Определение № 557 от 02.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 496/2009 г.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на К. С. И. - Е. с фирма “П” - с. Г., област Плевен срещу Определение № 231 от 16.ІІІ.2009 г. по ч.гр.д. № 236/ 2009 г. на Плевенски окръжен съд, с което е спряно производството по делото. По изложените съображения, че е неправилно, жалбоподателката иска да се отмени, както и определението на първоинстанционния съд за спиране на делото. С Уточнение на жалба от 7.V.2009 г. жалбоподателката поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, поддържа и че водените между страните дела следва да се обединят в едно производство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което се прегражда по - нататъшното развитие на делото, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна. С обжалваното определение е оставено в сила Определение от 18.VІ.2008 г. по гр.д. № 2903/ 2007 г. на Плевенски районен съд, с което е спряно производството по делото по иска на “Т” О. - гр. П. срещу Е. ”П” - с. Г., Плевенска обл. с правно основание чл. 19 ал. 3 ЗЗД до приключване на гр.д. № 2393/ 2008 г. по иск на “Т” О. - гр. П. срещу К. С. И. - Е. “П”, Н. П. И., К. М. А. и Е. Н. М. за обявяване за недействително дарението на описания недвижим имот, предмет на нот. акт № 165/2007 г. Изложени са съображения, че гр.д. № 2393/ 2008 г. е обуславящо за настоящото производство, тъй като част от недвижимите имоти, предмет на предварителния договор, е дарена от купувача на трети лица и имотите са поделени с договор за делба, като изходът на спора по чл.135 ЗЗД има значение за този по чл. 19 ал. 3 ЗЗД, тъй като не може да се обяви за окончателен договор за имот, на който ответникът вече не е собственик и искът по чл. 19 ал. 3 ЗЗД следва да изчака изхода на спора по чл.135 ЗЗД. Разрешеният по делото процесуален въпрос за възможността да се спре производството по делото, образувано по иск по чл. 19 ал. 3 ЗЗД до приключване на дело с предмет иск по чл. 135 ЗЗД, е важен, и този въпрос е решен от съда в съответствие с трайната съдебна практика. Законосъобразно съдът е приел, че искът по чл. 135 ЗЗД има значение за правилното решаване на делото с предмет иск по чл.19 ал. 3 ЗЗД, който иск не може да се уважи за имот, който към датата на постановяване на решението не е собственост на ответника. Прехвърлянето от ответника на част от обещания за продажба имот преди вписване на исковата молба по иска по чл. 19 ал. 3 ЗЗД може да бъде отменено по иск на увредения кредитор по чл. 135 ЗД и тъй като този иск е предмет на гр.д. № 2393/ 2008 г. на ПРС, следва да се изчака приключването му, за което съдът правилно е спрял настоящото дело. Поради изложеното не е налице поддържаното от жалбоподателката основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК и касационно обжалване не следва да се допуска. По изложения от жалбоподателката процесуален въпрос за искането за обединяване на двете дела за общо разглеждане. Налице са предпоставките на чл. 213 ГПК, с оглед съдебната практика, че производството за сключване на окончателен договор не е особено исково производство и въпреки различните страни по двете дела, същите имат качество на необходими другари. Преценката за обединяване на делата е на съда, който ги разглежда, съдът, който го е постановил, съгласно чл. 253 ГПК, може да измени определението и то не е предмет на касационно обжалване. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение