Определение № 6336 от 22.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4802/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частната жалба на E. А. Р., гр. Сливен, [улица], чрез адв. Рафаилов, срещу Определение № 638/28.03.2024 г. на Административен съд Сливен по адм. д. № 107/2024 г., с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу Акт за установяване на задължения (АУЗ) по чл. 107, ал. 3 ДОПК № АУ003041-1/21.11.2023 г., издаден от главен експерт в дирекция МДТ Сливен в частта на установените задължения за ДНИ и ТБО за имот с идентификатор 67338.566.120, намиращ се в гр. Сливен, [жк], Р. е осъдена за заплати на Община Сливен 100 лв. юрисконсултско възнаграждение и е прекратено производството по делото. Частната жалбоподателка обосновава правния си интерес от оспорване на АУЗ с липса на изричен писмен акт на органа по приходите и на решаващия орган за отмяната му в оспорената пред съда част. Поддържа, че промяната в размера на задълженията й в информационната система на дирекция МДТ Сливен е фактическо действие и не може да се квалифицира като надлежно упражняване на правото на отзив по чл. 91, ал. 1 АПК. Претендира отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на жалбата по същество. Насрещната страна по частната жалба, директорът на дирекция МДТ в Община Сливен, оспорва основателността й с позоваване на чл. 5 ДОПК и поддържа, че действията на администрацията в периода 23.11.2023 г. – 24.02.2024 г. са в полза и в интерес на Р.. Частната жалба като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна срещу подлежащо на обжалване определение на административния съд съгласно чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК е допустима, а разгледана по същество, е основателна. Според данните в административната преписка: На 21.11.2023 г. е издаден АУЗ № АУ003041-1/21.11.2023 г. от длъжностно лице с функциите на орган по приходите в дирекция МДТ на Община Сливен, с който в тежест на Р. са установени задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за имот с идентификатор 67338.566.120 с партиден № 3012015810002 в общ размер на главница и лихви 65,87 лв.; за имот с партиден № 3910205829001 в общ размер на 70,92 лв. главница и лихви и за имот партиден № 3010205829003 в общ размер на 17,90 лв. главница и лихви. АУЗ е съобщен на адресата си на 24.11.2023 г. Преди това, на 23.11.2023 г. със заявление вх. № 347 Р. сезира директора на дирекция МДТ – Община Сливен с искане за извършване на корекция по партидата си с оглед вписания същия ден в нарочната книга на Сливенски районен съд неин отказ от наследството на Л. И. Т.. Върху заявлението е обективирано разпореждане „Да се извърши корекция по АУ003041/21.11.2023 г.“ АУЗ е оспорен пред решаващия орган с жалба вх. № 192/08.12.2023 г. Същия ден е издателят на АУЗ е разпечатал от информационната система на ведомството справка със заглавие „Остатък за плащане по АУЗД АУ003041-1/21.11.2023 г. към 08.12.2023 г., според която той е нула, отразени са и постъпилите на 01.12.2023 г. плащания за имоти партидни номера № 3910205829001 и № 3010205829003. Решение по възражение срещу акт за установяване на задължения № НОМ 28/01.02.2024 г. е със следния диспозитив: „Потвърждавам АУЗ № АУ003041-1/21.11.2023 г. в частта, с която са установени дължимите и неплатени от Е. Р. към датата на издаване на АУЗ задължения за ДНИ и ТБО за периода 01.01.2023 г. – 30.12.2023 г. в общ размер на 88,82 лв. главница и лихви. Тъй като в останалата част актът е отменен по служебен път от компетентен орган по приходите в кръга на неговите правомощия на 27.11.2023 г., директорът не следва да се произнася в качеството си на решаващ орган, а единствено да прогласи настъпилата отмяна.“ Първостепенният съд е обосновал извод за недопустимост на жалбата с позоваване на Решение № НОМ 28/01.02.2024 г. на директора на дирекция МДТ в Община Сливен, с което АУЗ е потвърден в частта на установените в тежест на Р. в общ размер на 88,82 лв. Цитирал е втория абзац от диспозитива му и е заключил, че липсата на основанията по чл. 156, ал. 1 ДОПК за частично обжалване на АУЗ елиминират правния интерес на Р. от оспорването му. Определението е неправилно. АУЗ се обжалват по реда за обжалване на ревизионни актове – чл. 144, ал. 1 ДОПК. Аргумент да този извод е и разпоредбата на чл. 107, ал. 4 ДОПК, която се изключва прилагането на нормата на чл. 154 ДОПК при оспорването на АУЗ по административен ред пред директора на териториалната дирекция. При действието на чл. 4, ал. 1 ЗМДТ е несъмнено прилагането на процесуалния ред по ДОПК за установяването на задължения за местни данъци и такси. Неправилен е изводът на първостепенния съд за недопустимост на оспорването на Р. на АУЗ в частта на установените с него задължения за ДНИ и ТБО за имот с идентификатор 67338.566.120 с партиден № 3012015810002 в общ размер на главница и лихви 65,87 лв. Не се твърди и не се установява да е налице изричен писмен акт на органа, издал АУЗ или на решаващия орган за отмяна на АУЗ в цитираната част. Обратният извод не може да бъде обоснован с фактическите действия на издателя на АУЗ по корекция в информационната система на общината на задълженията за ДНИ и ТБО на частната жалбоподателка в изпълнение на разпореждане на прекия ръководител. Р. е означила частта от АУЗ, която обжалва - тази, която не е отменена с решението на директора на дирекция МДТ в Община Сливен – л. 74 от първоинстанционното дело. Търсената в петитума на жалбата съдебна защита е чрез отмяна на обжалваната част от АУЗ. Така определеният от Р. предмет на търсената защита е съобразен с правилата на чл. 156, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ДОПК. Съдебното оспорване на РА е допустимо само срещу частта от АУЗ, която не е отменена с решението по чл. 155 ДОПК и АУЗ не може да се обжалва в частта, в която жалбата е изцяло уважена с това решение. При оспорването по административен ред правомощията на решаващия орган по чл. 155, ал. 2 ДОПК са да потвърди, измени или отмени изцяло или частично АУЗ в обжалваната част. Директорът на дирекция МДТ в Община Сливен няма правомощия да „прогласи“ настъпила фактически отмяна на АУЗ, която не е обективирана нито в негов, нито в изходящ от издателя на АУЗ изричен акт. Правото на достъп до съд на Р. е надлежно упражнено и отричането му с определението на Административен съд Сливен е неправилно. Ето защо съдебният акт следва да се отмени, а делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,