Определение № 8 от 05.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 1557/2017 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. Ж. Ж., В. С. В., Т. П. А. и [фирма] /н/ срещу решение №217 от 24.01.2017 г. по в.т.д.№4860/2016 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №62 от 04.07.2016 г. по т.д.№59/2015 г. на СОС, с което е са обявени за нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] /н/ следните сделки с имоти и вещи от масата на несъстоятелността, извършени от длъжника след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност не по установения в производството ред: Договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 58, том III, peг. № 4183, дело № 401 от 04.11.2014 г., сключен между [фирма] и Х. Ж. Ж., Договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 108, том I, peг. № 1105, дело № 89 от 27.03.2014 г., сключен между [фирма] и Т. П. А., Договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 69, том II, peг. № 1355, дело № 162 от 26.03.2014 г., сключен между [фирма] и В. С. В. и Договор за покупко-продажба на МПС от 02.06.2014 г., сключен между [фирма] и Т. П. А. и с което: 1. Х. Ж. Ж. е осъден да върне в масата на несъстоятелността на [фирма] /в несъстоятелност/ следните недвижими имоти: 1/11 идеална част от: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с начин на трайно ползване - ниско строителство, находящ се в [населено място], целият с площ по скица от 1698 кв. м., съставляващ имот с пл. № 4558 (образуван от имот № 507042 и имот № 507043 по КВС съгласно заповед № РД-17-144 от 15.05.2014 г.), до кв. 204 по действащия регулационен план на [населено място], при съседи на целия имот по скица: път, имот с пл. № 4556 и имот с пл. № 4554; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с начин на трайно ползване - ниско строителство, находящ се в [населено място], целият с площ по скица от 2129 кв. м., съставляващ имот с пл. № 4553 (образуван от имот № 507020 по КВС съгласно заповед № РД-17-144 от 15.05.2014 г.), до кв. 204 по действащия регулационен план на [населено място], при съседи на целия имот по скица: път, имот с пл. № 4554 и имот с пл. № 4556; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с начин на трайно ползване - ниско строителство, находящ се в [населено място], целият с площ по скица от 4220 кв. м., съставляващ имот с пл. № 4554 (образуван от имот № 386020 по КВС съгласно заповед № РД-17-144 от 15.05.2014 г.), до кв. 204 по действащия регулационен план на [населено място], при съседи на целия имот по скица: път, имот с пл. № 4558, имот с пл. № 4556 и имот с пл. № 4553, 2. Т. П. А. е осъден да върне в масата на несъстоятелността на [фирма] /в несъстоятелност/ следните недвижими имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с начин на трайно ползване - нива, находящ се ЕКАТТЕ 03191, [община], с площ от 1.556 дка, шеста категория на земята при неполивни условия, съставляващ имот № 032020 по картата на землището, при граници и съседи на имота по скица: имот № 032021, имот № 000148, имот № 000153, имот № 032006, имот № 032007 и имот № 000154, върху който поземлен имот има следните ограничения: Електропровод 20 kV. - на 10 м. от двете страни до крайните проводници или на 11 м. от оста на електропровода не могат да се строят сгради и съоръжения и засажда високостеблена растителност; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с начин на трайно ползване – нива, ЕКАТТЕ 03191, [община], с площ от 0.908 дка, шеста категория на земята при неполивни условия, съставляващ имот № 033020 по картата на землището, при граници и съседи на имота по скица: имот № 000146, имот № 033016 и имот № 033019, върху който поземлен имот има следните ограничения: Електропровод 20 kV. - на 10 м. от двете страни до крайните проводници или на 11 м. от оста на електропровода не могат да се строят сгради и съоръжения и засажда високостеблена растителност; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с начин на трайно ползване - нива, ЕКАТТЕ 03191, [община], с площ от 2.189 дка, шеста категория на земята при неполивни условия, съставляващ имот № 033016 по картата на землището, при граници и съседи на имота по скица: имот № 033020, имот № 000146, имот № 000147, имот № 000153, имот № 033017, имот № 000148 и имот № 033019, върху който поземлен имот има следните ограничения: Електропровод 20 kV. - на 10 м. от двете страни до крайните проводници или на 11 м. от оста на електропровода не могат да се строят сгради и съоръжения и засажда високостеблена растителност; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с начин на трайно ползване – нива, ЕКАТТЕ 03191, [община], с площ от 0.210 дка, шеста категория на земята при неполивни условия, съставляващ имот № 032023 по картата та землището, при граници и съседи на имота по скица: имот № 000148, имот № 032021 и имот № 032022, върху който поземлен имот има следните ограничения: Електропровод 20 kV - на 10 м. от двете страни до крайните проводници или на 11 м. от оста на електропровода не могат да се строят сгради и съоръжения и засажда високостеблена растителност; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с начин на трайно ползване – нива, ЕКАТТЕ 03191, [община], с площ по скица от 0.767 дка, шеста категория на земята при неполивни условия, съставляващ имот № 032022 по картата на землището, при граници и съседи на имота по скица: имот № 000148, имот № 032023, имот № 032021, имот № 009154 и имот № 000145, както и лек автомобил - марка БМВ, модел Х5, рама: W., двигател: 306D320826852. 3. В. С. В. е осъден да върне в масата на несъстоятелността на [фирма] /в несъстоятелност/ следните недвижими имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 67800.34.22 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед РД-18-60/04.10.2007 год. на изпълнителния директор на А., последно изменение със заповед КД-14-02-1715/27.09.2012 г. на началника на С., с площ на имота 1100 кв. м., с адрес: [населено място], с трайно предназначение на територията - горска, с начин на трайно ползване - друг вид дървопроизводителна гора, при съседи: 67800.34.7, 67800.34.21, 67800.34.23, 67800.1.112; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 67800.34.24 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед РД-18-60/04.10.2007 г. на изпълнителен директор на А., последно изменение със заповед КД-14-02-1715/27.09.2012 г. на началника на С., с площ на имота 1100 кв. м., с адрес: [населено място], с трайно предназначение на територията - горска, с начин на трайно ползване - друг вид дървопроизводителна гора, при съседи: 67800.34.23, 67800.34.21, 67800.34.4, 67800.1.112, които имоти са образувани от разделянето на поземлен имот с идентификатор 67800.34.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с площ на имота 19061 кв. м. В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по следните въпроси, за които се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Допустимо ли е чл.649 от ТЗ като императивна норма на закона, уреждаща начало на преклузивен срок за предявяване на иск по чл.646, ал.1 от ТЗ, свързан със „спиране на производство по несъстоятелност”, при което делото за несъстоятелност продължава да е висящо, да не се прилага от съда и по аналогия да се определя друго, непредвидено от закона начало на преклузивен срок, предвидено за правно състояние „прекратено производство по несъстоятелност”, т.е. при коренно различни условия, когато не съществува висящност на производството по несъстоятелност. 2. Съществува ли маса на несъстоятелност на длъжника, каквато е визирана по смисъл и съдържание в чл.646, ал.1, т.3 от ТЗ, след прекратено производство по несъстоятелност поради приет оздравителен план. 3. Явяват ли се по смисъла на чл.700а, ал.8, т.3 от ТЗ „обичайни действия и сделки, свързани с упражняване на търговска дейност на длъжника” само онези сделки, които са включени в обявения в ТР предмет на дейност или такива са всички разрешени от закона сделки, които търговецът има право да извършва и практически извършва в последните години от дейността си. 4. Чл.700, ал.8, т.3 от ТЗ явява ли се част от императивен правен ред в производството по несъстоятелност, който се има предвид с разпоредбата на чл.646, ал.1, т.3 от ТЗ или е самостоятелна правна норма, предвидена да действа и тогава, когато производството по несъстоятелност не е висящо и може и да не бъде възобновено въобще и нарушението на която може само по себе си да послужи като основание за атакуване на сключена от длъжника сделка. 5. Решението на съда, с което се дава разрешение на длъжника да сключва всички сделки на стойност над 5 000 лв. с цел погасяване на задълженията към кредиторите, приели оздравителен план, ограничава ли действието на обхвата на забраната на чл.700а, ал.8, т.3 от ТЗ. 6. При решение, включващо различни диспозитиви по отношение на лица, които не са необходими другари, допустимо ли е определяне от съда на сума, дължима общо от всички ответници за разноски, без оглед на материалния интерес по отделните искове и липсата на солидарна отговорност между ответниците. 7. Допустимо ли е иск по чл.34 от ЗЗД да се предявява като евентуален и съединен с иск, с който не се оспорва и оборва собствеността на купувача и особено в случаите, когато собствеността е прехвърлена с нотариален акт или с договор с нотариална заверка на подписите, които не се атакуват по съдебен ред. 8. Съществува ли логическо противоречие между нормата на чл.646, ал.1, т.3 от ТЗ, уреждаща иск, с който не се цели оборване на правото на собственост на купувача по атакуваната сделка и нормата на чл.648 от ТЗ, разпореждаща реституция на престации, без да е обявена сделката за нищожна между страните по нея. 9. Задължен ли е съдът да цитира в мотивите си съдържанието на информацията, която твърди, че е налична в публични източници и на която основава изводите си. 10. Задължен ли е въззивният съд да цитира в мотивите си задължителна съдебна практика на ВКС по решаван въпрос, обусловил правните му изводи, ако такава съществува. Ответникът по касация – синдикът на [фирма] /н/ заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страни в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предявените при условията на обективно и субективно пасивно съединяване искове са с правно основание чл.646, ал.1, т.3 ТЗ, като синдикът - орган на несъстоятелността, е активно легитимиран не само да предяви иск за прогласяване на нищожността на сделки с вещи от масата на несъстоятелността, но и разполага със субективното право да предяви осъдителен иск за връщане на даденото от длъжника. Намерил е за неоснователно възражението за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, приел за разглеждане искове на различни основания и между различни страни, както и за изтекъл преклузивен срок по чл.649, ал.1 ТЗ. Посочил е, че прекратяването на производството с решението по чл.707, ал.1 ТЗ не е същинско, окончателно прекратяване на производството, а е формален акт, с който се закрепват последиците от утвърдения оздравителен план и който акт има значението на прекратяване на производството под условие. В този смисъл и поради предвидената от законодателя хипотеза в нормата на чл.709, ал.1 ТЗ, за възобновяване на производството по несъстоятелност, както и поради обстоятелството, че преклузивният срок не би могъл да започне да тече преди извършването на съответното неправомерно действие, е достигнал до извод, че в конкретната хипотеза на чл.646, ал.1 ТЗ едногодишният преклузивен срок за предявяване на отрицателния установителен иск започва да тече от датата на решението за възобновяване на производството /чл.709, ал.1 ТЗ/. Изложил е съображения, че в конкретния случай за атакуваните сделки, сключени между длъжника и останалите ответници /които са извън обичайните действия и сделки, свързани с упражняването на търговската дейност на длъжника/, не е предоставено предварително съгласие от назначения от съда по несъстоятелността, с решението за утвърждаване на оздравителния план, едноличен надзорен орган, като с оглед приложимостта на общата императивна разпоредба на чл.700а, ал.8, т.3 от ТЗ, е намерил за неоснователни доводите на ответниците, че след като цената на отчужденото имущество по всяка от сделките не надвишава определеният от съда в решението чл.705, ал.2 от ТЗ праг от 5 000 лв., то установеният ред не бил нарушен. С оглед изложеното и позовавайки се на постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение №94 от 10.09.2012 г. по т.д.№321/2011 г. на ВКС, ТК, II ТО /в което е прието, че сделките, извършени от длъжника при прекратено производство по несъстоятелност в хипотезата на утвърден оздравителен план по реда на чл.704 от ТЗ, не по утвърдения ред в оздравителното производство, са относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността/, въззивният съд е намерил, че предявените искове са основателни. Настоящият състав намира, че формулираните от касатора въпроси /извън девети и десети/, с оглед изложените от въззивния съд мотиви, са обусловили правната воля на съда, но в случая не е налице поддържаното от касаторите селективно основание. Освен че позоваването на т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК е бланкетно и не са изложени доводи за значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото, дори и да се приеме, че това основание е надлежно въведено, въпросите не могат да се квалифицират като значими за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съгласно разясненията, дадени в т.4 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, визираното основание е налице, когато се прилага неясна, непълна или противоречива законова разпоредба и тълкуването й е наложително, тъй като липсва съдебна практика в тази насока или когато, макар и непротиворечива, създадената по прилагането й съдебна практика се преценява впоследствие като неправилна и следва да бъде изоставена. В случая не е осъществена нито една от посочените хипотези – нормите на чл.646, 648, 649, чл.700а, ал.8, чл.709 от ТЗ и чл.34 от ЗЗД са достатъчно ясни и непротиворечиви, а и с решение №94 от 10.09.2012 г. по т.д.№321/2011 г. на ВКС, ТК, II ТО е формирана практика по основните релевантни в настоящето производство въпроси относно възможността да бъдат атакувани и вида на порока на сделките, извършени от длъжника при прекратено производство по несъстоятелност, в хипотезата на утвърден оздравителен план по реда на чл.704 от ТЗ, не по утвърдения ред в оздравителното производство. Предвид изложеното обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, поради което и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,