Определение № 698 от 20.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4787/2016 г.

Производство по чл. 288 ГПК. С решение № 7858 от 11.11.2015 година по гр.д. № 3800/2015 година на Софийски градски съд е потвърдено решение № І-118-71 от 25.09.2014 г. по гр.д. № 13993/2013 г. на Софийски районен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 48 ЗЗД, предявен от В. В. Д. от [населено място] против И. Х. С. за сумата 8823 лева, съставляващи обезщетение за имуществени вреди, причинени от непълнолетния Х. И. С.. В решението е прието за установено, че с влязла в сила на 16.07.2012 г. присъда по н.о.х.д. № 4483/2009 г. на Софийски градски съд, Х. И. С. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, на ал. 4 вр. с ал.3, б. „б” вр. с чл. 342, ал.1, пр. ІІІ-то НК – на 29.03.2008 г., предприемайки непозволена маневра при управление на четириколесен мотор „Сузуки”, пресичайки двойна непрекъсната линия, по непредпазливост е причинил смъртта на А. Л. Д. и средна телесна повреда на В. Д. Ш.. Починалият А. Л. Д. е управлявал мотоциклет „К.”, модел 31000 с ДК № 8741К, собственост на ищеца по делото В. Д.. При произшествието на мотоциклета са били нанесени повреди, ремонтът на които (повредени части, монтаж и демонтаж и боя) възлиза общо на 8823 лева. Ответникът И. Х. С. е баща на причинителя на пътно-транспортното произшествие Х. И. С., непълнолетен към момента на произшествието. Непълнолетният Х. С. е управлявал четириколесен мотор, собственост на баща му – ответника по делото и е предприел пътуването с мотора от дома му в кв. Д., където е пребивавал към този момент, без да е правоспособен водач на МПС При така установените факти, съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 48 ЗЗД е основателен – ответникът отговаря за вредите, причинени от непълнолетният му син, който живее при него и върху който упражнява родителски права, поради което е присъдил обезщетение в размер на 8823 лева – доказаните средства, необходими за възстановяване на увреденото МПС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на увреждането 29.03.2008 г. Приел е, че възражението за съпричиняване на вредите от страната на ищеца е неоснователно, тъй като той е предоставил мотоциклета си на пълнолетно лице с издържан изпит за правоспособност за управление на МПС; че неоснователно е и възражението за съпричиняване на деликта от страна на починалия А. Д. предвид възможността на пострадалия от деликта да търси вредите от всеки от съпричинителите, както и възражението за изтекла погасителна давност на вземането за вреди, тъй като искът е предявен в рамките на общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД. Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от И. Х. С. от [населено място]. Поддържа се, че въззивното решение е нищожно, тъй като съставът на постановилия го съд не е идентичен с този, участвал в съдебното дирене и даване ход по съществото на делото, а съдия П. С. не е встъпил в длъжност при Софийски градски съд към момента на постановяване на решението. Изложени са доводи, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като обуславящите изхода на делото процесуално правни въпроси дължи ли въззивния съд произнасяне по всички оплаквания във въззивната жалба; допустимо ли е произнасяне по незаявени оплаквания; длъжен ли е въззивният съд да формира собствени мотиви при постановяване на решението, както и да обсъди всички доказателства по делото, са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Поддържа се, че решението е постановените в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и по въпросите относно правомощията на въззивната инстанция, както и допустимо ли е да се присъждат лихви, претенцията за които не е заявена своевременно; че в противоречие с установената съдебна практика е разрешен и въпроса за погасителната давност на изтеклите лихви за забава, в т.ч. по въпроса за давностния срок по отношение на изменение (увеличение) на иска; по въпроса относно възражението за прихващане; по въпроса е ли е предоставянето на собственоното МПС на неправоспособен водач от естество да допринесе за настъпване на увреждането, както и по въпроса за отговорността по чл. 48 ЗЗД и освобождаване от тази отговорност, когато детето не живее при своите родители. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса налице ли е съпричиняване, когато пострадалото лице е предоставило собственото си МПС на неправоспособен водач и това лице го е управлявало с непозволена скорост. Приложена е съдебна практика: Тълкувателно решение № 1 от 2000 г. ОСГТК ВКС; решение по т.д. № 1130/2013 г. ІІ т.о. ВКС; решение по т.д. № 994/2010 г. ІІ т.о. ВКС; решение по гр.д. № 1036/2009 г. ІV г.о. ВКС; решение по гр.д. № 587/2010 г. ІV г.о. ВКС; решение по т.д. № 1106/2010 г. ІІ т.о. ВКС; решение по т.д. № 303/2011 г. І т.о. ВКС; решение по т.д. № 657/2012 г. І т.о. ВКС; решение по гр.д. № 276/2010 г. ІІІ г.о. ВКС; решение по гр.д. № 1010/2010 г. ІІІ г.о. ВКС и решение по гр.д. № 1382/2010 г. ІV г.о. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Ответникът по касационната жалба В. Х. Д. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира съдебни разноски. По въведените доводи за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното: Оплакването за нищожност на съдебния акт, тъй като съставът на постановилия го съд не е идентичен с този, участвал в съдебното дирене и даване ход по съществото на делото, а съдия П. С. не е встъпил в длъжност при Софийски градски съд към момента на постановяване на решението е неоснователно. Съдебното дирене е приключило и е даден ход на устните състезания в съдебно заседание на 18.09.2015 г., проведено при участието на съдебен състав: председател съдия П. С. и членове съдия М. Г. и младши съдия Д. И. - обстоятелство, удостоверено в съдебния протокол, който е официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал.1 ГПК. Решението е постановено от същия съдебен състав - съдия П. С. и членове съдия М. Г. и младши съдия Д. И. или в съответствие с чл. 235, ал.1 ГПК, решението е постановено от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършило разглеждането на делото. Председателят на съдебния състав П. Л. С. е член съдия при Софийски градски съд още към момента на постъпване на въззивната жалба и разпределение на делото – съгласно протокола за избор на докладчик при електронното разпределение, дело № 3800 от 2015 г. е разпределено на доклад на съдия П. С. – ІІ „е” граждански състав, който е участвал в съдебния състав до постановяване на крайния съдебен акт като докладчик по делото. Неоснователни са и доводите за постановяване на въззивното решение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по процесуалноправните въпроси дължи ли въззивният съд произнасяне по всички оплаквания във въззивната жалба; допустимо ли е произнасяне по незаявени оплаквания; длъжен ли е въззивният съд да формира собствени мотиви при постановяване на решението, както и да обсъди всички доказателства по делото. В съответствие с установената съдебна практика по повдигнатите въпроси, в т.ч. приложените от касатора решение № 14 от 07.02.2014 г. по т.д. № 1130/2013 г. ІІ т.о. ВКС; решение № 212 от 01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г. ІІ т.о. ВКС; решение № 255 от 11.07.2011 г. по гр.д. № 587/2010 г. ІV г.о. ВКС; решение № 702 от 05.01.2011 г. по гр.д. № 1035/2009 г. ІV г.о. ВКС и решение № 196 от 11.04.2012 г. по т.д. № 994/2010 г. ІІ т.о. ВКС, въззивният съд се е произнесъл служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение и в съответствие с чл. 269 ГПК по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените с въззивната жалба оплаквания. Произнесъл се е по всички оплаквания срещу първоинстанционния акт, в т.ч. по всички въведени от ответника възражения срещу предявения иск и е изложил собствени мотиви, като е обсъдил всички обстоятелства, относими към спорното право; въз основа на какви доказателства ги счита за доказани и въз основа на установените факти и е формирал собствени изводи по спорното право. Неоснователен е и доводът за постановяване на обжалваното решение в противоречие с практиката на върховния касационен съд и по въпроса за отговорността по чл. 48 ЗЗД и освобождаване от тази отговорност, когато детето не живее при своите родители. Съгласно установената съдебна практика, отговорността на родителите е лична и се основава на неупражнен от тях родителски контрол и недостатъчно възпитание на делото; те могат да бъдат освободени от отговорност само ако не са били в състояние да предотвратят вредите по обективни причини – когато е била изключена изобщо възможността да възпитават и контролират детето. Родителят обаче не може да се ползва от хипотезата на чл. 48, ал. 3 ЗЗД, когато не е имал възможност да попречи на детето си да стори противоправното действие в момента на извършването му, когато в периода преди деликта на е изпълнил задълженията си за правилното му възпитание - в този смисъл решение № 270 от 10.01.2017 г. по гр.д. № 916/2016 г. ІV г.о. ВКС. Съобразявайки така установената съдебна практика, съдът е формирал извод за отговорност на ответника, родител на непълнолетният извършител на деликта, при доказателства, че след като е упражнявал родителските права над детето е допуснал то да предприеме управление на собственото му четириколесно МПС „Сузуки” от дома му, без да има свидетелство за управлението му, т.е. при доказателства, изключващи приложението на чл. 48, ал.3 ЗЗД. В съответствие с установената съдебна практика е разрешен и въпросът налице ли е съпричиняване от страна на пострадалия, когато е управлявал МПС с непозволена скорост. Съобразено е, че когато вредоносното събитие е причинено от неколцина, те носят солидарна отговорност за възмездяване на вредите; че в производството по иска за обезщетение за причинените вреди съдът не е длъжен да изследва съотношението между вината на съпричинителите, тъй като съгласно чл. 53 ЗЗД те отговарят солидарно, а съгласно чл. 122, ал.1 ЗЗД кредиторът може да търси изпълнение на цялото задължение от всеки от солидарните длъжници; че съотношението на вината е предмет на иска по чл. 127 ЗЗД, където предмет на делото са вътрешните отношения между длъжниците – решение № 123 от 19.06.2012 г. гр.д. № 171/2011 г. ІV г.о. ВКС. Съдът е съобразил, че обстоятелството дали пострадалият А. Л. Д., починал при произшествието, е управлявал с непозволена скорост е без правно значение за отговорността на прекия причинител на инцидента, тъй като отговарят солидарно, а вътрешните им отношения са извън предмета на делото. Въпросът налице ли е съпричиняване, когато пострадалото лице е предоставило собственото си МПС на неправоспособен водач не е обуславящ изхода на делото. Съдът е отхвърлил възражението за съпричиняване въз основа на доказателства, че починалият А. Л. Д., управлявал мотоциклет „К.”, модел 31000 с ДК № 8741К, собственост на ищеца по делото В. Д. е имал придобита правоспособност за управление на МПС категории „а” и „В” от 13.07.2007 година. В този смисъл неоснователен е и доводът за непроизнасяне на съда по предявеното при условията на евентуалност възражение за прихващане с вреди, причинени на ответника върху собственото му МПС, управлявано от непълнолетния му син – възраженията за съпричиняване са отхвърляни като неоснователни, поради което съдът не е дължал произнасяне по възражението за прихващане. Основателни са доводите за допускане на касационно обжалване по въпроса прекъсва ли исковата молба погасителната давност по отношение на вземане, предявено чрез увеличение на иска, който не е бил предявен като частичен. С исковата молба ищецът е предявил вземане за вреди от 5000 лева от деликт, настъпил на 29.03.2008 г., без да е заявил, че предявява частичен иск. С определение от 03.02.2014 г., съдът е допуснал изменение на иска – увеличение до размер на 8823 лева, в който размер е уважил иска, без да зачете своевременно въведеното от ответника възражение за погасителна давност на вземането над 5000 лева. Повдигнатият въпрос относно погасителната давност за претенцията над 5000 лева е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – решение № 210 от 03.06.2011 г. по гр.д. № 1010/2010 г. ІІІ г.о. ВКС, поради което решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване в тази му част на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Основателен е и доводът за допускане на касационно обжалване по въпросът допустимо ли е да се присъждат лихви, претенцията за които не е заявена своевременно. С представените по делото писмени бележки след приключване на съдебното дирене по делото в първоинстанционния съд, ищецът е предявил за първи път претенция за присъждане на законни лихви от датата на увреждането, която е уважена изцяло – разрешение, явяващо се в противоречие с даденото в решение № 474/12 от 1499/2011 г., ІV г.о. ВКС, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касация и в тази му част на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение