Определение № 5973 от 19.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4921/2025 г.

Производството е по реда на чл. 309, ал. 1, вр. чл. 282, ал. 2-6 ГПК. С молба за отмяна на влязло в сила решение № 1273/26.08.2025 г., постановено по гр. д. № 3137/2025 г. по описа на Плевенски районен съд, подадена от „Ф.“ О. е направено искане за спиране изпълнението на първоинстанционното решение, с което в производство по чл. 224 КТ „Ф.“ О. е осъдено да заплати на Г. А. И. сума в размер на 2124 лв., представляваща обезщетение за 39 дни неизползван платен годишен отпуск за 2023 г., 2024 г. и 2025 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.05.2025 г. до окончателното й изплащане. В молбата се твърди, че на 17.12.2025 г. на законния представител на дружеството е била връчена покана за доброволно изпълнение изх. № 28315/10.12.2025 г. по образувано изп. д. № 2108/2025 г. от ЧСИ В. С., peг. № 906 на КЧСИ. Твърди се, че делото е било образувано по представен изпълнителен лист в полза на взискателя Г. А. И. по влязло в сила решение № 1273/26.08.2025 г. на Плевенски районен съд, X граждански състав по гр. д. № 3137/2025 г. Твърди се, че дружеството е научило за проведеното исково производство едва с връчването на поканата за доброволно изпълнение, тъй като не е било редовно уведомявано, нито са му били връчвани искова молба, призовка за насрочване на първо с.з, ведно с определение с проекто-доклад по делото, както и постановеното първоинстанционно решение, с оглед възможността за неговото обжалване. Твърди се, че молбата за спиране е депозирана в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК при съобразяване на обстоятелството, че дружеството е узнало за решението на Плевенски районен съд на 17.12.2025 г. Твърди се, че е внесена следващата се държавна такса за разглеждането й по сметка на ВКС. Към молбата по чл. 309, ал. 1 ГПК е представен платежен документ, удостоверяващ внасянето по сметка на ВКС на сумата 2124 лева, представляваща обезпечение на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, като сумата е постъпила в съда и е налична към 19.12.2025 г. Производството по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 282 ГПК е формално, като предпоставките за уважаване на молбата за спиране са да е налице влязло в сила решение, да е подадена молба за отмяна на това решение, която е редовна - подадена в срок и от лице с интерес от предприетото процесуално действие, и да е внесено по специалната сметка на съда надлежно обезпечение. От данните по делото е видно, че атакуваното първоинстанционно решение е влязло в сила на 29.09.2025 г. С това решение „Ф.“ О. е осъдено да заплати на Г. А. И. сума в размер на 2124 лв., на основание чл. 224 КТ, ведно със законната лихва. Молбата за отмяна, станала повод за образуване на настоящото производство, е подадена на 18.12.2025 г. От данните по делото е видно, че решението е било узнато на 17.12.2025 г., на която дата законният представител на дружеството е получил покана за доброволно изпълнение. Поради което молбата е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК от заинтересовано лице. Молителят е внесъл, (удостоверено от счетоводството на ВКС от 19.12.2025 г.) по специалната сметка за обезпеченията на ВКС обезпечение в размер на 2124 лева, съгласно чл. 309, ал. 1, вр. чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК. Следователно са осъществени посочените в чл. 309, ал. 1, вр. чл. 282, ал. 2 ГПК предпоставки за спиране на изпълнението на влязлото в сила първоинстанционно решение. Воден от изложеното и на основание чл. 309, ал.1 вр. чл. 282, ал. 2 ГПК, настоящият състав на ВКС, Гражданска колегия