Определение № 400 от 03.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 635/2011 г.

Подадена е от Н. И. Ч. жалба срещу определение № 723 от 05.07.2011г. по гр.д. 635/2011г. на Върховния касационен съд, ІІ г.о., с което не е допуснато касационно обжалване на решение на Ловешки окръжен съд по гр.д. № 283/2010г. по подадената от Н. Ч. и Р. Ч. касационна жалба. Жалбата е адресирана до председателя на Върховния касационен съд, но предвид липсата на компетентност последният да контролира актове на тричленни състави на ВКС, то така подадената жалба следва да се разглежда именно като частна жалба срещу определението по чл. 288 ГПК. В жалбата са наведени доводи, че съдът е направил неверни и неправилни изводи във връзка със собствеността на имота. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, при проверка редовността на жалбата я намира за процесуално недопустима. Същата е подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване. Производството по гр.д. № 635/2011г. на ВКС, Второ гражданско отделение е образувано по касационна жалба на Н. И. Ч. и Р. И. Ч. срещу решение № 285 от 23.11.2010г. на Ловешки окръжен съд по гр.д. № 283/2010г., с което е отхвърлен предявения от тях против [община] иск по чл. 53, ал.2 З. за установяване, че са собственици на овощна градина от * кв.м. в [населено място] в м. „З.”, заключени между буквите А-Б-В-Г-Д-Е-Ж на скицата на вещото лице и представляващи част от парцел ІІ в кв.* по действащия план на селото. С обжалваното определение касационното обжалване не е допуснато поради липса на предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК. Определението на Върховния касационен съд, постановено по реда на чл. 288 ГПК, с което се произнася по допустимостта на касационното обжалване, не подлежи на обжалване. Извършваната в това производство преценка на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК представлява специфична правораздавателна дейност, характерна само за касационната инстанция, която не дава разрешение на правния спор, а прави селекция на касационните жалби по посочени в закона /чл. 280, ал.1 ГПК/ критерии. Според чл. 274, ал.1 ГПК на обжалване подлежат определенията, които преграждат развитието на делото и тези, за които обжалването е изрично предвидено в закона. Обжалване на определението по чл. 288 ГПК не е изрично предвидено в закона, а с оглед изтъкнатата по-горе специфика не може да се приеме, че то е преграждащо. С него се проверява наличието на общото /разрешаване на правен въпрос от значение за изхода на спора/ и специалните /противоречие с практиката на ВКС, противоречиво решаване на въпроса от съдилищата и значение на въпроса за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото/ условия за допустимост на касационен контрол на жалбите. Тъй като според действащия Граждански процесуален кодекс касационното обжалване не е задължително, а факултативно, то именно с този акт по чл. 288 ГПК се извършва преценката за наличието на установените от законодателя условия за това. Допълнителен аргумент за необжалваемост на определението по чл. 288 ГПК се извежда от разпоредбата на чл. 296 ГПК, уреждаща момента на влизане в сила на решенията. В хипотезата на т. 2 при прекратяване на касационното производство решението влиза в сила от деня на влизане в сила на определението за прекратяване на делото, а в хипотезата на т. 3 решението влиза в сила когато не е допуснато касационно обжалване, т.е. не е предвидено влизане в сила на определението, с което не се допуска касационно обжалване. Поради това подадената от Н. Ч. частна жалба следва да бъде върната. Воден от горното и на основание чл. 275, ал.2 във вр. с чл.262, ал.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.