Определение № 3467 от 08.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 946/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. ЗАД „Армеец“ АД, [населено място], чрез юрисконсулт В. А., обжалва решение № 42 от 24.01.2025 г. по в.т.д. № 706/2024 г. на Апелативен съд - София, ТО, 3-ти състав, в частта, с която е потвърдено решение № 466 от 27.03.2024 г. по т.д. № 455/2022 г. на Софийски градски съд, ТО, 22 състав, в частта, с която настоящият жалбоподател е осъден да заплати на „Ел Те Ай“ АД, на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, сумата от 109 637,58 лв., предявена частично част от цялата дължима сума от 145 550 лв., представляваща дължимото застрахователно обезщетение по застраховка „Каско и злополука”, обективирана в застрахователна полица № 0306Х0618334/25.01.2021 г., за застрахователно събитие, настъпило на 30.07.2021 г., ведно със законната лихва от датата на представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на процесния товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Актрос“, с peг. [рег.номер на МПС], рама № WDB93231510006254, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета, до окончателното изплащане. В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди съществено процесуално нарушение – липсата на отразено от въззивния съд обстоятелство, че страните спорят както за изключените рискове съгласно Общите условия, при които е сключен договорът за застраховка, така и относно настъпване на застрахователно събитие. Въззивният съд не бил се произнесъл и по заявеното възражение за изключен риск.Това било довело до нарушение на чл. 236, ал 2 от ГПК.Счита, че липсва осъществяване на събитие, което да е покрит застрахователен риск. Било допуснато нарушение на чл. 395, ал. 1 от КЗ. Излага подробни съображения и за необоснованост на решението. Моли да се отмени решението в обжалваната част. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси, по които обосновава допускане на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК: 1.Следва ли въззивният съд да отговори на всички оплаквания и доводи на страните, наведени във въззивната жалба, респ. в писмения отговор? – противоречие с: решение № 33 от 09.04.2020 г. по т.д. № 693/2019 г. на ВКС, I т.о. и решение № 20 от 20.01.2025 г. по т.д. № 721/2024 г. на ВКС, I т.о. и т. 19 от ТР 1/2001 г. ОСГК на ВКС, ТР 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. 2.Когато в Общите условия по застрахователния договор страните са посочили ясно покритите рискове и изключенията от покритие, както и задълженията на страните, при наличието на обстоятелства, които водят до извод за наличие на непокрит застрахователен риск и/или приложение на уговорен изключен риск, застрахователят има ли задължение за изплащане на застрахователно обезщетение? – противоречие с решение № 55 от 29.01.2024 г. по гр.д. № 730/2023 г. на ВКС, IV гр.о. и решение № 348 от 12.06.2024 г. по гр.д. № 2059/2023 г. на ВКС, IV гр.о. Сочи основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, очевидна неправилност. Ответникът по касационната жалба „Ел Те Ай“ АД чрез адв. Д. и адв. А. оспорва същата. Излага съображения по съществото на касационната жалба. „Ел Те Ай“ АД чрез адв. Д. и А. е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд в частта, с която е отхвърлена исковата му претенция за заплащане на законна лихва от 1 473,33 лв за периода 18.08.2021 г. до 09.03.2022 г., както и за периода от 09.03.2022 г. до окончателното изплащане на главница в размер на 109 637,58 лв. Излага подробни съображения за неправилно приложение на материалния закон. Моли да се отмени решението в обжалваната част. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК сочи следните правни въпроси, които били основание по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване: 1.При липса на изискано от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета, от кой момент застрахователното дружество изпада в забава? 2.Кое е условието за изпадане в забава на застрахователното дружество при наличие на тотална щета на увреденото МПС по смисъла на чл. 390 от КЗ – изискването на такова удостоверение от страна на застрахователното дружество или подаването на заявление за дерегистрация на автомобил, който не е подаден, като „тотална щета“ към Гаранционен фонд? 3.