Определение № 4714 от 21.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1912/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. И. И. ,чрез адв. Д. М. срещу решение №27 от 30.01.2025г по в.гр.дело № 584/2024г. на Апелативен съд Велико Търново ,потвърдил в обжалваната от касатора част първоинстанционното решение №343 от 25.07.2024г на Окръжен съд – Велико Търново, по присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 000 лева на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ и отхвърлянето на иска за разликата до размера на сумата 10 000 лева срещу ответник Прокуратурата на Р. България.Отговорността на държавата в лицето на привлечения ответник е безспорно ангажирана, след като в осъдителната част първоинстанционното решение не е обжалвано от Прокуратурата на Р. България и е влязло в сила.При управление на личния си автомобил ,на 15.08.2022г в [населено място] ищецът е бил спрян за проверка от полицейски служители и след изпробване с техническо средство/Дрегер – тест/, същото отчело високи показатели на алкохол метамфетамини ,поради което същият ден била образувана ДП №306/2022г по описа на РБ на МВР –Свищов и прокурорска преписка по описа на РП Велико Търново ,водена срещу неизвестен извършител /чл.212, ал.2 НПК/за деяния по чл.343б, ал.1 и чл. 343б, ал.3 НК Съставени са били два АУАН с дата 15.08.2022г, за две нарушения по чл.5, ал.3 ЗДвП, срещу ищеца са издадени четири заповеди за налагане на принудителни административни мерки по чл.171 ЗДвП – за прекратяване на регистрацията на МПС за срок от 6 месеца, като СРМПС е иззето и за временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.Цялото производство е продължило осем месеца,без ищецът да е бил привлечен в качество на обвиняем ,да е вземана мярка за неотклонение и да са извършвани процесуално- следствени действия с негово участие. Постановлението на РП-Велико Търново за прекратяване е изготвено на 25.04.2023г,при констатация на въззивната инстанция ,че същото е постановено без забавяне, след резултата от назначената токсико-химическа експертиза на взетата кръвна проба,който е бил отрицателен за наличие на алкохол и наркотични вещества. Въззивният съд е приел, че от ангажираните гласни доказателства при ищеца не се установяват вреди, надхвърлящи обичайните ,характерни за всяка личност,подложена на незаконно наказателно преследване – притеснение,тревожност и ограничаване възможността да упражнява професията си на шофьор. Касационна жалба съдържа оплакване за необоснованост и незаконосъобразност ,поради занижен размер на обезщетението. В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на А. И. И. се изтъква очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал.2,предл. трето ГПК/ и се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, по въпроса за прилагане критерия за справедливост в чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди не абстрактно ,а след преценка на конкретните факти ,включително и тяхната взаимовразка – ППВС№4/23.12.1968г,реш.№344/2014г по гр.д №2378/2014г и реш. №319/2015г по гр.д №2829/2015г на Четвърто г.о на ВКС.Основание по чл.280, ал.1 т.3 ГПК се поддържа по въпросите задължителна предпоставка за намаляване размера на обезщетението ли е обстоятелството, че лицето не е било привлечено като обвиняем и взема ли се предвид броя на престъпленията,за които е водено досъдебно производство. Отговор от Прокуратурата на Р. България не е постъпил. След преценка Върховен касационен съд,ІІІ гр. отделение счита,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса свързан с критерия за справедливост и прилагането на чл. 52 от ЗЗД. Установена е практика на ВКС ,изградена върху базисните постановки, съдържащи се в ППВС №4/1968г., която обема и въпроса за относимостта и преценката за вида на разследваните от Прокуратурата на РБ деяния и броят им,тяхната насоченост при воденото разследване и последиците за личността, който въпрос е обусловил и решаващите изводи на съда при определяне размера на обезщетанието за неимуществени вреди в случая.По водещо поставеният въпрос въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по критерия в чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди,включва винаги конкретни факти, относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател, именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие,а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики. Въззивният съд не е приемал,че липсата на повдигнато обвинение по образуваната прокурорска преписка е задължинелна предпоставка за намаляване на обезщетението, поради което самостоятелно разгледан, така поставеният от касатора въпрос не отговаря на изискванията в чл. 280, ал.1 ГПК Воден от горното, Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.