Определение № 285 от 23.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 155/2024 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е въз основа на подадената частна касационна жалба от Д. П. А., понастоящем в Кралство Испания, чрез процесуалния представител адвокат Р. против въззивно определение № 996 от 30.06.2023г. по в.ч.гр.д. № 377/2023г. на Окръжен съд Плевен, с което е потвърдено определение № 181 от 15.04.2023г. по гр.д.№ 341/2023г на РС Червен бряг като е прекратено поради недопустимост на производството по делото. Срещу подадената частна касационна жалба не е постъпил отговор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи от страните и данните по делото, намира при проверката си, следното: Д. П. А. е предявила на 21.02.2023г.против М. Т. Р. искова молба, доуточнена на 13.03.2023г., с правно основание чл.31 ЗЗД и чл.43, ал.1 б.“а“ и „б“ ЗН за обявяване за недействителен на договор за доброволна делба, сключен между ответницата и трети лица. С определение № 181 от 15.05.2023г. по гр. д.№ 341/2023г., РС Червен бряг е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото като недопустимо, защото легитимирана да предяви иска по чл.31 ЗЗД е: или страната по договора, чиято воля е опорочена или негов наследник. В случая предявилата иска ищца не разполага с право на иск, защото не е страна по договора, чиято унищожаемост претендира, а сключилите го лица, които са живи и не твърдят подобен порок. Така постановеният акт е потвърден със сега обжалваното определение № 996 от 30.06.2023г. по в.ч.гр.д. № 377/2023г. на Окръжен съд Плевен. Решаващите му мотиви са свързани с нормата на чл.32, ал.1 ЗЗД, съгласно която унищожение може да иска само страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта. Касае се за имуществено право, което може да бъде упражнено само от лицето, в чийто патримониум то се намира. Това право не може да бъде упражнено от трето лице, каквато е ищцата. Жалбоподатлката се позовава на основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния поставен въпрос: Явява ли се установителен иск за доказване на произход или за оспорване на осиновяване преюдициален по отношение на предявен иск за уреждане на имуществени отношения между страните и могат ли двете производство да се разгледат едновременно? Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставения от частната жалбоподателка въпрос, доколкото не е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд и не е от значение за изхода на спора, поради което и не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост, съгласно указанията, дадени с т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по т.д.№ 1/2010г. на ОСГТК на ВКС, приложимо съгласно препращането на чл.274, ал.3 ГПК. В случая - установителен иск за доказване на произход или за оспорване на осиновяване – не е предявяван. Освен това, решаващият мотив на въззивният съд е свързан с приложението на нормата на чл.32 ЗЗД. С посочената норма, законодателят изрично е предвидил процесуална предпоставка за допустимост на предявения от ищцата иск за унищожаване на сделка поради това, че ответницата макар и дееспособна не е могла да разбира или да ръководи действията си, а именно: наличие на интерес от унищожаемостта за страната, която иска това. Доколкото се касае до сделка, такъв правен интерес, както е приел въззивният съд, може да има само страната, участвала при сключването й или нейните наследници, като последните могат да искат унищожаване на сделката, сключена от праводателя им само до размера на наследствената си част. Трети по отношение на сделката лица не разполагат с право да унищожават сделка, сключена от други лица. Затова – допустимостта на иска по чл.31 ЗЗД е обусловен от наличието на предпоставката по чл.32 ЗЗД. Доказването на произход или оспорването на осиновяване са въпроси, които нямат връзка с иска за унищожаемост по чл.31 ЗЗД. Отрицателен е и отговорът на въпроса за възможността разпоредбата на чл.32, ал.2 ЗЗД, касаеща срока, в който може да се иска унищожаване на сделка, да се приложи и по отношение на правоотношения, свързани с осиновяването / вж.решение по гр.д.№ 5196/2013г.на ІV г.о./ Унищожаемостта на осиновяването не е проявна форма на унищожаемост на сделките, а е институт на семейното право. Унищожаемостта на осиновяването не действува по право и никой не може да се позове на нея, докато тя не бъде установена от съда, като има действие - за в бъдеще. Осиновяването е самостоятелен юридически факт, от чието установяване се пораждат семейно-правни връзки / правен акт, по силата на който между две лице се създава правна връзка, наподобяваща отношенията родител-дете/. Неговото прекратяване е възможно само при наличие на специални основания и установен ред. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение