Определение № 137 от 14.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 943/2014 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Подадена е частна жалба от Ц. Г. Г. против определението на Кюстендилския окръжен съд от 04.11.2013г. по в.ч.гр.д.№ 701/2013г., с което е потвърдено разпореждането на Кюстендилския районен съд от 13.08.2013г. за прекратяване на основание чл. 129 ал.3 ГПК на производството по гр.д.№ 1184/2013г. Частната жалба е подадена в срок срещу определение на въззивен съд по чл.274 ал.3 т.1 ГПК и подлежи на разглеждане по реда на чл.280 ал.1 ГПК. Препис от частната жалба не е връчван на основание чл.129 ал.3 ГПК. С обжалваното определение Кюстендилският окръжен съд е приел, че не са били налице предпоставките за разглеждане на исковата молба на Ц. Г. Г., защото тя не е отговаряла на изискванията на чл. 127 ГПК, съдът е давал неколкократно указания за отстраняване на нередовностите, но въпреки множеството пояснения от страна на ищцата, в крайна сметка те не са отстранени. Първоначалната искова молба започва с искане да бъде съставен обвинителен акт срещу неизвестно лице и до края на производството пред районния съд не е станало ясно срещу кого всъщност е насочен иска, липсва ясно и точно изложение на обстоятелствата, на които се основава иска, за да се определи правната квалификация, което е необходимо, за да се проведе законосъобразно гражданско производство. В изложението за допускане на касационното обжалване от адв. Д. З., назначена за процесуален представител на частната жалбоподателка по реда на чл.95 ГПК във връзка с чл.21 т.3 и чл.23 ал.2 и 4 от Закона за правната помощ, е посочено, че значимият за делото въпрос е за възможността ощетеният от действията на служители на работодателя да потърси правата си по общия ред по чл.200 КТ за настъпила трудова злополука, както и признаване на правото му на обезщетение за неправилно изплатени суми за клас, прослужено време, звание и нощен труд. Този въпрос не е свързан с решаващите мотиви на съда, защото той може да се произнесе по правната квалификация на иска и неговата допустимост само ако е сезиран с искова молба, която отговаря на императивните изисквания на чл.127 ГПК, а в случая делото е прекратено поради нередовност на исковата молба. Изложените съображения във връзка с изводите на Кюстендилския окръжен съд за нередовност на исковата молба по същество представляват доводи за неправилност на решението и съгласно ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК също не са относими в производството по чл.288 ГПК за допускане на касационното обжалване. Поради липса на формулиран правен въпрос, изведен от решаващите изводи на съда, не е налице общото основание на чл.280 ал.1 ГПК и частната касационна жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение