Определение № 152 от 11.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3023/2013 г.

Производството е по чл.280 и сл. ГПК. Образувано е по подадена от П. Д. Г.,А. А. К. и С. Г. Г. касационна жалба вх.№464/28.02.2013г. срещу въззивно решение №17 от 07.01.2013г. на Софийски окръжен съд,постановено по гр.д.№825/2012г.,с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд,с което е признато за установено по отношение на касаторите,че И. Д. Г.,М. Ш. Ш. и Д. Н. Н. са собственици по наследство и давностно владение общо на ½ идеална част /или всеки от ищците на по 1/6 ид.част/ от поземлен имот с идентификатор №.... по кадастралната карта на [населено място],с адрес на имота [населено място], [улица],целият с площ по кадастралната карта 309кв.м. и на основание чл.108 ЗС касаторите са осъдени да предадат владението върху ½ идеална част от имота. Така подадената касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане,тъй като постановеното от въззивния съд решение не подлежи на касационно обжалване-съгласно разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 5000лв.,а в настоящия случай, видно от удостоверение за данъчна оценка №..../....г.,издадено от [община] /лист 29 от гр.д.№462/2011г. по описа на Самоковския районен съд/, данъчната оценка на целия имот е 5228.28лв.,т.е. цената на иска с оглед заявения за защита по реда на чл.108 ЗС обем от права /1/2 идеална част от имота/ е под установения в чл.280,ал.2 ГПК размер. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение