Определение № 377 от 13.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 1730/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на пълномощника на Н.-София срещу определение №131/09.04.2014 г. по ч.т.д. №169/14 на ВКС, Първо т.о. на ТК, с което е оставена без разглеждане касационна жалба на същия жалбоподател срещу решение №2960 от 22.07..2013 г.на ОС-Благоевград по гр.д. № 520/2013. Ответникът по частната жалба не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС, ТК се е позовал на обстоятелството, че касационната жалба е подадена при действието на чл.280 ал.2 ГПК в редакцията и в ДВ бр.100/21.12.2010 г. и в сила от тази дата, от която следва, че не подлежат на касационно обжалване решения по търговски дела с цена на иска под 10 000 лева, а по граждански-под 5 000 лева. Настоящият състав на ВКС, ІІ ро т.о., ТК споделя така изразеното становище по следните съображения: Цената на иска е посочена в самата искова молба от страна на ищеца и следва от императивното правило в чл. 69 ал.1, т.4 ГПК във връзка с т. 2, според което: за съответните искове с предмет права върху недвижим имот, се определя от данъчната оценка на имота и възлиза на 2 853,60 лева, т.е. е под 10 000 лева, съответно 5000 лева. При това положение се прилага разпоредбата на чл. 280 ал. 2 ГПК, която не допуска касационно обжалване, като това се отнася и за частните касационни жалби-чл.274 ал.4 ГПК. Обстоятелството, че производството по процесния иск било първоначално част от друго производство, заедно с други обективно съединени искове, а в последствие разделено няма никакво значение и не влияе върху определяне цената на иска по конкретното дело, която се определя,съобразно посочените по-горе процесуални разпоредби, уреждащи това. От изложеното следва, че обжалваното определение за оставяне без разглеждане на касационната жалба се явява правилно и следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение