Определение № 50324 от 22.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 2667/2021 г.

Постъпила е касационна жалба от М. М. К. чрез адв. М. К. срещу решение № 26 4723 от 13.07.2021 г. по гр.д. 7570/20 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено изцяло решение № 59 654/06.03.2020 г. по гр.д. 68 193/18 г. по описа на Софийски районен съд, 157 състав, с което е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, че М. М. К. дължи на В. А. Ч., на основание чл. 535 от ТЗ сумата от 14 000 лв, представляваща главница по запис на заповед, издаден на 06.03.2018 г. с падеж 06.04.2018 г., за която сума по ч.гр.д. 45 630/18 г., СРС, 157 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и е осъден М. К. да заплати на В. Ч. сумата от 280 лв, направените по делото разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е недопустима, поради наличие на ограничение на достъпа до касационно обжалване, въведен с нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК. Съгласно посочената норма, в редакцията (ДВ бр. 86 от 2017 г.), към постановяване на въззивното съдебно решение и подаване на касационната жалба, не подлежат на обжалване въззивните съдебни решения, постановени по спорове, по които цената на иска е до 20 000 лв за търговски дела. В случая делото е търговско, предвид предмета на спора – установителен иск за вземане, основано на запис на заповед с цена на иска 14 000 лв. „Търговско дело“ като понятие не е легално дефинирано, но в практиката на ВКС се приема, че това понятие е с по-широк обхват от понятието „търговски спор“ по смисъла на чл.365 ГПК, т.к. може да има за предмет не само лимитативно изброени спорове в посочената норма, които се разглеждат по реда на особеното исково производство за търговски спорове, които по правилата на родовата подсъдност се разглеждат от районния съд по реда на общия исков процес. Търговски са делата, които имат за предмет спорове, относно търговски сделки, съгласно определението на ТЗ и спорове между търговци. Това означава, че всички дела по спорове, относно търговски сделки, така както са дефинирани в чл. 286 от ТЗ, са търговски дела. Това са споровете относно сделки по чл. 1, ал.1 от ТЗ, дори и лицата, които ги извършват да не са търговци, съгласно чл. 286, ал. 2 от ГПК и споровете между търговци относно сделки по чл. 286, ал. 1 от ТЗ при спазване на презумпцията на чл. 286, ал. 3 от ТЗ. Съгласно чл. 286, ал. 2, вр. чл. 1, ал. 1, т. 8 от ТЗ, записът на заповед е търговска сделка, дори и лицата, между които е издаден да не са търговци. Поради това, в случая делото е търговско по своя характер и е налице предвиденото ограничение за касационно обжалване. В случая е неприложима разпоредбата на чл. 113 от ГПК (ДВ бр. 100/2019 г.) в редакцията й към момента на постановяване на въззивното съдебно решение, тъй като няма спор относно защита на потребители. Записът на заповед е стриктно търговска сделка и в конкретния случай, макар и страните в процеса и съгласно издадения запис на заповед, да са физически лица, то не е посочен факт, който да ги свързва със защита на потребители, което би бил единственият критерий за определяне допустимостта на касационното обжалване, поради цена на иска над 5 000 лв. Съгласно задължителната практика на ВКС, изразена в Тълкувателно решение 3/23.02.2022 г. по тълк.д. 3/19 г., ОСГТК на ВКС, при определяне на сделката като търговска (както в разглеждания случай), делото се определя като търговско дело. От значение за достъпа до касационно обжалване е както видът на делото, така и цената на иска. При определяне на делото като търговско, определяща за достъпа до касация е цената на иска, когато тя е под 20 000 лв, не е допустимо касационното обжалване. Мотивите в разпореждането на въззивния съд от 18.12.2021 г. относно допустимостта на касационно обжалване, с оглед обстоятелството, че длъжникът по записа на заповед е физическо лице и позоваване на практика на ВКС, определение № 193 от 25.05.2021 г. по ч.гр.д. 1780/21 г., IV ГО, не могат да се споделят, поради вече изложените по-горе мотиви, както и поради задължителното тълкуване на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, с посоченото тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС. Подадената касационна жалба от М. М. К. е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото, да бъде прекратено. Така мотивиран Върховният касационен съд