КОНПИ срещу К.К. и съпругата му Я. К. с претенции с правно основание чл.74 ал.2 ЗОПДНПИ; с реш. №.3155/11.07.19 по г.д.№.255/17 на ОС Благоевград те са отхвърлени; с реш.№10055/18.01.21 по г.д.№4690/19 на САС решението на ОС е отменено; с опр.№.50227/22.12.23 по г.д.№.2152/21 на ВКС е обезсилено на основание чл.233 ГПК поради отказ от иска реш.№.10055/18.01.21 по г.д.№.4690/19 на САС и отмененото с него реш.№.3155/11.07.19 по г.д.№.255/17 на ОС Благоевград, производството е прекратено и комисията е осъдена да плати на ответника 2112.68лв. разноски /за държавни такси/ по делото; с опр. №.2544/27.05.24 по г.д.№.1111/24 на ВКС предходното определение в обжалваната осъдителна част е потвърдено; с атакуваното пред САС опр. №.900535/17.12.24 по г.д.№.255/17 на ОС Благоевград, предвид постъпило искане от Председателя на НБПП за присъждане на разноски-450лв. платено възнаграждение на адвоката, назначен за процесуален представител на ответника, за предоставената му безплатна правна помощ по г.д.№.255/17 на ОС Благоевград до приключване на производството на всички инстанции, КОНПИ е осъдена да плати на НБПП горната сума на основание чл.78 ал.7 вр. с ал.4 ГПК. От правна страна е прието, че фактическите състави по чл.78 ал.1, 2, 3 и 4 ГПК предвиждат задължение на страната, предизвикала спора, да възстанови разноските, които насрещната страна е била принудена да направи по защитата си, и уреждат възможността тази деликтна по характера си обективна отговорност да се ангажира с крайния съдебен акт в зависимост от неговия изход. Отговорността за разноски по принцип е обективна /безвиновна/, защото загубилата спора страна отговаря за разноски дори ако е положила най-голямо старание да води процеса добросъвестно. Задължението за разноски произтича от неоснователно предизвикания правен спор и тежестта за тях е за страната, която неоснователно го е предизвикала. В разглежданата хипотеза с определение на ВКС въззивното решение и отмененото с него първоинстанционно са обезсилени на основание чл.233 ГПК поради отказ от иска и производството по исковете на КОНПИ е прекратено. Прието е, че в този случай ищецът е предизвикал неоснователно правния спор. Доколкото преди приключване на устните състезания назначеният служебен процесуален представител е поискал присъждане на разноски в полза на НБПП и са представени негово решение за определено 450лв. възнаграждението /което не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото/ и платежно нареждане за плащането му, тази сума е била правилно присъдена. Съгласно чл.274 ал.3 ГПК вр. с чл.280 ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на чл.280 ГПК. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице позоваване на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Установеното значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице не означава ли, че същото дава повод за завеждане на делото за отнемане на незаконно придобито имущество?“; 2.“Трябва ли да бъде изследвано поведението на ответника относно това дали е дал повод за завеждане на иска или не, при произнасяне на съда по присъждане на разноските в хипотеза на отказ от иска на ищеца поради факти, настъпили след предявяването на иска?“; 3. „Следва ли в случаите, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото, същият да носи отговорност за разноските по него, независимо, че същото е прекратено поради отказ от иска от страна на ищеца поради факти, настъпили след предявяването на иска?“; 4.“Когато отказът от иск се дължи на обстоятелства, настъпили след завеждането на делото и независещи от ищеца, следва ли същия да бъде освободен от разноски?“ /опр.№.201/ 19.08.22 по ч.г.д.№.2078/22, І ГО, опр.№.238/27.05.21 по ч.т.д.№.854/ 21, ІІ ТО, опр.№.843/17.11.14 по ч.г.д.№.6176/14, ІV ГО, опр.№.300/20.04.12 по ч.г.д.№.2432/14, ІV ГО, опр.№.277/14.05.14 по ч.г.д.№.2432/14, І ГО, опр.№.595/22.11.17 по ч.т.д.№.2217/17, І ТО, опр.№.215/10.12.19 по ч.г.д. №.2636/19, ІІ ГО, опр.№.424/22.02.24 по ч.т.д.№.2158/23, І ТО/. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице. Изложението на касатора по чл.284 ГПК не съдържа правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са формулирани въпроси, които не са били предмет на обсъждане от въззивната инстанция и тя не е излагала изрични мотиви по тях в конкретиката, в която са зададени. Предвид изложеното те са неотносими към решаващата й воля, не съставляват годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и не могат да обосноват допускане до касационно обжалване при условията на разпоредбата. Следва да се има предвид, че касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в частната касационна жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. При това положение и доколкото непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР №.1/09 от 19.02.10/, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване при условията на тази разпоредба не трябва да се допуска. Същевременно дори да се приеме, че е налице годно общо основание във връзка с втория въпрос, съгласно практиката на ВКС, в това число цитираната /опр.№.424/22.02.24 по ч.т.д.№.2158/23, І ТО, опр.№.595/22.11.17 по ч.т.д.№.2217/17, I ТО, и др./, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и в хода на производството е направено оттегляне или отказ от иска, обусловени от новонастъпили обстоятелства, независещи от ищеца, а възникнали в резултат на действия на ответника, извършени след подаване на исковата молба и водещи до отпадане необходимостта от съдебна защита на заявеното като спорно право, например извършено плащане на претендираната сума, ищецът има право на направените разноски, съответно на ответника това право следва да бъде отречено; в този случай е допустимо при прекратяване на производството, в отклонение от правилото на чл.78 ал.4 ГПК, съдът при разпределяне тежестта за разноските да съобрази като относими причините за прекратяването и да изследва по аргумент от чл.78 ал.2 ГПК дали нуждата от съдебна намеса не е отпаднала в резултат на извънпроцесуалното поведение на ответника, който иначе е дал повод за предявяването на иска. Нормата на чл.78 ал.4 ГПК е приложима тогава, когато искът е бил изначално недопустим или когато оттеглянето или отказът от него, довели до прекратяването, са по незаявена или неустановена причина; във всички останали случаи, когато причината за завеждането на делото се намира в извънпроцесуалното поведение на ответника и пак поради негово процесуално или извънпроцесуално поведение последващо се стигне до прекратяване на производството, поради отпадане на правния интерес от продължаването му, той следва да понесе отговорността за разноските, респ. няма право да претендира такива. В разглеждания случай визираното в процесния отказ от иска тълкувателно решение, с което е направено тълкуване със задължителен характер на норми от ЗОНПИ (с предишно наим. ЗПКОНПИ до изм.ДВ бр.84/23, в сила от 06.10.23), не касае поведение на ответника, което да се разглежда през призмата на повод за завеждане на делото. Поради това и на основание чл.78 ал.4 ГПК подлежат на присъждане в тежест на ищеца разноските, направени от ответника, чието поведение не може да се приеме, че стои в основата на прекратяване на настоящото исково производство. Крайните изводи на въззивния съд са съобразени с така установената налична практика, респективно не е налице твърдяното основание по чл.280 ал.1 ГПК. Доколкото е релевирано оплакване за очевидна неправилност /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика - и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. При тези обстоятелства не е налице и хипотеза на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. С оглед всичко изложено по-горе касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,