Определение № 4607 от 15.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3535/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от Кооперация О., приподписана от адвокат В. П., срещу определение №8377/30.05.2024г. по ч.г.д.№2993/2024г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане №150903/30.11.2023г. по г.д.№1498/2023г. на Софийски районен съд за връщане на подадената от касатора въззивна жалба вх.№340250/27.11.2023г. срещу постановеното по делото решение №15054/15.09.2023г. В жалбата се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на определението. Отправено е искане за неговата отмяна. Представено е и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Насрещната страна В. С. К. с писмен отговор, чрез адвокат С. Ц., изразява становище за липса на основание за допускане на касационното обжалване, тъй като поставеният в изложението въпрос е неотносим към мотивите на въззивния съд, а обжалваното определение е постановено в съответствие с установената съдебна практика. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски. При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена в срок, от легитимна страна и е редовна, като е представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, но е срещу акт, който е изключен от касационен контрол. Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000лв. по граждански дела, и до 20 000лв. по търговски спорове, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Съгласно разпоредбата на чл.274, ал. 4 от ГПК, не подлежат на касационно обжалване въззивните определения по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Обжалваното определение е постановено в производство с предмет искове с правно основание чл.42 и чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: от 1440 евро – обезщетение по Договор за гаранция от 03.09.2021 г. подписан от ответника, без да притежава представителна власт и от 100, 41 евро – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 03.09.2021 г. – 11.05.2022 г. Цената на всеки от исковете е под определения в ГПК праг за касационно обжалване. Исковете са граждански, оценяеми, облигационни, и по силата на чл.280, ал. 3 ГПК, въззивното решение, постановено по тях, е изключено от касационен контрол. С оглед на това и на основание чл.274, ал.4 от ГПК, обжалваното определение на въззивния съд също не подлежи на касационна проверка. Подадената срещу него частна жалба е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. Погрешните указания на въззивния съд за обжалваемостта на постановения от него съдебен акт не са обвързващи за настоящия съдебен състав, който служебно следи за наличие на предпоставките за допустимост на касационното производство. На основание чл. 78 ГПК и направеното искане Кооперация „О.“ следва да бъде осъдена да заплати на В. К. сумата от 600 лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, съдът