Определение № 2290 от 08.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4102/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 6424 от 30.07.2024 г., подадена от името на Д. А. В. чрез пълномощника адв. И. П., срещу решение № 116 от 21.06.2024 г., постановено по в.гр.д. № 611/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив, в частта, с която е потвърдено решение № 966 от 05.07.2023 г. по гр. д. № 2492/2021 г. на Окръжен съд Пловдив за осъждане на касатора да заплати на Н. А. сумата 92025 лева за обезщетение на причинените й имуществени вреди от унищожаване на описано имущество. Излагат се съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че липсва противоправност, поради което изводът за наличие на деликтно поведение от страна на ответника бил в противоречие с нормата на чл.45 ЗЗД. Излагат се съображения за неправилно определен размер на обезщетението. Касаторът моли за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска. Претендира разноски. В изложението по чл. 284, ал.1, т.3 ГПК се поддържа наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал.1, т.1 и 2 и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Формулирани са следните правни въпроси, сочени като значими за крайния изход на делото: 1/ При претенция за вреди за унищожена вещ, когато увреждането на вещта е от такова естество, характер и степен, че същата не е годна да бъде използвана по нейното предназначение, за да се определи размерът на обезщетението, следва ли в него да се включи стойността на извършени подобрения, както и стойността на останали материали от унищожената вещ? Твърди се противоречие с решение № 132 от 10.04.2012 г. по гр.д. № 1233/2011 г. на ВКС, ІІ г.о. 2/ Длъжен ли е въззивният съд съгласно чл. 266, ал. 3 ГПК да допусне допълнителна или тройна експертиза, когато в нарушение на процесуалните правила първоинстанционният съд не е допуснал такава експертиза и във въззивната жалба е направено искане за експертиза? Твърди се противоречие със задължителната практика на ВКС /т.2 и т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС/ и решение № 34 от 28.03.2017 г. по гр. д. № 2858/2016 г. на ВКС, І г.о. 3/ Нарушени ли са правилата на чл. 197, ал. 1 ГПК в случаите, в които съдът в определението за назначаване не посочва образование и специалността на вещото лице и същото лице не е вписано в списъка на вещите лица за изготвяне на този вид експертизи? Въпросът е поставен във връзка със становището на касатора, че вещите лица, дали заключения по назначените експертизи, не са били компетентни по поставените въпроси. Сочи се противоречие с представена практика на ВКС. Твърди се и очевидна неправилност на обжалваното решение поради неправилно решените въпроси, формулирани по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по касация Н. А. излага в отговор чрез адв. С. И. и адв.Д. Т. становище за липса на предпоставки за допускане на касационен контрол. Сочи, че решението на въззивния съд е правилно и постановено в съответствие с процесуалния и материален закон. Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело, което е достъпно за касационен контрол. За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение съобрази следното: Съдът е бил сезиран с осъдителен иск за обезщетяване на имуществени вреди от непозволено увреждане – разрушаване от страна на ответника на притежавания от ищцата първи жилищен етаж от сграда в [населено място]. Прието е от фактическа страна, че ищцата е собственик на първия жилищен етаж и 1/2 идеална част от сутерена на двуетажна жилищна сграда в [населено място], а ответниците (касаторът и съпругата му) притежават 1/2 идеална част от сутерена. В. извършил редица преустройства, представляващи незаконно строителство в сградата, за което през 2013 г. е издадена заповед за премахване на незаконния строеж. През м.август 2021 г. той разрушил сградата като за целта бил одобрен план за управление на строителните отпадци. Съдът изложил съображения, че въпросът за противоправността на действията на ответника по събаряне на сградата зависи от установяване дали е било възможно запазването й при отстраняване на незаконното строителство в изпълнение на издадената заповед. Обсъдени са заключенията на вещите лица по две единични експертизи в първоинстанционното производство и на тричленната експертиза, допусната пред въвззивната инстанция. Въз основа на тях е направен извод, че е съществувала техническа възможност за запазване на сградата при премахването на незаконното строителство. Прието е, че ответникът не е предприел изискуемите от закона действия при премахване на незаконното строителство, а е целял разрушаването на цялата сграда. С това той е действал противоправно, в резултат на което е нанесъл имуществени вреди на ищцата. Размерът на вредата е определен от пазарната стойност на унищоженото имущество – 92025 лева, съгласно заключението на вещото лице по оценителната експертиза. При тези данни касационният съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Първият въпрос изобщо не е бил обсъждан от съда, защото не е бил включен в предмета на делото – възражения в посочения смисъл не са направени нито с отговора на исковата молба, нито дори пред въззивната инстанция. По втория въпрос съдът е действал в съответствие, а не в противоречие с цитираната от касатора задължителна и каузална практика, според която когато първоинстанционният съд в нарушение на процесуалния закон не е допуснал относима експертиза, въззивният съд е длъжен да допусне такава пред себе си. По направеното във въззивната жалба искане въззивният съд е допуснал тричленна експертиза и е събрал ново заключение, въз основа на което е постановил решението си. Третият въпрос също не е свързан с данните по делото. Отговорът на този въпрос не обуславя допускане на обжалваното решение до касационен контрол. В съответствие с процесуалния закон въззивният съд е посочил в определението от 25.01.2024 г. за назначаване на вещите лица по допуснатата тричленна експертиза името и специалността на всеки от експертите. С оглед изложените решаващи мотиви поставените от касатора въпроси не обосновават допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Същото не разкрива признаците на очевидна неправилност, изразени в константната практика на ВКС. По изложените съображения липсва основание за допускане на обжалваното решение до касационна проверка. По изложените съображения съдът