Определение № 178 от 21.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 627/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. чл. 130 ГПК и се развира едностранно /арг. чл. 130 in fine ГПК/.. Образувано е по частната касационна жалба (с вх. № 2285 от 15.02.2021 г. по описа на САС) на лице, титулуващо се „лорд академик професор д-р“, подадена чрез приподписалата същата негова съпруга с юридическо образование („лейди проф. д-р М. А. Г.-Добрева“), против определение № 273 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, от 28.І.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 3661/2020 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на Д. срещу първоинстанционното определение № 260072/14.ІХ.2020 г. на СГС, ГК, с-в І-20, по гр. дело № 5726/2014 г.: за връщане на искова молба по чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на „Български пощи“ ЕАД-София /ЕИК / и за прекратяване на производството по това дело. Оплакванията на частния касатор са за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно определение, като постановено „в нарушение на ГПК“, поради което той претендира отменяването му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, с който съдията докладчик от първостепенния съд /този по чл. 613 ТЗ/ да бъдел задължен да го уведоми „за срока за продължаване и той да тече от датата на уведомяването“. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК, означено като „молба касационни основания“ към частната касационна жалба, подателят й Д. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с наличие на допълнителната предпоставка по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно: „нарушение на правото на ЕС – в случая чл. 6 от ЕКПЧ относно справедлив процес и безпристрастен съд“, но без да е бил формулиран какъвто и да е въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/, по който САС да са е произнесъл с атакуваното определение и който да е обусловил изхода по конкретното дело. Върховният касационен съд на републиката, търговска колегия, първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред САС и насочена към атакуване на преграждащ по-нататъшното развитие на делото негов съдебен акт, настоящата частна касационна жалба ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване са следните: Съгласно чл. 280, ал. 1, т. 2, предл. 2-ро ГПК, едно от основанията за допустимост на касационния контрол е произнасянето на даден въззивен съд с обжалвания негов акт по материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с актове „на Съда на Европейския съюз“. Последният, който има седалището си в Люксембург, представлява юрисдикция, различна от Европейския съд по правата на човека със седалище в Страсбург, Франция, който разглежда индивидуални жалби от граждани на страните, присъединили се към Европейската конвенция за защитна правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/. Следователно процесуалният закон не урежда в кръга от основанията за селектиране на касационни жалби, произнасянето на въззивен съд по правен въпрос, решен в противоречие с актове на Европейския съд по правата на човека. Същевременно, съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът /в случая частният касатор/ е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивната инстанция. Върховният касационен съд не е задължен и не може да извежда този релевантен правен въпрос от изложението към частната касационна жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, нито от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /в случая само това по чл. 280, ал. 1, т. 2, предл. 2-ро ГПК/. Погрешното отъждествяване от частния касатор на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол- от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение