Определение № 818 от 26.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3068/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по жалба на Й. А. С. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 314 от 15.03.2023 г. по гр.д.№ 3150/ 2022 г., с което /в обжалваната пред въззивния съд част/ е потвърдено решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 15851/ 2018 г. и по този начин е отхвърлен предявеният от жалбоподателката против Гаранционен фонд иск за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени при пътнотранспортно произшествие /ПТП/ на 29.06.2018 г. по вина на неизвестен водач, управлявал неидентифицирано моторно превозно средство /МПС/, за разликата над 40 000 лв до пълния предявен размер от 80 000 лв и жалбоподателката е осъдена да заплати на Гаранционен фонд 200 лв разноски за въззивната инстанция. В частта, в която искът е уважен до размер 40 000 лв, първоинстанционното решение не е било обжалвано от ответника и е влязло в сила. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателката повдига материалноправния въпрос „Какви са критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, за да бъде то справедливо и следва ли да се обсъдят от съда възрастта на пострадалия и лимитите на застрахователно покритие, за да се отчетат последиците от наличието на трайни, пожизнени белези при 26-годишна жена и реалната икономическа обстановка в страната към датата на ПТП?“. Според жалбоподателката този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/. Ответната страна Гаранционен фонд оспорва жалбата като счита, че не е формулиран конкретен правен въпрос, който да се нуждае от тълкуване, а са изложени оплаквания, насочени към пререшаване на правния спор. Излага и доводи по същество за неоснователност на касационната жалба. Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд приел, че между страните по делото нямало спор относно механизма на настъпване на ПТП, вината на неизвестния водач, причинно–следствената връзка между настъпилото ПТП и вредите претърпени от ищцата, като по тези въпроси първоинстанционното решение не било обжалвано и влязло в сила. Наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника било установено със сила на пресъдено нещо. Спор имало само относно размера на дължимото обезщетение за следните констатирани телесни увреждания: двуглезенно счупване на дясната подбедрица; изкълчване на дясната глезенна става; фрактура на горното и долно рамена на дясната срамна кост на таза; разкъсно-контузна рана на дясното бедро и дясното коляно; контузия и охлузване на дясната ушна мида. За лечение на тези увреждания ищцата постъпила в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където били извършени изследвания и консултации от лекари с различна специалност, в т.ч. и от токсиколог, поради дадените сведения от пострадалата, че преди злополуката е употребила алкохол, а в миналото употребявала наркотични вещества. След проведена предоперативна подготовка ищцата била оперирана на 02.07.2018 г., при което било извършено открито наместване на фрактурите и стабилизирането им чрез метална плака и винтове. Следоперативният период протекъл гладко, тя била изписана от болницата на 06.07.2018 г., като лечението продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи, режим и поддържаща терапия. В периода 22.08.2018 г. - 01.09.2018 г. ищцата провела ново болнично и оперативно лечение за оперативно отстраняване на поставеният при предходната операция винт между големия и малкия пищял, като костният дефект бил запълнен чрез извършена костна пластика. Счупените кости на дясната подбедрица и костите на дясната срамна кост на таза зараснали за срок до 4 месеца, с проведената рехабилитация оздравителният период на ищцата приключил за общ срок от 5 месеца. През този период ищцата търпяла болки и страдания, като найинтензивни те били през първите 2 месеца, непосредствено след злополуката и при извършените операции. Извън посочените по-горе периоди пострадалата е търпяла само периодично явяващи се болки в зоната на десния глезен и в зоната на тазовите фрактури, най - вече при рязка промяна на времето. Наред с претърпените болки, в продължение на първите 30 дни ищцата провеждала амбулаторното си лечение в състояние на постелен режим. В резултат на проведеното лечение общото състояние на пострадалата било стабилизирано, като са останали трайни, пожизнени оперативни белези, които не могат да бъдат заличени чрез пластични процедури. При тези обстоятелства съдът намерил, че обезщетение в размер на 40 000лв. за неимуществени вреди би репарирало търпените от ищцата болки и страдания и причинените неудобства. Отчел вида и характера на претърпените от ищцата увреждания, интензивните болки и страдания през първите два месеца след ПТП и след всяка от операциите, наложителният постелен режим за срок от около месец. Взел предвид общия възстановителен период /около пет месеца/, обстоятелството, че последиците от уврежданията са изцяло преодолени, с изключение на белезите и спорадичните болки при влошаване на времето, които отшумяват с прием на обезболяващи. Отчел и икономическата обстановка в страната към средата на 2018 г. и размера на определяните обезщетения при сходни случаи. С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, формулираният от жалбоподателката правен въпрос е обуславящ, но е разрешен от въззивния съд не в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС. Съдът е съобразил установената практика, че за да определи справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за търпени неимуществени вреди дължи изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на преживените болки, страдания и емоционални преживявания, да отчете дали те продължават да се търпят към момента на постановяване на решението, да съобрази общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в държавата. При определяне на справедливия размер на обезщетението следва да се отчита и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” /решение № 50042/ 10.05.2023 г. по т.д.№ 342/ 2022 г., І т.о. и цитираните в него предходни актове на ВКС по същия въпрос/. Въззивното решение не се отклонява от така формираната практика, поради което не е налице допълнителното основание по т.1 на ал.1 на чл.280 ГПК и касационното обжалване не следва да бъде допуснато. По тези съображения Върховният касационен съд