Определение № 472 от 12.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 100/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК и е образувано по частна касационна жалба на O. I. Корпорация със седалище и адрес на управление САЩ, чрез адв. Е. М. срещу определение № 1689 от 4.10.2011г., постановено по ч.гр.д. № 3204/2011г., с молба да бъде отменено като неправилно, алтернативно за намаление на адвокатското възнаграждение.съразмерно правната и фактическа сложност на действията извършени от процесуалния представител на ответника адв. Л.. Ответникът [фирма], [населено място] в писмен отговор счита частната жалба е процесуално недопустима на основание чл.274, ал.4 ГПК, обжалваното определение не попада в приложното поле на чл.274, ал.3 ГПК и че акта на САС е с интерес под определения в чл.280, ал.2 ГПК. На последно място поддържа искане да не се допуска въззивното определение до касационно обжалване поради непосочване на правния въпрос и допълнителните предпоставки на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Не е направено искане за присъждане на разноски по чл.81 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Предявения от ищеца иск е неоценяем, поради което неоснователен е довода за недопустимост на частната касационна жалба на основание чл. 274, ал.4 и чл.280, ал.2 ГПК. Съгласно чл.248, ал.3 ГПК определението за разноски подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване решението. В случая решението по установителния иск по чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО ще подлежи на касационно обжалване, както и определението за прекратяване на производството по делото, поради оттегляне на предявения от ищеца иск. Следователно определението на САС, който се е произнесъл като въззивна инстанция по законосъобразността на определението на СГС за присъдените в полза на ответника разноски – адв. възнаграждение, ще подлежи на касационен контрол при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Настоящият състав намира обаче, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Частният касатор не е посочил обуславящия решаващите изводи на съда материалноправен и/или процесуално правен въпрос от значение за изхода по направеното искане за присъждане на разноски на ответника на основание чл. 78, ал.4 ГПК. С определение от с.з., след прекратяване на производството по делото, поради оттегляне на иска, СГС е присъдил в полза на ответника доказани направени разноски – адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 15.12.2010г. Разноските са присъдени на основание чл.78, ал.4 ГПК – ответникът има право на разноски и при прекратяване на производството по делото. Въззивният съд е потвърдил определението, като се е позовал на депозираното от ответника с отговора на исковата молба пълномощно, в което е документиран уговорения размер на адвокатското възнаграждение – 1600 лв. и удостовереното с подписа на двете страни изявление, че то е заплатено на упълномощеното лице – адвокат Л.. Непосочването на обуславящия изхода правен въпрос е достатъчно основание да не се допуска въззивното определение до касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. Частният касатор не само не е формулира правен въпрос но не е посочил някои от допълнителните предпоставки по т.т.1-3 ГПК. Посоченото дава основание на настоящия състав на ВКС, ТК да не допуска до касационно обжалване въззивното определение на СОС. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение