Определение № 3000 от 11.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3708/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 24677/18.07.2024 г., подадена от К. А. Д., чрез адвокат К. Т., срещу решение № 804 от 18.06.2024 г. по гр. д. № 20245300500146/2024 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 497 от 30.11.2023 г. по гр. д. № 396/2022 г. на Районен съд – Асеновград за осъждане на К. А. Д., по предявен иск от М. А. Г. и А. Н. Г., да премахне незаконно прекараните ВиК тръби, без одобрен проект и без съгласие на етажните собственици, за пренос на прави и обратни води до: мивка, автоматична пералня и съдомиялна, разположени в обособен кухненски и санитарен кът в помещение от собственото на К. Д. ателие за творческа дейност с идентификатор ***, с площ от 60 кв.м, разположено на 5-и етаж в жилищна сграда в режим на етажна собственост, с адрес: [населено място], [улица] (което помещение се намира над спалнята на ищците на 4-ти етаж от същата сграда, в апартамент с идентификатор **).

Въззивният съд е съобразил, че от М. А. Г. и А. Н. Г. (наследник на първоначалния ищец Н. В. Г.) е предявен срещу К. А. Д. иск с правно основание чл. 109 ЗС. Ищците твърдят, че са собственици на недвижим имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], на [улица], ет. 4, представляващ жилище. Излагат, че ответницата е собственик на недвижим имот с идентификатор * в същата сграда, представляващ ателие за творческа дейност, находящ се над тяхното жилище. Без да е налице необходимото за това разрешение за строеж, обектът на ответницата бил преустроен и се ползвал като жилище. Едно от помещенията, находящо се над спалнята на ищците, е превърнато в кухня, като са изградени инсталации за довеждане на питейна вода и за отвеждане на канална вода, поставени са мивка, съдомиялна машина и автоматична пералня. Ползването на ВиК инсталацията и на посочените уреди създават в спалнята на ищците шум над допустимия както през деня, така и през нощта, и с това неоснователно се създават пречки за тях да упражняват безпрепятствено правото си на собственост. Ето защо Г. молят съда да постанови решение, с което да осъди Д. да премахне незаконно изградената ВиК инсталация за пренос на прави и обратни води, разположена в обособен кухненски и санитарен кът в имот с идентификатор ***. От своя страна, ответницата не оспорва извършването на твърдяното от ищците преустройство, като сочи, е същото е осъществено от нейния праводател преди тя да закупи имота. Оспорва то да е незаконно, оспорва да са налице сочените от ищците пречки за упражняване правото им на собственост.

Въззивният съд е посочил, че негаторният иск е предоставен на собственика или носителя на ограниченото вещно право за защита на притежаваните от него вещни права от неоснователни посегателства, които, без да отнемат владението, пречат на собственика да осъществява - спокойно и в пълен обем - правомощието си да ползва собствения си имот. За да се приеме искът за основателен, ищецът следва да докаже: че е собственик на имота или че притежава ограничено вещно право върху него; че ответникът е осъществил посочените в исковата молба действия, както и че те са неоснователни, противоправни и пречат на ищеца да ползва и владее собствения си имот по предназначение. Тези действия трябва да продължават и към момента на завеждане на делото, или ако са преустановени, от тях следва да са останали трайни последици или да съществува обоснована вероятност тези нарушения да бъдат извършвани и занапред. Няма значение дали нарушението е извършено виновно, стига да е противоправно. Твърдяното в случая неоснователно действие на К. Д. е незаконно преустройство на ателието над имота на ищците в жилище, изграждане и поддържане на водопроводна инсталация и свързани с нея домакински уреди в помещение, преустроено за кухня и находящо се над спално помещение на ищците, в резултат на което в имота на последните се създават шумове над допустимите норми и това състояние съставлява пречка за упражняване правата им в пълен обем.

Окръжен съд – Пловдив е намерил за безспорно установено, че ищците са собственици на недвижим имот – жилище с идентификатор ***, а ответницата - на имот с идентификатор ***, представляващ ателие за творческа дейност. Нежилищният обект на ответницата, находящ се непосредствено над този на ищците, е преустроен от нейния праводател и се ползва като жилище; помещението, преустроено и ползвано като кухня в имота на К. Д., се намира над спалнята на ищците; в същото са поставени и се използват: мивка, съдомиялна машина, перална машина.

Според въззивния съдебен състав преустройството на обекта на К. Д., при което е променено предназначението на същия, не представлява текущ ремонт и е извън хипотезите на чл. 151 ЗУТ. При осъществяването му е изградена нова ВиК инсталация и същата е свързана с общата сградна инсталация. За извършване на такова преустройство следва да е изготвен и одобрен проект, придружен с мотивирано становище на инженер-конструктор (чл. 38, ал. 7, във вр. с ал. 5 ЗУТ) и да е издадено разрешение за строеж. Това изискване е въведено с цел осигуряване съответствието на извършените преустройства на имота с нормативните изисквания. В случая процесното преустройство е извършено при липса на разрешение за строеж. Впоследствие такова е издадено - № 322/27.11.2019 г., но същото е отменено с влязло в сила решение № 135/20.01.2021 г. по адм. д. № 646/2020 г. на АС - Пловдив. Ето защо Окръжен съд – Пловдив е заключил, че преустройството на обекта на ответницата по исковата молба е извършено в нарушение на строителните правила и норми.

Съдът е приел, че от заключението на първоначалната съдебно-техническа експертиза (СТЕ) в първоинстанционното производство се установява, че процесната ВиК инсталация не отговаря на изискванията за необходимото оразмеряване на канала за отвеждане на отпадни води, съобразно броя на санитерните възли, броя и вида на оттичащите прибори, включени към канала, и съответното количество на отпадните води. Събирателният тръбопровод е с диаметър, по-малък от необходимия и при едновременно действие на санитарните прибори не може да поеме цялото водно количество. Наред с това, преминаващата по тръбата вода създава вибрации, причиняващи шум, който при тръби с по-малък от необходимия диаметър (каквито се констатира да са процесните) ще е по-силен. Извършената пред Районен съд – Асеновград повторна СТЕ е имала за задача да измери нивото на проникващ шум в спалното помещение на ищците, находящо се под процесната кухня. Според Таблица № 1 от Приложение № 2 към чл. 5 от Наредба № 6/2006 г. за показателите за шум в околната среда, граничните стойности на проникващия шум за жилищни стаи са по 35 dB за ден и за вечер, и 30 dB за нощ, като дневният период включва времето от 7 до 19 ч. (с продължителност 12 часа), вечерният период включва времето от 19 до 23 ч. (с продължителност 4 часа) и нощният период - времето от 23 до 7 ч. (с продължителност 8 часа) - съгласно чл. 4, ал. 4 от посочената Наредба № 6/2006 г. Според съда, като се вземе предвид, че кухненските помещения и находящите се в тях уреди са ползват и през нощта, следва да се приеме, че проникващият шум в спалното помещение на ищците следва да не надвишава граничните стойности, определени за нощния период - 30 dB. Визирал е, че вещото лице е извършило измервания при едновременна работа на пералната машина и течаща вода от кухненския смесител. Нивото на проникващия в спалнята на Г. проникващ шум при измерванията е констатирано на 30.5 dB. Приел е, че, следователно, ползването само на единия от кухненските уреди едновременно с течаща в кухненската мивка вода създава в спалното помещение на ищците проникващ шум над нормативно установените гранични стойности.

Предвид така изложеното, Окръжен съд – Пловдив е приел, че осъщественото преустройство на обекта на К. Д. не само е в нарушение на строителните правила и норми (доколкото е извършено при липса на необходимото разрешение за строеж), но и използването на осъществената в нейното кухненското помещение ВиК инсталация и кухненски уреди създава пречки за нормалното ползване на жилищните помещения на Г., тъй като нарушава здравно-хигиенните норми за допустими нива на шум, поради което искът за премахване на описаната инсталация се явява основателен.

Жалбоподателката счита решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК визира основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 и ал. 2, предл. трето ГПК.

Формулира следните въпроси, за които твърди, че по тях се е произнесъл въззивният съд:

1. „Допустимо ли е, съгласно правилата на процесуалния закон и Наредба № 6 от 26.06.2006 г. за показателите за шум в околната среда, да се установява, измерва от вещо лице - специалист ВиК с приложение от Смартфон, количеството проникващ шум в спалнята на ищците, да се установяват нивата на шум в това помещение, или следва това измерване на количеството шум в спалнята на ищците да се установят, измерват нивата на шум в това помещение, да се извърши, измери и установи от Специалист от РЗИ гр. Пловдив, Дирекция „Лаборатории изследвания”, специалист по опазване и контрол на общественото здраве, или др. подобен специалист, като при извършване на измерването, на изготвяне на експертизата, да се ползва специализирана, сертифицирана и калибрирана апаратура“.

К. Д. твърди, че по този въпрос въззивното решение е е в противоречие с решение № 33/18.02.2016 г. по гр. д. № 4320/2015 г. на ВКС, I г. о. и решение № 14/09.05.2016 г. по гр. д. № 4658/2015 г. на ВКС, I г. о.; евентуално се сочи основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради липса на съдебна практика.

2. Следва ли стойностите на показателите за шум ден, вечер и нощ в имота на ищците да се определят чрез методите за оценка, посочени в приложение № 3 от Наредба № 6 от 26.06.2006 г., както и измерванията на нивата на шум, включително проникващ шум, да се извършва съгласно БДС 15471-82 по същата Наредба, или може тези стойности и измервания да се извършват по съвсем произволен начин, с подръчни приложения и без спазване на методика и стандарти. Съответно, каква доказателствена стойност и решаващо значение за съда биха имали измерванията при двата случая.

Жалбоподателката твърди, че по въпрос № 2 не е налице произнасяне от страна на ВКС, не е налице съдебна практика и отговорът ще доведе до развитие на правото - основание за допускане до касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

3. Дали създаденото нетърпимо състояние на засегнатия имот - измерени нива на шум в резултат на изградената ВиК инсталация и работата на уреди в имота на К. Д., съставлява създаване на пречки и неудобства за ползване на собствения имот на ищците, по смисъла на чл. 109 ЗС (сочено противоречие с приетото в решение № 182/02.01.2019 г. по гр. д. № 4928/2017 г. на ВКС, I г. о.).

4. При постановяване на своето решение съдът длъжен ли е да обсъди всички доказателства по делото за всички правно релевантни факти, като посочи кои факти намира за установени и кои за недоказани, както и да обсъди пълно, обективно и всестранно събраните по делото доказателства, с цел да обоснове всички свои фактически и правни изводи. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на твърдените фактически обстоятелства (противоречие с приетото в р ешение № 149/03.07.2012 г. по гр. д. № 1084/2011 г. на ВКС, III г. о., решение № 643/12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 346/25.11.2011 г. по гр. д. № 1387/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 194/18.06.2013 г. по гр. д. № 1100/2012 г. на ВКС, IV г. о., решение № 182/02.01.2019 г. по гр. д. № 4928/2017 г. на ВКС, І г. о.).

5. „Изводът на ПОС, че са налице пречки за ищците да упражняват правото си на собственост, но тези пречки не са резултат от неоснователни действия от К. Д., а от нейния праводател, то тогава, този извод на съда, съобразен ли е с материалния закон и обоснован ли е“.

По въпрос № 5 се визира противоречие с решение № 182/02.01.2019 г. по гр. д. № 4928/2017 г. на ВКС, I г. о.

6. Трябва ли защитата по чл. 109 ЗС да съответства на нарушението и да се ограничава с искане за преустановяване на онези действия и състояния, в които се състои неправомерното въздействие, без да ги надхвърля (сочено противоречие с решение № 139/25.06.2010 г. по гр. д. № 457/2009 г. на ВКС, I г. о., решение № 430/27.10.2010 г. по гр. д. № 312/2010 г. на ВКС, II г. о., решение № 212/17.10.2014 г. по гр. д. № 2159/2014 г. на ВКС, I г. о., решение № 14/09.05.2016 г. по гр. д. № 4658/2015 г. на ВКС, I г. о., решение № 139/25.06.2010 г. по гр. д. № 457/2009 г. на ВКС, I г. о.).

7. Ще се осъществи ли адекватна защита на правото на собственост на ищците върху техния имот, съобразена с гарантиране правото на ответницата да живее и ползва своя имот, ако не се премахне изцяло ВиК инсталацията, а същата се премести или преправи (противоречие с решение № 14/09.05.2016 г. по гр. д. № 4658/2015 г. на ВКС, I г. о. и решение № 139/25.06.2009 г. по гр. д. № 457/2009 г. на ВКС, I г. о.).

8. Може ли съдът, сезиран с иск по чл. 109 ЗС за неоснователно въздействие, да постанови извършването на действия, различни от поисканите с исковата молба, може ли съдът да постанови осъждането на ответника да извърши определено преустройство, вместо да постанови цялостното премахване на ВиК инсталацията.

Относно въпрос № 8 К. Д. се позовава на противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 170/08.01.2017 г. по гр. д. № 65/2018 г. на ВКС, I г. о.

9. Дали неудобството за ищците е достигнало минимално необходимото ниво на тежест, за да представлява пречене на упражняването на правото им на собственост, и оценката за този минимум относителна ли е и зависи ли от всички обстоятелства: интензивност и продължителност на шума/неудобствата, неговото физическо или психическо въздействие, общия контекст, както и това дали накърняването/неудобството в случая е незначително при сравнение с рисковете за околната среда, присъщи на живота в съвременния град. Следва ли съдът да разгледа и прецени, въз основа на всички доказателства по делото, дали твърдените нарушения са достатъчно сериозни, за да окажат неблагоприятно влияние върху нормалното упражняване на правото на собственост на ищците на тяхното жилище, както и върху качеството на техния личен живот. Следва ли съдът да съобрази и прецени, въз основа на доказателствата по делото, както и въз основа на точни измервания, че нивото на шума не е било по-високо от това, което обикновено е присъщо за живота в модерния град.

Жалбоподателката се позовава на решения на ЕСПЧ, като твърди, че по въпросите под № 9 атакуваното от нея решение им противоречи.

К. Д. счита, че въззивното решение е и очевидно неправилно.

От насрещните страни е постъпил отговор, в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. В т. 4 на тълкувателното решение е посочено, че точното прилагане на закона и развитието на правото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните:

Решението на Окръжен съд - Пловдив не е вероятно нищожно или недопустимо, както и очевидно неправилно.

За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика.

В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното решение, визирани по-горе. Същото не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано. Всички изложени от К. Д. доводи в това отношение попадат в приложното поле на чл. 281, т. 3 ГПК и не подлежат на разглеждане в производството по чл. 288 ГПК.

Първите два въпроса от изложението към касационната жалба не отговарят на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не са обсъждани от въззивния съд и са формулирани според твърденията на жалбоподателката за извършени от въззивния съд процесуални нарушения. В тази връзка следва да се отбележи и че процесуалният представител на К. Д. изрично е заявил пред първоинстанционния съд, че заключението на повторната съдебно-техническа експертиза е обосновано и компетентно и не го е оспорил.

Въпрос № 3 също не покрива общите изисквания на закона и на визираното по-горе тълкувателно решение. Той е по съществото на спора и на него се дължи отговор с крайния съдебен акт, след преценка доводите на страните и събраните доказателства.

Относно следващите въпроси (№ 4) е налице задължителна практика на ВКС (ТР № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) и установена непротиворечива многобройна практика по чл. 290 ГПК, съгласно която въззивният съд е съд по съществото на правния спор, като непосредствената цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор в рамките, очертани от въззивната жалба. Ето защо, дейността на въззивния съд е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните въз основа на анализ на събраните доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възраженията на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора на нея. По становище на настоящия съд, Окръжен съд – Пловдив не е отклонил от визираната практика.

По въпрос № 5 въззивният съдебен акт не противоречи на трайната практика на ВКС, съгласно която материално легитимирано да отговаря по иска с правно основание чл. 109 ЗС е не само лицето, което е създало противоправното състояние, което пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост, но и лицето, което го поддържа (така напр. решение № 16/03.02.2021 г. по гр. д. № 1637/2020 г., І г. о. и визираните в него други решения на ВКС). По делото няма спор, че К. Д. се ползва от прокараните незаконно в имота й ВиК тръби и желае запазването им. Ето защо и по този въпрос не може да бъде допуснато касационно обжалване.

Въпроси №№ 6, 7 и 8 са свързани, като по тях принципно практиката на ВКС, вкл. визираната от жалбоподателката, приема, че защитата на собствеността по чл. 109 ЗС следва да съответства на нарушението и да се ограничава с искане за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да ги надхвърля.

В настоящия казус това разбиране, обективирано в съдебната практика, е спазено от въззивния съд. Същият е заключил, че е налице незаконно преустройство в имота на ответницата, което създава пречки за нормалното ползване на жилищните помещения на Г.. Съобразно установените по делото факти и обстоятелства и в съответствие с петитума на иска, съдът е приел, че незаконно прекараните ВиК тръби подлежат на премахване.

За пълнота следва да се отбележи, че К. Д. не е ограничена в бъдеще да инициира, по законоустановения ред и при спазване на нормативните изисквания, промяна в предназначението на притежавания от нея имот и извършване в него на съответните преустройства.

Относно въпросите под № 9 не е посочен допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото решенията на Европейския съд по правата на човека не са относими в производството по чл. 288 ГПК, а такива са актовете на Съда на ЕС. Независимо от това следва да се отбележи, че относимата практика на ЕСПЧ трайно е съобразявана от ВКС, като същата намира израз и в постановките на т. 3 от ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС. В последното е прието, че за уважаването на иска с правно основание чл. 109 ЗС във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС). Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело. Понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Например, такива са случаите, в които в исковата молба се твърди и по делото е доказано, че ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот. Тъй като правото на собственост е абсолютно и неограничено право, което задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да търпи в имота си каквото и да било действие, което се извършва без негово съгласие, самото пряко въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява такова въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява правото си. Други такива случаи са например, когато действията на ответника са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него. Това се приема и в практиката на ЕСПЧ - например в мотивите на решение от 25.11.2010 г. на ЕСПЧ по делото на М. и др. срещу България, относно действията на трети лица, изразяващи се в превишаване на определените в националното законодателство или нормалните за живота в модерния град нива на шум и произтичащите от тези действия пречки за нормалното ползване на собственото на ищеца жилище.

В настоящия казус въззивният съд аргументирано е приел, че извършеното в имота на К. Д. преустройство, в резултат на което се използва осъществената в нейното кухненско помещение ВиК инсталация и кухненски уреди, създава пречки за нормалното ползване на жилищните помещения на А. Г. и М. Г., тъй като нарушава здравно-хигиенните норми за допустими нива на шум. Несъгласието на жалбоподателката с тези изводи само по себе си не може да обуслови допускане на касационно обжалване, тъй като представлява оплаквания за необоснованост на съдебния акт, които подлежат на разглеждане едва след допускане на касационно обжалване.

Ответниците по касационната жалба имат право на направените от тях разноски за адвокат пред ВКС в размер на 1200 лв.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,