Определение № 3393 от 13.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 646/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. В. Г., чрез настойника си М. П. Н., и на М. П. Н. и В. Г. Н. /наследници на починалия в хода на процеса П. В. Г./ против решение № 1421/07.12.2023 г. по в.гр.д. № 1046/2023 г. по описа на Апелативен съд – София, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 215/30.12.2022 г. по гр.д. № 169/2022 г. по описа на Окръжен съд – Видин са били отхвърлени исковете на П. В. Г., чрез настойника М. П. Н., заместен по реда на чл. 227 от ГПК от М. П. Н. и В. Г. Н. и на В. В. Г., чрез настойника М. П. Н., срещу ЗЗД „Бул Инс“ АД на осн.чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на суми от 30 000 лв. за всеки ищец, ведно със законната лихва. В касационна жалба се излагат съображения за неправилност, поради нарушение на материалния закон - чл. 52 от ЗЗД, и необоснованост на обжалваното решение. Касаторите излагат становище, че е налице трайна и дълбока емоционална връзка между тях и починалата М. В. Г., породила значителни душевни болки и страдания, извън традиционно присъщите за родствената връзка. Претендират отмяна на въззивното решение, с което е отменено изцяло решението на първоинстанционния съд и са отхвърлени изцяло исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането. Молят за присъждане на справедлив размер на обезщетение. Претендират разноски за всички съдебни инстанции. Ответникът по касацията Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД в депозирания писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба и излага становище за липса на „особена близка връзка с починалия и действително претърпени вреди“. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, I отделение, намира следното: Касационна жалба е подадена от надлежни страни, в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е констатирал, че процесното ПТП е настъпило на 29.10.2018 г. с участието на МПС, което е имало застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена след 01.01.2016 г. Съобразил е, че наказателното производство по отношение на водача на МПС е завършило с влязла в сила осъдителна присъда, която е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца - чл.300 ГПК. САС е направил извод, че от събраните по делото доказателства се установява, че застрахованият водач с поведението си е осъществил деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Съобразно заключението на САТЕ е констатирал механзма на ПТП, при което процесният автомобил е блъснал велосипед, управляван от сестрата на ищците, която е предприела маневра завой наляво без да сигнализира за намеренията си, съобразно чл. 28, ал. 1, т. 1 от ЗДвП с лява ръка, изпъната хоризонтално встрани и без да се обърне назад и да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след нея или минават покрай нея – чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Заключил е, че пострадалата с поведението си като водач на велосипед е допринесла за настъпване на вредоносния резултат в съотношение на 1/3 при 2/3 за водача на лекия автомобил. САС се позовал на приетото по Тълкувателно решение № 1 от 21 юни 2018 г., постановено по т.д. № 1/2016 от ВКС- ОСНГТК, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление N4 от 25.V.1961 г. и Постановление No 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В случая според съда доказателствата по делото не установявали конкретни житейски обстоятелства, които да обосноват извод, че между всеки един от ищците – пълнолетни лица и починалата им пълнолетна сестра, създала свое семейство и оставила три деца, е имало особено близка връзка, която по интензитет надхвърля обичайната между братя и сестра взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, както и всеки един от ищците действително да е претърпял вреди в по - голям обем от нейната смърт, различен от обичайния обем на болки и страдания при смърт на родственик. Поради което е счел исковете за изцяло неоснователни. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба касаторите формулират правни въпроси, които могат да се обобщят в две основни групи: 1/ относно предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на близки на лица, попадащи извън кръга на посочените по ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969 г.; 2/ за прилагането на критерия за справедливост при определяне на размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди. Въвежда се следните допълнителни основания за допускане на касационно обжалване: по първи въпрос - на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие със задължителната практика на ВКС по ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС; по втори въпрос - на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие със задължителната практика на ВКС по ППВС № 4/1968 г. Позовават се и на хипотеза на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр. 3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира следното: Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Не се установява хипотеза на „очевидна неправилност“ по см. на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Посоченото основание касаторите обосновават с доводи, касаещи по същество основателността на предявените искове и предполагащи преценка на доказателства и твърдения на страните. Не се констатира решението на САС да е постановено при прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, при явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, и при нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Втората група въпроси не отговаря на изискванията към общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Касаторите едновременно поставят въпрос за критериите при определяне на обезщетение за справедливост, т.е. имащ отношение към размера на същото, а в случая исковете са изцяло отхвърлени /т.е. този въпрос не е бил обсъждан/ и въпрос явява ли се справедливо това отхвърляне, т.е. по правилността на въззивното решение. Тази втора част има отношение към първата група въпроси. Последните са били разгледани от въззивния съд и са обусловили крайното му решение по правния спор. Без да посочиВКС съобразява, че съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, принципно материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и само по изключение и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени; Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. В мотивите на тълкувателното решение е разяснено, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци само когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,и в тези случаи е справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик; Следователно за получаването от този кръг правоимащи на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Поради което ВКС намира, че на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието на възивното решение със задължителната практика на ВКС следва да се допусне касационно обжалване на решението на САС по първата група правни въпроси относно предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на близки на лица, попадащи извън кръга на посочените по ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969 г. Касторите са освободени от внасяне на държавна такса. С оглед горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение