Определение № 390 от 04.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 2495/2019 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. С касационна жалба от страна на пълномощника на „“Текстил груп“ ООД, ЕИК:[ЕИК] е обжалвано решение № 219 от 03.07.2019 г. по в.т.д. № 270 /19 на Апелативен съд-Пловдив, ТК, с което е потвърдено решение №194/05.11.2019г., постановено по търг.д. №16/2018г. по описа на Окръжен съд Кърджали, с което са отхвърлени предявените от „Текстил Груп" ООД, ЕИК[ЕИК] срещу ЕТ „С. - С. Г.", ЕИК[ЕИК]: иск с правно основание чл.240 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 286 ал.1 от ТЗ за връщане на сумата в размер на 92 300лв. съгласно договор за паричен заем от 08.09.2018г., сключен между „Текстил груп" ЕООД, като заемодател и ЕТ „С.-С. Г.", като заемател и иск с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата в размер на 4 410.24лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху сумата от 92 300лв., считано от 08.09.2017г. до 26.02.2018г. Ответникът по жалбата не изпраща писмен отговор. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи наличие на хипотезите по чл.280 ал.1, т.т.1, 2 и 3 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над минималния размер по чл.280 ал.3,т.1 от ГПК намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел се е позовал на следните приети за установени факти и е изложил съответните правни съображения: Не се спори, че с платежно нареждане от 08.09.2017г. - приложено като доказателство по делото, по заявка №369553/08.09.2017г., уникален регистрационен номер BOARD07130242, ищецът „Текстил Груп" ООД е наредил превод на сумата от 92 300лв. по банковата сметка на ответника ЕТ „С.-С. Г.", чрез системата за интернет банкиране на „Интернешънъл Асет Банк"АД, с посочено основание „заем на средства". Спорен в настоящето производство е въпросът - на какво основание е извършен процесният банков превод. За уважаването на иск по чл.240 от ЗЗД ищецът следва да установи в условията на пълно и главно доказване наличието на договор между страните със съдържание, съобразно твърденията му в исковата молба. Договорът за заем е реален, неформален договор и за достоверността му не е необходима писмена форма. Основна характеристика за този вид облигационно правоотношение е предаване в собственост на пари или други заместими вещи от страна на едното лице - заемодател, на другото - заемател -и поемане на задължение от страна на последното да върне сума или вещ от същия вид. Предаването им е елемент от фактическия състав на договора за заем и необходима предпоставка за пораждане на заемното правоотношение с произтичащото от него вземане за връщане на заетата сума или вещ. Реалното предаване на паричната сума в случая е установено, но това не е достатъчно да установи елементите от фактическия състав на заемното правоотношение. По отношение на задължението за връщане на реално предаденото, завършващо фактическия състав на заемното правоотношение, от страната, носеща доказателствената тежест за установяване наличието на договор между страните със съдържание на договор за заем, не е проведено пълно и главно доказване. Доказателствата по делото, гласни и писмени, относно обстоятелствата, при които е преведена претендираната сума от сметката на ищеца по сметка на ответника, не сочат на постигнато съвпадение на насрещните воли на страните за връщане на предадената сума. Заемът за потребление е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните по него едната страна даде, а другата получи в заем парична сума и поеме задължение да я върне. Самият банков превод не може да установи наличието на договор между страните - нито постигнато съгласие и изявена воля от едноличния търговец да върне преведената сума. От страна на ответника чрез насрещното доказване се установява, че сумата е предоставена по повод на друго, с характер на мандатно правоотношение, правоотношение между страните.В тази насока са събраните гласни доказателства и заключение на в.л. по ССчЕ относно факта, че с оглед процедура по налагане на запори по сметка на ищцовото дружество е извършен процесния банков превод от страна на последното по сметка на ответника с цел извърщване на плащания от негова страна на трети лица за погасяване на задължения на ищцовото дружество, изпълнението на които е установено. Що се отнася до счетоводното отразяване на извършения превод от 92 300 лв. в счетоводството на ищцовото дружество, като „заем", то от показанията на свидетеля, заемащ длъжността „главен счетоводител" в ищцовото дружество,посочен и от двете страни се установява, че същият по своя инициатива е осчетоводил процесната сума като „заемни средства", съобразно практиката при водене на счетоводството. Изложени са съображения от страна на въззивния съд в насока, че записванията в търговските книги представляват вторични доказателства, доколкото същите са носител на преобразувана информация, и за достоверното им отразяване от значение е съответствието им с действително регистрирана стопанска операция. Следователно, според съда, в случая счетоводното записване като „заемни средства" е извършено без наличието на съответната документална обоснованост. По изложените съображения съдът е счел, че не е установено наличието на заемно правоотношение между страните, съдържащо кумулативните елементи от фактическия му състав: не е налице съвпадение на насрещните воли за връщане на преведената сума, като основен елемент от този фактически състав. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се сочат оплаквания за допуснато процесуално нарушение на правилата за разпределение на доказателствената тежест относно наличието на правоотношение между страните, основано на договор за заем, без да се формулира изобщо правен въпрос. Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес. В случая, в изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК не се формулира изобщо правен въпрос. Липсата на конкретно формулирани правни въпроси възпрепятства възможността ВКС да направи преценка по допълнителните критерии в чл.280 ал.1,т.т.1-3 ГПК за наличие на основание за допускане до касация. От изложеното следва, че жалбоподателят не е обосновал основание за допускане до касация. По отношение на разноските: Не се представя списък на разноските от страна на ответника по КЖ, нито се установява направата на такива в настоящото производство. С оглед изложеното, съдът