Определение № 3697 от 15.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1955/2025 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК и е образувано по частна касационна жалба, подадена от К. Б. Б., чрез адв. Д. Д. П., срещу определение № 778/15.01.2025 г. на Софийския градски съд, постановено по ч. гр. д. № 13897/2024 г.. Жалбоподателят излага съображения за неправилност. Насрещната страна Г. Д. Л. е депозирала отговор, в който преди всичко излага твърдения, предположения и доводи, без връзка с правния спор относно подсъдността по делото и, свързаното с това фактическо пребиваване на детето към датата на подаване на исковата молба; няма никакви съображения във връзка с предварителната селекция по чл. 288 ГПК на частната касационна жалба. Прави искане съдът „да прецени фактите по делото да определите подсъдността на делото в съответствие с изискванията на закона и с оглед висшия интерес на детето. Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Представено е и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване. За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното: Въззивният съд, като е потвърдил определението на първостепенния Софийски районен съд, е изпратил делото по подсъдност на Районен съд – Перник, по съображения, че в районна на приемащия съд се намира фактическото местоживеене на детето М. К. Б., родено на 19.03.2021 г. Производството по делото е образувано по иск на Б. К. Б. и В. Д. Б., дядо и баба на детето, против родителите Г. Д. Л. и К. Б. Б., с правно осн. чл. 128 СК. Според СГС настоящият адрес по см.§1, т. 15 от ЗЗДт е адресът, на който то пребивава. Към подаване на исковата молба административната регистрация на детето е в София, но то фактически е пребивавало в дома на своите баба и дядо по майчина линия, като след подаване на исковата молба е променена и адресната регистрация в [населено място]. Съдът се е обосновал със служебно извършени справки от електронната деловодна система, във връзка с представени по делото по реда на ЗЗДН от К. Б. документи, в които той заявява, че детето живее от месец юни 2023 г. при бабата и дядото по майчина линия в [населено място]; описва свои срещи с детето в [населено място] в периода септември 2023 г. – ноември 2023 г., както в делнични, така и в почивни дни. Пак според твърденията на Б., на адреса в [населено място], по регистрация, не е намерил никого през 2023 г. За трайното пребиваване на детето в [населено място] трайно отпреди подаване на исковата молба свидетелства и писмо от ДПС – Перник. Мястото на пребиваване на детето в Перник е установено и от съда по гр.д. № 64192/2023 г., представено от самияКалин Б. към делото. В електронното писмо на майката от 15.01.2024 г. до Б. също са изложени твърдения, че фактически и към 15.01.2024 г. детето пребивава в [населено място]. К. Б. Б., който, като баща на детето, е ответник по иска на родителите си Б. К. Б. и В. Д. Б., обосновава допускане на касационно обжалване с „процесуалноправен и материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС“. Кой е този материален и процесуален правен въпрос, не е ясно. Следва цитиране на няколко съдебни акта на ВКС. За да се извърши преценката по чл. 288 ГПК, в хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК, трябва да е ясно първо кой въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в решението си, има предвид касатора, и какво е конкретното му отношение към резултата по спора. Той трябва да бъде ясно и точно посочен, като съдът може само да го конкретизира, преформулира и уточни или квалифицира, но не може сам да го определи с оглед касационните оплаквания или направо въз основа на въззивния съдебен акт, или да го предположи от представените (цитирани) съдебни актове, каквито указания изрично са дадени и в ТР № 1/2009 на ОСГТК на ВКС. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение (хипотезата на чл. 280, ал. 2 ГПК). В цитираното ТР е изрично изяснено, че непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване- а именно, разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. В изложението частният жалбоподател е посочил и правни въпроси, които, според него, са от значение за делото и по отношение на тях „е налице основание по чл. 280, ал. 1 ГПК“. В цитираната алинея са уредени 3 отделни хипотези, като жалбоподателят следва да се обоснове коя от тях има предвид, но не го е сторил. Липсата на обосновка за значението на повдигнатите въпроси към конкретния спор, както и за наличието на допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т.1, 2 и 3 ГПК, също има като резултат недопускане на касационното обжалване. При тези съображения, касационно обжалване не следва да се допуска. Предвид предмета на спора и уредбата на подсъдността в интерес на детето, съдът намира за нужно, независимо от горното, да допълни, че поставените правни въпроси не биха и могли да обосноват допускане на касационно обжалване в никоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросите са следните: Може ли съдът, при спор за местна подсъдност, по дела с правно осн. чл. 127 СК и по чл. 128 СК, да прави изводи за моментното фактическо пребиваване, настоящ и постоянен адрес на дете от предходни дела между страните или между родителите на детето, както и от доказателство, които не са представени по конкретно висящо производство, по което е спорът за местната подсъдност; може ли съдът, при спор за местна подсъдност по дело по чл. 127 СК и по чл. 128 СК да прави изводи от доказателства, които не са налични в конкретното дело, а са по други производства, които не са представени по конкретното дело; как се определя настоящият адрес на детето към датата на подаване на исковата молба – дали това е фактическото му пребиваване на даден адрес или следва да се приложи формалният признак по ЗГР; може ли съдът да се произнася по въпроси, касаещи местната подсъдност по дело по чл. 127 и чл. 128 СК преди становище на страните по направено възражение за местна подсъдност. Въпросът как се определя настоящият адрес на детето е от значение за предмета на спора, с уточнението, че се касае за иск по чл. 128 СК. На въпроса има дадено законодателно разрешение и непротиворечива съдебна практика, съобразена от въззивния съд – от значение е фактическото местопребиваване на детето към момента на завеждане на исковата молба, а не формалната адресна регистрация касателно постоянния и настоящ адрес, отчитайки обстоятелства като установеност при живеенето на съответния адрес с траен характер, като фактическо положение, свързано с отглеждащия децата родител. В производството по чл. 128 СК основна цел е закрилата на интересите именно на детето и поради това, е предвидена специална местна подсъдност, изключваща общата такава по чл. 105 ГПК, респ. чл. 112 ГПК. Този извод, съобразен със специалния и приложим в случая § 1, т. 15 от ДР на Закона за закрила на детето, не противоречи на уредбата в ЗГР - съгласно чл. 94, ал. 1 настоящ адрес е адресът, на който лицето живее, а заявяването му, предвидено в чл. 96, ал. 1, и срокът за това по чл. 99, ал. 1 се явяват последица от факта на местоживеенето на определен адрес, а не необходима предпоставка за определянето му. Липсата на заявление за промяна на настоящия адрес не променя установения факт на живеене на детето на даден адрес, определящ се като настоящ такъв. Както стана ясно, с цел охрана най-добрия интерес на детето, от значение е неговото фактическо трайно местопребиваване. Другите въпроси са формални, без да има твърдение, че действително трайното местопребиваване на детето към подаване на исковата молба не е било в [населено място], което е същественото по този вид дела. Следва да се напомни, че предвид характера на делото съдът е длъжен да събира и служебно доказателства относно релевантни факти, вкл. касаещи подсъдността, за която следи в случая и служебно. Възраженията срещу преценката на сезирания съд, всяка страна е могла да стори чрез частна жалба. В заключение, няма основания за допускане на касационно обжалване. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение