Определение № 60367 от 27.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3927/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Кооперация „Районна всестранна кооперация „Орфей“ срещу въззивно решение № 140 от 15.07.2021 г. по в.гр.д.№ 162 от 2021 г. на Смолянския окръжен съд, гражданско отделение в частта му, с която е отменено частично решение № 60031 от 15.03.2021 г. по гр.д.№ 605 от 2019 г. на Смолянския районен съд и вместо него е постановено решение за уважаване на предявения от К. К. К., С. М. К., М. Х. К., А. Х. Н., А. Ф. Ш., Х. Ф. Ш. и Ф. А. К. срещу Кооперация „Районна всестранна кооперация „Орфей“ иск с правно основание чл.108 ЗС за следните имоти:

1. част от поземлен имот с проектен идентификатор ...., съгласно скица-проект № 15-356710 от 26.07.2017 г. на СГКК-Смолян, представляващ част от ПИ с идентификатор .... по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-14 от 10.05.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК, за който е отреден УПИ .... за хотел Езерата в кв.... по устройствения план на [населено място], кв.Е., които части на скицата от 02.06.2021 г. към заключение на СТЕ на в.л.инж.И. М., явяваща се неразделна част от решението, са оцветени в жълто /с площ от 465 кв.м./ и в сиво /с площ от 3 379 кв.м./ и

2. поземлен имот с проектен идентификатор ...., съгласно скица-проект № 15-356710 от 26.07.2017 г. на СГКК-Смолян, представляващ част от ПИ с идентификатор.... по кадастралната карта на [населено място], одоберна със заповед № РД-18-14 от 10.05.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК, за който е отреден УПИ .... в кв.... по устройствения план на [населено място], кв.Е., който на същата скица на в.л.инж.И. М. е оцветен в лилаво и е с площ от 700 кв.м.

Обжалва се решението и в частта, с която е отменен на основание чл.537, ал.2 ГПК издаденият в полза на кооперацията констативен нотариален акт за собственост № .... г., за частите от имотите, за които е уважен иска по чл.108 ЗС.

Пълномощникът на касатора твърди, че решението на Смолянския окръжен съд е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основание за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди противоречие на решението с посочена практика на ВКС по следните въпроси:

1. Липсата на подпис на заявлението за възстановяване на правото на собственост на земеделска земя по реда на ЗСПЗЗ води ли до невъзможност за настъпване на реституционния ефект и дали последващите действия на заявителя по подаване на молби и участие в дела, включително и предявяването на иск за собственост, могат да санират липсата на заявление за реституция ? По този въпрос сочи противоречие на обжалваното решение с решение № 35 от 21.03.2011 г. по гр.д.№ 1052 от 2010 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 376 от 19.10.2010 г. по гр.д.№ 641 от 2010 г. на ВКС, ГК, II г.о. и решение № 402 от 13.02.2012 г. по гр.д.№ 1395 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о.

2. Може ли въззивният съд да събере служебно доказателствата и експертиза, непоискани във въззивната жалба и без в жалбата да са въведени оплаквания, че даден релевантен за делото факт е погрешно установен или за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна ? По този въпрос се твърди противоречие на обжалваното решение с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС.

3. Изтекла ли е придобивна давност по отношение на имот, за който не е проведено административно производство за реституция и е изтекъл прекузивния срок за провеждане на такова производство ? По този въпрос се твърди противоречие на обжалваното решение с решение № 297 от 21.06.2011 г. по гр.д.№ 294 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 6 от 22.01.2010 г. по гр.д.№ 2760 от 2008 г. на ВКС, ГК, II г.о.

В писмен отговор от 01.10.2021 г. ответниците по жалбата К. К. К., С. М. К., М. Х. К., А. Х. Н., А. Ф. Ш., Х. Ф. Ш. и Ф. А. К. оспорват същата. Молят решението на Смолянския окръжен съд да не бъде допускано до касационно обжалване. Претендират и за направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по предявения иск/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост на недвижими имоти, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване, независимо от цената на иска, при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК.

За да постанови решението си за уважаване на предявения ревандикационен иск за посочените в решението части от имоти, въззивният съд е приел, че ищците, като наследници на М. И. М., починал на 03.06.1929 г., са собственици по реституция /решение № 6-1070 от 13.10.2017 г. на ОСЗ- [населено място]/ на процесните части от имотите. В мотивите си на основание чл.272 ГПК въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд в частта относно приетата за установена фактическа обстановка. Посочено е, че се споделят правните изводи на първоинстанционния съд относно наличието на редовно заявление до ПК- [населено място] на наследниците на М. М. за възстановяване на собствеността върху спорните имоти по реда на ЗСПЗЗ с вх.№ 1070 от 23.12.1991 г., като част от принадлежала на общия наследодател ливада с площ от 8 дка в м.“К.“, при описани в заявлението съседи и граници, както и че е законен съставът на комисията, постановил решението за реституция. По отношение на твърдението на ответника за липса на подпис под заявлението от 23.12.1991 г. първоинстанционният съд е приел, че от представеното по делото компютърно извлечение на това заявление /без подпис на заявителя/ не може да се достигне до извод, че оригиналното заявление не е било подписано. От приложените по делото писма от ОСЗ- [населено място] /находящи се на л.109 и л.357 от първоинстанционното дело/ се установявало, че изпратената по делото преписка е копие, а оригиналната преписка е била изпратена за прилагане по гр.д.№ 446 от 1992 г. на Смолянския районен съд, което е унищожено поради изтичане на срока за съхранението му. Така, заедно с делото, била унищожена и оригиналната преписка, с оригиналното заявление, а по настоящото дело е представено компютърно копие. Според съда, обстоятелството, че административният орган е изпратил на съда оригиналното заявление и не е поискал впоследствие да замени този оригинал с копие, не можело да доведе до негативни последици за заявителя, респ. за реституираните собственици. Нещо повече, проведените по делото съдебни заседания, в които липсвали констатации за липсващо или неподписано заявление от заявителя, били индиция, че административното производство по възстановяване на собствеността е редовно и надлежно проведено, като е образувано въз основа на заявление, отговорящо на законовите изисквания и подадено в срока по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ.

При осъществения косвен съдебен контрол върху законосъобразността на постановеното от ОСЗ- [населено място] решение за реституция, съдът е приел, че правилно при възстановяването на собствеността върху имота на ищците е отчетено, че върху част от него е осъществено мероприятие по чл.10б ЗСПЗЗ: построен е хотел-ресторант, за който е определена необходима за ползването прилежаща площ от 2,2 дка. Само върху останалата част от имота /извън застроената и необходимата за ползването на хотел-ресторанта част/ е възстановена собствеността по реда на ЗСПЗЗ.

Не на последно място, в решението си съдът е приел за неоснователно направеното от ответната кооперация възражение за придобиване на спорните имоти по давност поради следното: Съгласно чл.5, ал.2 ЗВСОНИ /нова, ДВ бр.107 от 1997 г./, не се зачита изтеклата до влизане в сила на тази раздпоредба давност за имоти като настоящите, които подлежат на реституция по реда на ЗСПЗЗ. В случая давност е започнала да тече от датата на влизане в сила на решението на ОСЗ-гр.Смолян за възстановяване на собствеността върху имотите /08.11.2017 г./ и до завеждане на иска на 29.03.2019 г. не е изтекъл необходимият съгласно чл.79, ал.1 ЗС десетгодишен давностен срок.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не е налице посоченото основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси, поради следното:

1. Първият поставен въпрос /Липсата на подпис на заявлението за възстановяване на правото на собственост на земеделска земя по реда на ЗСПЗЗ води ли до невъзможност за настъпване на реституционния ефект и дали последващите действия на заявителя по подаване на молби и участие в дела, включително и предявяването на иск за собственост, могат да санират липсата на заявление за реституция ?/ не е правен въпрос, който би могъл да обуслови допускането на касационното обжалване на решението, тъй като не е обусловил изводите на съда в решението: Съдът не е приел, че въпреки че липсва подпис на заявител под заявлението за възстановяване на собствеността на земеделска земя по реда на ЗСПЗЗ, това заявление е основание за образуване на валидно административно производство за реституция по реда на ЗСПЗЗ и че последващите действия на заявителя по подаване на молби и участие в дела санират липсата на заявление за реституция. Напротив, в мотивите на първоинстанционния съд, към които по реда на чл.272 ГПК е препратил и въззивният съд, е прието за установено, че заявлението до ПК- [населено място] за възстановяване на собствеността на имотите на М. М. вх.№ 1070 от 23.12.1991 г. е подадено в срока по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ и е било надлежно подписано от заявителя Х. К. К.. Прието е, че представеното по делото неподписано заявление е компютърно копие, а по делото са събрани доказателства, че оригиналът на заявлението, заедно с цялата преписка по възстановяване на собствеността, са били изпратени по друго гражданско дело, което е унищожено поради изтичане на срока за съхранението му.

2. По втория поставен въпрос /Може ли въззивният съд да събере служебно доказателствата и експертиза, непоискани във въззивната жалба и без в жалбата да са въведени оплаквания, че даден релевантен за делото факт е погрешно установен или за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна ?/ няма противоречие между обжалваното решение и посочената задължителна практика на ВКС /Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС/: Действително, с разпореждане от 26.05.2021 г. въззивният съд служебно, без искане на някоя от страните, е поставил допълнителна задача на съдебно-техническата експертиза на в.л. инж.И. М. да даде заключение дали незастроените части от имота отговарят на изискванията за минимална площ и лице за обособяването им като самостоятелни УПИ.

Служебното допускане на тази експертиза обаче не е в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, а напротив- напълно в съответствие с приетото в т.3 от това тълкувателно решение, тъй като поставянето на допълнителна задача на вещото лице се е налагало за установяване на обстоятелство от значение за служебното прилагане на императивна норма /обстоятелството дали от незастроената част от имота могат да бъдат обособени самостоятелни парцели, с изискуемите съгласно чл.19 ЗУТ минимална площ и лице/.

3. Третият поставен въпрос /Изтекла ли е придобивна давност по отношение на имот, за който не е проведено административно производство за реституция и е изтекъл прекузивния срок за провеждане на такова производство ?/ също не е правен въпрос, който би могъл да обуслови допускането на касационното обжалване на решението, тъй като не е обусловил изводите на съда в решението: В мотивите си съдът не е приел, че административно производство по възстановяване на собствеността върху притежаваните от наследодателя на ищците М. М. земеделски земи не е проведено. Напротив, приел е, че такова производство е било надлежно образувано /въз основа на заявление за реституция, което е било надлежно подписано от заявителя и подадено в срока по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ/, законосъобразно проведено от административния орган и завършило с решение за реституция № 6-1070 от 13.10.2017 г. на ОСЗ- [населено място], което има конститутивно действие за правото на собственост на ищците върху процесните имоти.

Не са налице и предвидените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Смолянския окръжен съд: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск за собственост, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.

Решението не е и очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на Закона за собствеността, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, Закона за наследството и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Смолянския окръжен съд не следва да се допуска.

Предвид изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторът Кооперация „Районна всестранна кооперация „Орфей“ дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответниците по жалбата направените от тях разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 1 500 лв.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, ГК, състав на първо гражданско отделение