Определение № 443 от 20.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4950/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Н. С. от [населено място], подадена чрез адвокат М. С. срещу въззивно решение № 1523 от 4.03.2013 г. по гр.д. № 10692/2012 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № ІІІ-88-4 от 7.03.2012 г. по гр.д. № 3974/2010 г. на Софийски районен съд, и е постановено ново, с което е отхвърлен предявеният от Д. Н. С. срещу С. С. С. иск с правно основание чл.23, ал.1 СК, за признаване за установено по отношение на ответника, че придобития по време на брака им на името на двамата недвижим имот: апартамент № 9, находящ се в жилищна сграда в [населено място],[жк], [жилищен адрес] ет.ІV, е изключителна собственост на Д. Н. С., като неоснователен. С определение от 26.11.2014 г. производството по делото е спряно до приемане на тълкувателно решение по т.д. № 5/2013 г. на ВКС, ОСГТК. На 29.12.2014 г. е прието тълкувателно решение по т.д. № 5/2013 г. на ОСГТК, ВКС и с определение № 9 от 14.01.2015 г. на основание чл.230, ал.1 ГПК е възобновено производството. В изложение за допускане на касационно обжалване са поставени въпросите за задължението на съда да обсъди събраните по делото доказателства и за приложението на чл.23, ал.1 СК при придобиване на недвижим имот от двамата съпрузи по време на брака. В писмен отговор, подаден чрез адвокат П. Т. ответникът С. С. изразява становище, че не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, допустима е, и е налице основание за допускане на касационно обжалване. За да отмени решението на първата инстанция, с което е уважен предявеният от жалбоподателката иск за признаване за установено, че придобития по време на брака с ответника недвижим имот- апартамент в [населено място],[жк]е нейна изключителна собственост на основание чл.23, ал.1 СК и го отхвърли, Софийски градски съд е приел, че имотът е съпружеска имуществена общност. Изложил е съображения, че когато недвижимият имот е придобит на името на двамата съпрузи, по време на брака им, то независимо от произхода на средствата за изплащане на цената му няма трансформация на лично имущество. При така приетото от въззивния съд, поставеният материалноправен въпрос допустимо ли е установяване на трансформация на лично имущество на основание чл.23, ал.1 СК в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака, чрез договор за покупко-продажба на двамата съпрузи, е от значение за изхода на делото, поради което е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Даденото от въззивния съд разрешение на същия е в отклонение от приетото с ТР № 5 по т.д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Налице е основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и обжалваното въззивно решение ще следва да се допусне до касационен контрол. На жалбоподателката следва да бъде указано в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 157.50 лв. При неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.