Определение № 575 от 14.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 8/2012 г.

Н. Я. от [населено място] е подал касационна жалба против решението на Габровския окръжен съд по гр. д. № 300/2011 г., приложил изложение за допускане на касационно обжалване и две съдебни решения. Ответницата по жалбата, ищца по делото, З. А. от [населено място] моли да не се допуска касационно обжалвани и претендира за разноски. След проверка, касационният съд установи следното: Габровският окръжен съд, с решение от 17. 10. 2011 г. по гр. д. № 300/2011 г., е потвърдил решението на Севлиевския районен съд от 20. 07. 2011 г. по гр. д. № 567/2011 г.. С това решение е осъден Н. Я. да върне на З. А. лятна кухня, състояща се от една стая и кухничка с мивка, построена в дворно място в [населено място], като й предаде държането върху имота. Въззивният съд е потвърдил изводите на първоинстанционния съд, че между страните е бил сключен устен безсрочен договор за заем за послужване, по силата на който през 2007 г., ищцата А. е предала спорния обект за ползване от Я., а през 2011 г. с нотариална покана го е уведомила за прекратяване на договора и поискала връщане на вещта. При безспорния факт, че ответникът не е освободил помещението, съдът е постановил осъдителното решение. Искането на жалбоподателя Я. за допускане на касационно обжалване е необосновано. Той се позовава на общия текст на чл. 280, ал. 1 ГПК, без да конкретизира хипотезите по т. 1 – 3 от закона. От съдържанието на изложението следва, че жалбоподателят оспорва доказателствените изводи на съда, обстоятелствата, които съдът е приел за доказани или недоказани, но тези доводи не са основания за допускане на касация. Не е посочена съдебна практика – на ВКС или на други съдилища, спрямо която конкретните разрешения на въззивния съд по обжалваното решение са в противоречие. Приложените две решения на други съдилища се отнасят до различни фактически състави. По изложените съображения Върховният касационен съд