Определение № 281 от 28.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2331/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх.Nо 5581/06.04.2016 година на М. Я. Т. от [населено място], заявена чрез адв. З. Р. - АК Б. срещу Решение Nо VІ-128 от 29.02.2016 година по гр. възз.д.Nо 1873/2015 година на ОС-Бургас, с което е потвърдено решение 1347 от 07.08.2015 година по гр.д. 2194/2015 година на РС-Бургас по отхвърлените искове по чл. 30 ал.2 СК/2009 г. и чл. 86 ЗЗД. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивното решение е неправилно, като постановено в нарушение на процесуалните правила при преценка на доказателствата по делото и материалния закон – чл. 30 ал.2 СК/2009 год. във вр. с чл. 22 ал.3 СК/2009 год., основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК с довод, че въпросът участието на съпруга- нетърговец в обезпечаване на кредит на съпруга- едноличния търговец чрез договор за поръчителство и погасяване на вноски по фирмения кредит за закупуване на автомобилите - основни средства за дейността на фирмата на ЕТ, съставлява ли принос по см. на чл. 30 ал.1 СК/2009 год., е разрешен в противоречие с Р No 281 от 29.10.2015 год. по гр.д. No 1195/2015год. на ВКС- IV г.о. Останалите 15 ‚изведени“ въпроса, са в смисъл дали разликата в доходите на бившите съпрузи е основания да се отхвърли иска по чл. 30 ал.2 ЗС/2009 год., за доказателствата и доказателствените средства за установяване доходите на съпрузите, за значението произхода на средствата, вложени в погасяване на фирмен кредит в производството по чл. 30 ал.2 СК/2009год., и др., свързани с тълкуване конкретните факти по делото, са посочени, без да се сочи дали се решават в противоречие със задължителна практика на ВКС, или съдилищата по принцип ги разрешават противоречиво, или по тях няма съдебна практика и това налага произнасянето им по ВКС. По делото в срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация Д. Т., чрез адв. Й. К. –АК Б. с който с излагат съображения относно липсата на предпоставки за допускане на касационното обжалване, така и относно липсата на основния за отмяна на обжалваното решение. Претендират се разноски за касационното производство. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт- решение по облигационен иск с цена над 5000 лв. За да отхвърли иска, въззивният съд е приел, че претенцията по чл. 30 ал.2 СК във вр. с чл.22 ал.3 СК е неоснователна, тъй като ищцата –бивша съпруга не е установила принос в придобиване на движимите вещи, собственост на предприятието на ответника- едноличен търговец, от чиято стойност претендира дял равен на 15 000 лв., който принос да се изразява в труд, средства, грижи за децата и работа в домакинството. След преценка на поставените правни въпроси и доводите на касатора, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК по следните съображения: Въпросът дали участието на съпруга- нетърговец в обезпечаване на кредит на съпруга- едноличния търговец чрез договор за поръчителство и погасяване на вноски по фирмения кредит за закупуване на автомобилите - основни средства за дейността на фирмата на ЕТ, съставлява ли принос по см. на чл. 30 ал.1 СК/2009 год., не може да се приеме, че е произнесен в противоречие с Р No 281 от 29.10.2015 год. по гр.д. No 1195/2015год. на ВКС- IV г.о. По посоченото решение, касационният съд се е произнесъл по въпроса за възможността по реда на чл. 30 ал.2 СК във вр. с чл. 22 ал.3 СК да се претендира стойностен дял от движими вещи, собственост на ответника едноличен търговец, без да се третира въпроса кои са онези действия / фактически или юридически/, които законодателят влага под легалния термин „ принос в придобиването“ на вещите, от които се претендира стойностен дял, за да се констатира противоречие в релевирания смисъл. Не съставляват правни въпроси по см. на чл. 280 ал.1 ГПК останалите посочени в 15 пункта въпроси, свързани с конкретни проблеми за разликата в доходите на бившите съпрузи, е ли основание да се отхвърли иска по чл. 30 ал.2 СК във вр. с чл. 22 ал.3 СК, въпросите за доказателствата и доказателствените средства за установяване доходите на съпрузите, за значението произхода на средствата, вложени в погасяване на фирмен кредит в производството по чл. 30 ал.2 СК. Тези въпроси са свързани с тълкуване на конкретните факти по делото, без да се сочи в приложното поле на кое от основаният по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК се иска да се допусне касационното обжалване и защо, как тези факти сочат на противоречиво разрешаване със задължителна практика на ВКС, или съдилищата по принцип ги разрешават противоречиво, или по тях няма съдебна практика и това налага произнасянето им по ВКС. Процесуално-правният въпрос /17/ „при неизпълнение на задължението си по чл. 146 ал.2 ГПК съдът направил ли е неподкрепен с доказателства извод без да даде конкретни указания, съгласно изискванията на ГПК‚ също не съставлява въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК и не може да обоснове извод за допускане на касационното обжалване. Така формулиран „въпросът“ съдържа предварително установено твърдение, че е налице неизпълнение на конкретни процесуални задължения по движение на делото и събиране на доказателствата, както и за направени /фактически / изводи, без доказателства. Или по естеството си това не е правен въпрос, а релевиран довод за допуснати нарушения на процесуални правила, което е основание за отмяна на обжалваното решение / чл. 281 т.3 ГПК/, но не и основание за допускане на касационното обжалване, така като изисква чл. 280 ал.1 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК, състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия