Решение № 2246 от 26.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7824/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК), подадена чрез главен юрисконсулт Б.Шкодрева, против Решение № 17026 от 19.05.2025 г., постановено по адм. дело № 4485/2024 г. по описа на Административен съд – София град., с което, по жалба на „Специализирана болница за активно лечение по акушерство и гинекология-Майчин дом“ ЕАД, е отменена Заповед за налагане на санкции № РД-12-104/15.04.2024 г., издадена от директора на СЗОК и са присъдени разноски. На първо място се претендира недопусимост на обжалваното решение,като постановено по просрочена жалба.Релевирани са доводи относно неправилно приложение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 449 ал.4 и чл.322 ал.3 т.2,чл.322 ал.1 т.1 и чл.324 т.8 и т.9 от НРД МД 2023-2025 и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, относими към касационните основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго, по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадената заповед. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът – „ Специализирана болница за активно лечение по акушерство и гинекология-Майчин дом“ ЕАД, при редовно призоваване, чрез адв.Драгомирова намира жалбата за неоснователна и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение.Претендира разноски,като не представя доказателства за сторени разноски,нито списък по чл.80 от ГПК. Представителят на Върховна касационна прокуратура е дал мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, тя е неоснователна. Предмет на обжалване в първоинстанционното производство е Заповед за налагане на санкции № РД-12-104/15.04.2024 г., издадена от директора на СЗОК, с която на „ Специализирана болница за активно лечение по акушерство и гинекология-Майчин дом“ ЕАД са наложени дванадесет броя санкции „финансова неустойка“, всяка от които в размер на 200.00 лева, или общо 2400 лв, за 5 нарушения по чл.322,ал.3 т.2 от НРД за МД 2023-2025г., 3 нарушения по чл.322, ал.1, т.1 от НРД за МД 2023-2025г.,едно нарушение по чл.324 т.9 от НРД за МД 2023-2025г. и 3 нарушения по чл.324, т.8, буква „б“ от НРД за МД 2023-2025г. С оспореното по настоящем съдебно решение е отменен изцяло административния акт, с който са наложени 12 санкции “финансова неустойка” всяка по 200 лв за посочените по горе нарушения от НРД за МД 2023-2025г. По делото безспорно е установено, че между НЗОК и „СБАЛАГ-Майчин Дом“ ЕАД е сключен договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки с № 22-2459/23.10.2023 г. Със Заповед № РД-18-348-1/29.02.2024 г. на директора на СЗОК, издадена на основание чл. 72, ал. 2 и чл.54, ал.8 ЗЗО и чл.11 от Инструкция № РД-16-46/03.07.2023 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2-8 от ЗЗО във връзка с гл. 20 и 21 на НРД за МД за 2023-2025г., е наредено да бъде извършена проверка на дружеството със задача: „Контрол по изпълнение на договора на лечебното заведение за оказване на болнична медицинска помощ в съответствие с НРД за медицинските дейности за 2023 – 2025 г.“; вид и обхват на проверката: тематична, извънпланова; срок на извършване на проверката: до 05.03.2024г. В изпълнение на заповедта, определените контрольори са извършили тематичната проверка, като резултатите от нея са изложени в Констативен Протокол № РД-18-348-2/06.03.2024г., връчен на жалбоподателя на 13.03.2024г., в който са обективирани констатации за нарушения на цитирания по-горе договор, както следва: I. В ИЗ №№ 11084/2023г., 606/2024, 8930/2023г., 11743/2023г., 11849/2023г., с подробно индивидуализирани ЗОЛ, период и КП на хоспитализацията им – липсва наименование на клиничната пътека,по която е дехоспитализирано ЗОЛ - нарушение на изискванията на чл.322, ал.3 т.2 от НРД за МД 2022-2025г.; II. В ИЗ №№11610/2023г., 202/2024г., 12008/2023г., с подробно индивидуализирани ЗОЛ, период и КП на хоспитализацията им – при дехоспитализаципри предоставяне на епикизата липсва подпис на ЗОЛ или на негов близък в ИЗ -нарушение на изискванията на чл.322, ал.1, т.1, буква „б“ от НРД за МД 2023-2025г III.В ИЗ № 11378/2023г върху извършеното ЕКГ изследване на ЗОЛ липсва име и подпис на осъщетвилия електрокардиограмата -нарушение на изискванията на чл.324, т.9, от НРД за МД 2023-2025г. IV. В ИЗ № 11896/2023,ИЗ№ 469/2024г,ИЗ№ 11230/2023 с подробно индивидуализирани ЗОЛ, период и КП на хоспитализацията им –в ИЗ на ЗОЛ не е приложен протокол от извършено ултразвуково изследване и липсва информация за специалиста,осъществил екографията -нарушение на изискванията на чл.324, т.8, буква „б“ от НРД за МД 2023-2025г. По направените констатации е постъпило възражение от дружеството,което е прието за неоснователно. При тези данни, директорът на СЗОК е издал процесната заповед № РД-12-104/15.04.2024г, като е възприел, че е налице хипотезата на чл. 72, ал. 2 от ЗЗО,като е наложил на дружеството- ответник по касация дванадесет броя финансови неустойки по 200 лв всяка. Първоинстанционният административен съд е отменил изцяло Заповедта за налагане на санкции, аргументирайки се, че административният акт е издаден при разминаване между изложените фактически основания и правните норми,които са посочени,че са нарушени от медицинското заведение, което представлява съществено процесуално нарушение и отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.Приел е, че след като лечебното заведение е подало възражение срещу констатациите в протокола от проверката,то за органа е било налице задължение да сформира арбитражна комисия, която да се произнесе по направеното възражение, а не сформирането й от органа представлява съществено нарушение на административно производствените правила, което обуславя отмяна на санкционния административен акт. От друга страна е приел, че органът самостоятелно не е изложил допълнителни мотиви ,освен тези на проверяващите, за да подкрепи заповедта за налагане на санкции. Приел е, че липсва произнасяне от органа по отношение на нарушението по чл.322 ал.3 т.2 НРД,че в епикризите ясно са посочени номерата на клиничните пътеки,а пропускът да се изпише наименованието представлява техническа грешка;досежно нарушението по чл.322 ал.1 т.1 НРД също така липсва произнасяне на органа дали липсата на подпис се дължи на обстоятелството,че лицата са преминали на лечение по друга клинична пътека в същото лечебно заведение,като последните епикризи след окончателната дехоспитализация са подписани от тях; а по отношение на нарушенията по чл.324 т.8 и т.9 НРД е констатирал,че органът не е изследвал възражението свързано с обстоятелството,че върху извършеното ЕКГ изследване не липсват име и подпис на осъществилия електрокардиограмата, както и че в ИЗ се съдържат данни за специалиста, осъществил екографията с положени от самия него дата,подпис и име.Самият съдеен състав обаче не е изложил самостоятелни мотиви дали споделя възраженията на лечебното заведение ,както и дали същите са подкрепени от събраните в рамките на спора доказатества.Неизлагането на самостоятелни мотиви по целия предмет на спора е винаги съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което обуславя отмяна на първоинстанционното решение. Настоящият състав на Върховният административен съд приема, че според чл. 75, ал. 1 от ЗЗО в случаите, когато лицето оспори констатациите на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК в 7-дневен срок от получаване на писменото становище по чл. 74, ал. 4 изпраща спора за решаване от арбитражна комисия, която се произнася в двуседмичен срок от получаване на преписката. Създаването на арбитражна комисия за всеки конкретен случай се организира от директора на съответната РЗОК и тя осъществява своята дейност при условията и по реда, определени в НРД. В конкретния случай лечебното заведение е изразило своите възражения срещу констатациите по констативния протокол. Наличното възражение е налагало свикването на арбитражна комисия и изчакване произнасянето й преди преценката дали за това нарушение да се издаде заповед за налагане на санкция.След като арбитражна комисия не е била свикана,то за администратвиния орган съществува самостоятелно задължение да мотивира издадения акт за налагане на финансова санкция,а не само да се основава на констатациите на проверяващия екип в протокола. С оглед на това, че лечебното заведение е упражнило правото си да възрази срещу констатациите обективирани в протокола, то за административният орган възниква задължението да обсъди направените възражения предвид императивните изисквания на чл. 34, ал. 3 и чл. 35 от АПК. Върховният административен съд, шесто отделение намира първоинстанционното решение за валидно, допустимо,но неправилно. Производството по реда на чл. 76 ЗЗО е уредено в раздел десети от ЗЗО "Контрол, експертиза и спорове". Всички въпроси в това санкционно производство по отношение на установяване на фактите, оценка на доказателствата, фактически и правни изводи относно формулиране на нарушението, санкциите, размер и индивидуализация, изключващи наказуемостта обстоятелства и други относими факти и доказателства съставляват предмета на контрола за законосъобразност в съдебното производство за наличие на основанията по чл. 146 АПК. Дали е спазена процедурата при произнасяне от арбитражната комисия, която е следвало да се произнесе или не се е произнесла когато е задължена да стори това, са само част от проверката на административно производствените правила в контрола за законосъобразност пред съда. Като не е извършена пълна проверка от съда за законосъобразност на акта е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В този контекст се налага извод за нарушаване на процесуалното правило по чл. 172а, ал. 2 от АПК. Неизлагането на мотиви и правни изводи в дължимия обем и смисъл винаги представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и има за последица постановяването на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК решение, което обуславя отмяна на обжалвания съдебен акт по реда на чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 2 от АПК. Съгласно въведената с императивната разпоредба на чл. 220 АПК забрана за фактически установявания, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон спрямо фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Доколкото по силата на чл. 218, ал. 2, предл. 3 АПК, за съответствие на решението с материалния закон съдът следва да следи и служебно, неизяснеността на спора от фактическа страна преклудира възможността за извършване на касационна проверка от настоящата инстанция. Налице са условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, след отмяна на неправилното решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния административен съд, който да разгледа по същество жалбата на лечебното заведение срещу заповедта за налагане на санкции. При новото разглеждане на делото съдът трябва да извърши цялостна преценка на всички относими и допустими доказателства, които са събрани по делото като обсъди доказателствената им сила и да обоснове фактическите и правните си изводи относно релевантните по спора факти и обстоятелства. При условията на чл. 226, ал. 3 АПК съдът следва да се произнесе и за разноските по делото, включително за извършените за водене на делото пред Върховния административен съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ от АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд в състав на шесто отделение,