Определение № 200 от 11.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 150/2021 г.

Производството е по чл. 288 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ищците И. П. Г. и Н. П. Г., чрез адв. М. К. С., срещу решение № III-176 от 28. 07. 2020 г. по гр. д. № 1981/2020 г. на Бургаския окръжен съд, 3 възз. гр. с-в, с което след отмяна на решение № 2374/7. 10. 2019 г. по гр. д. № 9497/2018 г. на РС – Бургас е осъден И. П. Г., на основание чл. 76 ЗС, да предаде на „Гардън бийч“ ООД, в ликвидация, владението върху апартамент № ..., нанесен като самостоятелен обект на собственост с идентификатор ...., находящ се в сграда с идентификатор ...., построена в поземлен имот с идентификатор .... по кадастралната карта на [населено място], м. „А. Ч.“, одобрена със заповед № РД-18-12/24. 04. 2007 г. Поддържа се неправилност на решението, поради необоснованост на фактическите изводи за осъществявана от касатора фактическа власт върху жилищния обект и за отнемането му от ищцовото дружество по скрит начин, поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения – на чл. 172 ГПК (кредитиране показания на заинтересован свидетел) и на чл. 235 и чл. 236 ГПК (необсъждане на всички събрани по делото доказателства, възражения и доводи на страните), както и поради постановяването му в нарушение на чл. 76 ЗС при определяне на квалифициращия начин на отнемане на владението – „скрит начин“. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Ответната страна по касационната жалба „Гардън бийч“ ООД, чрез адв. Г. Д., изразява становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, правилност на същото и неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за настоящата инстанция. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 14. 04. 2009 г., с н.а. № .... г. по описа на нотариус Н. Н., „Гардън бийч“ ООД продало на Е. К., ирландски гражданин, процесния апартамент, за сумата 90000 евро без ДДС, като е посочено, че същата е изплатена на дружеството-продавач изцяло, по банков път, преди подписване на договора. Нотариалният акт е поправен с н.а. № .... г. в частта относно размера на продажната цена и срок и условия за плащането й - 41666, 67 евро без ДДС, която купувачът се е задължил да изплати на продавача по банков път, в двегодишен срок от подписване на нотариалния акт за поправка. Твърдението на ищците, че продажната цена не е изплатена, както и че договорът не е развален по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД, не се оспорва от ответниците. На 5. 04. 2018 г., между „Гардън бийч“ ООД и „Р.-16 Тур Транс“ ЕООД е сключен договор по силата на който ищцовото дружество е възложило на последното да извършва обслужване, поддръжка и управление на 12 бр. апартаменти в комплекс „Гардън бийч“, собственост на „Гардън бийч“ ООД, сред които е и процесният апартамент № .... С пълномощно от 26. 06. 2018 г., с нотариална заверка на подписа на нотариус Ф. Х.,Република Ирландия, Е. К. упълномощил ответниците И. П. Г. и Н. П. Г. да отдават под наем собствените му два апартамента – процесния апартамент № .... и апартамент № .... Въз основа на показанията на свидетелката Р. В., както и на събрани писмени доказателства (заверени копия от писмени документи по преписка рег. № 346000-1871/2019 г. на РУ на МВР – Созопол: докладна записка 637/6. 07. 2018 г., сведение от Р. В. от 5. 07. 2018 г., 2 бр. протоколи за предупреждение от 5. 07. 2018 г., ) е прието за установено, че на 5. 07. 2018 г. И. и Н. П. Г. извикали ключар, сменили патрона на входната врата и лишили ищцовото дружество от достъп до процесния апартамент № ..., както и от достъп до апартамент № .... Свидетелката В. извикала полиция. До 2017 г. същата била управител на комплекс „Гардън бийч“, а от 2018 г. отдава под наем само някои от апартаментите в комплекса, сред които и процесният. Същата е управител на „Р.-16 Тур Транс“ ЕООД. Исковата молба е подадена на 27. 12. 2018 г. На 20. 03. 2020 г. апартаментът е продаден от Е. К. на С. Т.. От правна страна въззивният съд е приел, че искът е предявен в предвидения в чл. 76 ЗС шестмесечен срок от отнемане на владението и е допустим, както и че са налице предпоставките на чл. 76 ЗС за уважаването му. Ищцовото дружество е държател на имота, като осъществява държането чрез трето лице, отдавайки го под наем. Ответниците самоволно и самоуправно са установили фактическа власт върху апартамента, като отнемането на държането е извършено по скрит начин. Прието е, че не е необходимо скритостта на отнемането да е спрямо всички, нито да е осъществена при някакви особени обстоятелства, а е достатъчно отнемането да е извършено по начин, че да не може веднага да стане достояние на досегашния владелец или държател съобразно обичайния начин, по който същият осъществява фактическа власт. За неоснователно е прието възражението на ответниците, че ищцовото дружество не е доказало нито един от елементите на фактическия състав на чл. 76 ЗС, както и възражението за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на чл. 172 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, които конкретизирани от настоящата инстанция, съобразно указанията, дадени в ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, са следните: а/. кога е налице отнемане на владението или държането „по скрит начин“ по смисъла на чл. 76 ЗС – достатъчно ли е да е извършено по начин, че да не може веднага да стане достояние на досегашния владелец или е необходимо и да не е осъществено в присъствие на владелеца/държателя или на лица, чрез които той би бил уведомен незабавно – твърди се разрешаване на въпроса в противоречие с решение № 490 от 26. 11. 2010 г. по гр. д. № 1392/2009 г. на ВКС и решение № 4 от 6. 02. 2012 г. по гр. д. № 388/2011 г. на ВКС; б/. длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, възражения и фактически твърдения на страните, както и всички събрани по делото доказателства, както и да обективира изводите си в мотивите към решението – твърди се разрешаването му в противоречие с решение № 222 от 27. 03. 2018 г. по т.д. № 505/2017 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 214 от 25. 10. 2016 г. по гр. д. № 2345/2016 г. на ВКС, решение № 217 от 9. 06. 2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ВКС, решение № 8 от 19. 01. 2018 г. по т.д. № 2435/2016 г. на ВКС; в/. длъжен ли е съдът, при преценка на гласните доказателства, да съобрази нормата на чл. 172 ГПК, като извърши преценка на обективността на свидетелските показания и да изложи съображения защо ги кредитира – твърди се разрешаването му в противоречие с решение № 79 от 12. 07. 2017 г. по гр. д. № 3244/2016 г. на ВКС, решение № 159 от 22. 02. 2016 г. по т.д. № 1871/2014 г. на ВКС; г/. доказано ли е пълно и главно качеството на държател на ищцовото дружество и отнемане на държането от ответниците по скрит начин или ищецът е извършвал търпими действия, които не попадат в приложното поле на цитираната разпоредба – твърди се разрешаването му в противоречие с решение № 483 от 11. 12. 2012 г. по гр. д. № 493/2012 г. на ВКС. Първият въпрос не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. В цитираните от жалбоподателя две решения е прието, че посесорната защита по чл. 76 ЗС се прилага в два квалифицирани случая на отнемане на владение или държане-когато самоволното или самоуправното установяване на фактическа власт е извършено чрез насилие или по скрит начин, както и че не е необходимо скритостта да е по отношение на всички - достатъчно е владението да е отнето по такъв начин, че да не може веднага да стане достояние на досегашния владелец или държател съобразно обичайния начин, по който същият е осъществявал фактическата власт, т.е. да не е осъществено в негово присъствие или в присъствието на лица, чрез които съобразно нормалните отношения той би бил уведомен незабавно. Същото разрешение на поставения въпрос е дал и въззивният съд. Патронът на входната врата е сменен, с помощта на ключар, в отсъствието на държателя или на лицето, чрез което той упражнява фактическа власт – не е установено управителят на ищцовото дружество, св. В. или друг представител на същото да са присъствали в момента на смяна на патрона, нито да са били уведомени от ответниците, че ще предприемат действия по смяна на патрона. Вторият въпрос също не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Въпросът е поставен във връзка с оплакването на жалбоподателя, че не е обсъдено възражението му, че ищцовото дружество не е държател или владелец на процесния апартамент, а извършваните от него действия по стопанисването му представляват търпими действия, които не се ползват със защитата на чл. 76 ЗС. Въззивният съд, като инстанция разглеждаща по същество материалноправния спор и при съобразяване с правомощията си по чл. 269 ГПК, в пределите очертани с въззивната жалба и отговора, е изложил мотиви, в които е разгледал доводите и възраженията на страните, обсъдил е всички относими доказателства и е извърши преценка на всички правнорелевантни факти. Възражението, че ищцовото дружество няма качеството на владелец или държател на имота е прието за неоснователно. На следващо място, необсъждането на това възражение не би повлияло на изхода на делото. В правната теория и в съдебната практика се приема, че търпими са тези действия, които се извършват със съгласието на владелеца или собственика и според обстоятелствата представляват незначително безпокойство за него, и които той допуска поради обикновена любезност, гостоприемство или други лични отношения /решение № 483 от 11.12.2012 г. по гр.д. № 493/2012 г. на ВКС, І г.о./. В случая възражението на жалбоподателите, заявено с отговора на исковата молба, че действията на ищеца във връзка със стопанисването на процесния имот са с характер на търпими, не е обосновано – не се твърди тези действия да са извършвани с изрично или предполагаемо съгласие на собственика, или да почиват на други лични отношения с него, нито се сочи кои доказателства обосновават извод, че действията на ответника по упражняване на фактическа власт са с характер на търпими и опровергават твърдението му в исковата молба, че е държал имота като свой. Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по следващия правен въпрос, относно задължението на съда да извърши преценка на обективността на свидетелските показания и да изложи съображения защо ги кредитира. В своята практика ВКС последователно приема, че не съществува забрана съдът да даде вяра на показанията на свидетел, който поради особените си отношения с някоя от страните може да се счита заинтересован от изхода на делото, но преценката за тяхната достоверност следва да бъде направена при засилена критичност и след като се съпоставят с всички доказателства по делото. В случая въззивният съд се е съобразил с тази практика, доколкото показанията на св. В., която се намира в договорни отношения с ищеца, не се опровергават от останалите събрани по делото доказателства. Не следва да се допуска касационно обжалване и по последния повдигнат от жалбоподателите въпрос по приложението на чл. 76 ЗС. Въпросът възпроизвежда тезата на жалбоподателя, че ищецът не е бил владелец или държател на апартамента, а е извършвал търпими действия, които не попадат в приложното поле на цитираната разпоредба. Както вече се посочи, жалбоподателите не са навели твърдения, а и не са ангажирали доказателства за действителните отношения между ищеца и собственика на процесния имот, въз основа на които да се приеме, че ищецът е упражнявал фактическа власт със съгласието на собственика. Въззивният съд е приел, че ищецът е бил държател на имота, а в предмета на защита по чл. 76 ЗС се включва и държането, а не само владението, и не е необходимо същото да е продължило поне шест месеца преди отнемането му. С оглед изхода на делото, жалбоподателите И. П. Г. и Н. П. Г. следва да бъдат осъдени, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на „Гардън бийч“ ООД сумата 600 лв. разноски, направени при разглеждане на делото пред настоящата инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,