Определение № 508 от 01.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4352/2016 г.

Производство по чл.278, във връзка с чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. А. Г. срещу определение № 1354 от 09.03.2016 г. по в.ч.гр. д. № 101/2016 г. на Окръжен съд Благоевград, с което се оставя без уважение частната му жалба срещу разпореждане № 2532 от 16.11.2015 г. по гр.д. № 39/2015 г. на Районен съд Сандански, с което е върната въззивната жалба на И. А. Г., поради неизпълнение на указанията на съда да се внесе дължимата за въззивното производство държавна такса. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а според чл.280, ал.2, т.2 ГПК (изм. ДВ, бр.50/03.07.2015 г., в сила от 07.07.2015 г.), не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева. В случая, ищецът обжалва определение по гражданско дело, решението по което не подлежи касационно обжалване. Предявеният отрицателен установителен иск от И. А. Г. против Н. К. К., на основание чл.439, ал.1 ГПК, по аргумент от чл.69, ал.1, т.1 ГПК, е с цена на иска 1 889 лева. Решението по този иск не подлежи на касационно обжалване, поради което и определението, с което е потвърдено разпореждането за връщане на въззивната жалба също не подлежи на касационно обжалване. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.