Разпоредбата на чл. 390, ал. 1 от КЗ, дерогира ли нормата на чл. 409 от КЗ по отношение на началния момент на дължимост на законната лихва за забава при липса на изискано удостоверение за дерегистрация на автомобила от страна на застрахователя? Ответникът по касационната жалба ЗАД „Армеец“ АД, [населено място], чрез юрисконсулт В. А., оспорва подадената касационна жалба. Излага съображения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Подадените касационни жалби са допустими, подадени в предвидения в чл.283 от ГПК срок, от легитимирани да обжалват решението лица. За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което е осъден ЗАД „Армеец” АД да заплати на „Ел Те Ай“ АД на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, сумата от 109 637,58 лв., предявена частично част от цялата дължима сума от 145 550 лв., представляваща дължимото застрахователно обезщетение по застраховка „Каско и злополука”, обективирана в застрахователна полица № 0306X0618334/25.01.2021 г., за застрахователно събитие, настъпило на 30.07.2021 г., ведно със законната лихва от датата на представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на процесния товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Актрос“, с рег. [рег.номер на МПС], рама № WDB93231510006254, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета, до окончателното изплащане и да отхвърли като неоснователен предявения от „Ел Те Ай“ АД срещу „Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 1 473,33 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 18.08.2021 г. до 09.03.2022 г., въззивният съд е приел, че между страните е сключен застрахователен договор, в изискуемата писмена форма, като била издадена застрахователна полица. Прието е, че е налице имуществено застраховане „Каско и злополука“, клауза пълно каско за товарен автомобил, марка „Мерцедес“, модел „Актрос“, с първоначална дата на регистрация 29.10.2015 г., застрахователна сума 145 550 лв, срок на покритие, 00:00 ч. на 01.02.2021 г. до 23.59 ч на 31.01.2022 г., при премия 2 561,68 лв, платима на 4 вноски, всяка по 640,42 лв, както и данък от 2 %, върху застрахователната премия в размер на 51,23 лв, платим на четири вноски, първите три от по 12,81 лв, а четвърта 12,80 лв. Падежите на дължимите вноски и данък били 31.1.2021, 03.5.2021 г, 03.08.2021 г. и 02.11.2021 г. Ищецът бил заплатил първите три вноски от дължимата застрахователна премия. При сключвне на договора, при подписване на въпросника, формулиран от застрахователя, застрахованият декларирал, че ще ползва товарния автомобил за производствена дейност. Установено е, че с подписване на полицата застрахованият е запознат с Общите условия на застрахователя, получил е същите. От представените Общи условия съдът е приел какви са били дефинициите на „пълно каско“, както и че застрахователят покрива пълна загуба или частична щета на МПС, причинени от застрахователни събития, както и „минимално каско“ „частично каско“ и „Кражба“. Прието е, че с оглед сключения договор, застрахователят не покрива рискове в резултат на умишлени или грубо небрежни действия на застрахования, член на неговото семейство, негов служител, трето ползващо лице, водача, превозваните лица, чийто действия са предизвикали застрахователно събитие. Повреждане на отделни детайли и възли в резултат на техническа неизправност в и извън гаранционен срок – т. 14.10., грубо нарушаване на техническите и технологични правила за експлоатация и ремонт, управление на технически неизправно МПС, и/или неспазване на предписанията на компетентните органи като движение по забранени и сигнализирани участъци, пътища, проходи, движение без вериги, движение с ремаркета и др. (т. 14.11 от ОУ); лошокачествена и недостатъчна опаковка, неправилно стифиране (укрепване) или подреждане на превозвания товар, както и повреди, настъпили при или по повод на товаро-разтоварни действия (т. 14.20 от ОУ); увреждане на самоходни, селскостопански, горски, строителни, военни, вътрешнозаводски и други колесни или верижни машини със специално предназначение, настъпило в процеса на използване според техническото им предназначение, освен ако за това не е заплатена допълнителна премия и при специални условия (т. 16.4 от ОУ) и повреди по МПС, които са пряк резултат от използването на МПС извън регламентираната пътна мрежа или в участъци с повишен риск от увреждане като междублокови площадки и тревни площи, пешеходни и велосипедни алеи, планински, горски участъци или черни пътища, нива, канавки и др. (т. 16.9 от ОУ). Въззивният съд е приел, че в срока на действие на договора на 30.07.2021 г. е настъпило застрахователно събитие, при което са нанесени щети на застрахования автомобил. Установено е, че е образувана щета, по заявление на застрахованото лице на 04.08.2021 г. Били проведени огледи и на 02.09.2021 г. застрахованият бил представил писмени обяснения. С оглед изслушаните свидетелски показания на управлявалия процесния автомобил, при настъпване на ПТП на 30.07.2021 г., както и с оглед изслушаното заключение на съдебно авто-техническата експертиза, както и разпита на вещото лице в открито заседание, въззивният съд е направил извод, че на посочената дата, при разтоварване на скална маса в района на кариера [населено място], вследствие на технически проблем с механизма, който отваря товарния кош за разтоварване на скалната маса, под действие на тежестта на инертните материали, при вдигнат кош, застрахованият при ответника товарен автомобил губи напречна устойчивост и се обръща на лявата си страна. Прието е, че видимите щети, отразени в уведомлението за щета били: челно стъкло; външно ляво огледало; ляво странично стъкло; товарен кош; бутало хидравлично подемно устройство заден кош; ляв стоп; лява врата кабина; кабина; двигател, който е отразечно, че не работи. Възприет е изводът на вещото лице, че описаните щети са в пряка причинно-следствена връзка с произшествието. Прието е, че причината е получаване на техническа неизправност в механизма, който отваря товарния кош, при извършената разтоварна дейност на скална маса, вследствие, на което при вдигнат кош, товарният автомобил губи напречна устойчивост под действието на тежестта на инертните материали и се обръща на лявата страна. Произшествието е било технически непредотваратимо. Прието е, че няма данни автомобилът да е бил неизправен. По отношение спора дали двигателят на автомобила може да се използва и какви са причините да не може, съдът е приел, че с оглед заключението на вещото лице има задирания по противотежестите на коляновия вал, най-вероятно от деформирана биела. Вследствие на „хидравличен удар“, навлизане на масло в горивната камера, се изкривила биелата и нанесла задирания по противотежестите на коляновия вал. Такъв хидравличен удар настъпил при навлизане масло в горивната камера на двигателя в работещ режим, което не можело да бъде компресирано, като се получило рязко увеличение на напрежението в буталото, буталния болт, мотовилката и цилиндровата глава, картер, лагер и колянов вал. Прието е, че стойността, необходима за възстановяване е 129 983,64 лв, стойността без подмяна на двигател е 29 985 ,58 лв. Действителната стойност, към момента на събитието на пътното превозно средство, била 137 848 лв, като стойността, без стойността на двигателя не надхвърля 70 % от действителната стойност. Стойността, необходима за възстановяване с включена подмяна надхвърля 70 % от действителната стойност. Направен е извод, че двигателят следва да се замени с нов. Стойността за възстановяване включва нов двигател, поради указанията на производителя, че при хидравличен удар да се получава задиране вътре в двигателната камера, отделят се стружки, които се придвижват по целия маслен път и нарушават херметичността, поради което не може да функционира нормално и следва да се смени. Промяната на двигателя, в цвета не е в резултат на нормална експлоатация. Промяната на цвета е от липса на смазване, тогава се повишава температурата и цветът става син. Не може да е резултат на продължителна експлоатация 300 000 км. Промяната на цвета е от триене, липса или намалено смазване. Опората на шарнирната връзка била ставна, която била подвижна, като тя осигурявала движение на едно тяло спрямо друго. Имало следи от заваряване в задната част на шасито на процесния товарен автомобил и там имало следи от скъсване. Не може да се изясни напълно дали куката е блокирала първоначално натежала е скална маса и тогава се е скъсала, или първо се е скъсала и това е блокирало куката. Не е установено какво е било състоянието на заварката, като според заключението на вещото лице, ако е качествена може и 10 години да се управлява превозното средство. Вещото лице е заявило, че е възможно скъсването на опората на шарнирната връзка да доведе до изкривяване на коша, което да е причинило изкривяване на превозното средство на ляво. С оглед тези показания на вещото лице е прието, че са възможни технически причини както блокиране на куката, която задържа капака на товарния отсек, при разтоварването е изместил масовия център наляво и така е паднал, както и внезапна техническа неизправност в опората на шарнирната връзка. Относно двигателя е прието, че най-вероятно е работил 1-2 минути, след обръщането на автомобила. Въззивният съд е разгледал възраженията за изключени рискове по т. 16.4 – относно увреждане на самоходни, секлскостопански, горски, строителни и др. машини, настъпило в процеса на изпълнен, освен при допълнителна премия и специални условия. По т. 16.9 – не се покриват повреди по МПС, които са пряк резултат от използване на МПС извън регламентирана пътна мрежа или участъци с повишен риск от увреждане, като междублокови площадки и тревни площи. По т. 14.20 причинени повреди при от или вследствие товаронразтоварни дейности. По т. 14.10. и т. 14.11- не покрива вреди от или вследствие на повреждане на отделни детайли и възли, в резултат на техническа неизправност. Прието е, че спорни са и причинната връзка между уврежданията и настъпилото събитие. Неизпълнение на задълженията на водача и естеството да се обуслови редукция на заплатеното обезщетение най-малко от 90 %. Въззивният съд е приел, че с оглед нормата на чл. 405 от КЗ, се дължи застрахователно обезщетение. Прието е, че при нарушение на чл. 345, ал. 8 от КЗ застрахователният договор може да съдържа изисквания, вкл. такива при настъпване на застрахователно събитие, за които може да се направи разумна преценка, че нямат съществено значение по отношение на ограничаване на риска от настъпване на застрахователно събитие. Задълженията на застрахования били определени съгласно чл. 395, ал. 1 от КЗ, като това били задължения за вземане на мерки за запазване на имуществото, спазване предписанията на застрахователя, и компететнтниите органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и допускане на застрахователя да прави проверки. Прието е, че право на отказ може да има застрахователя само съгласно чл. 395, ал. 3, като право да се прекрати застрахователният договор има, само ако не е настъпило застрахователно събитие, а при настъпването му ал. 4 и ал. 5, съгласно които отказ може да има при застрахователно събитие, ако са налице предпоставките съгласно ал. 1, чл. 395 – застрахованият да не е взел мерки за предпазване на имуществото, да не е спазил указанията на застрахователя и компетентните органи за отстраняване източните на опасност за причиняване на вреди или не е пуснал застрахователя да направи проверка, респ. е длъжен да изплати обезщетението, когато неизпълнение на задължението по ал. 1 и ал. 2 не е в причинно-следствена връзка със застрахователното събитие или е невъзможно да се определи вредата. Отказът да откаже изпащане на обезщетение само при условията на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ – неизпълнение на задължение по застрахователния договор от застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или договора, и е довело до застрахователното събитие. Прието е, че изключението по т. 16.4.от ОУ не е налице. Процесното превозно средство е прието, че не е от категорията на посочените в тази клауза превозни средства. Прието е, че дейността е свързана с техническите характеристики на автомобила, обявена е при сключване на договора. По отношение на т. 16.9 е прието, че няма доказателства автомобилът да се движил извън регламентираната пътна мрежа, в участъци с повишен риск, примерно посочени като междублокови площадки и тревни площи, пешеходни и велосипедни алеи, планински и горски участъци, ниви, канавки и други. Установено е движение по пътна мрежа, обособена производствена площадка кариера за инертни материали. Това е обусловило извод, че не е налице неизпълнение на задълженията на застрахования. Отречено е повредите да са причинени вследствие на товаро-разтоварни дейности т. 14.2. Прието е, че причината за увреждането е била техническа неизправност, която е в механизма за отваряне на товарния кош, при разтоварна дейност на скална маса. При вдигнат кош, автомобилът е изгубил напречна устойчивост и под действие на тежестта се е обърнал. Не е налице неправилно натоварване, неизправност на МПС. Направен е извод, че е била налице авария. Заваряването на ключалката не е в причинна връзка с аварията, доколкото е функционирал автомобила преди настъпване на събитието и не е в резултат на заваряването. Изключените рискове 14.10. и 14.11 – отделни детайли и възли да са се повредили не е установено с оглед заключението на вещото лице. По отношение на увреждането на двигателя, въззивнитя съд е приел, че е в резултат на преобръщане на автомобила. Отхвърлено е и възражението за редукция на обезщетението. С оглед установените данни е отречено да има действия на водача на МПС, които да са способствали за настъпване на застрахователно събитие или увеличение на вредите. Прието е, че правото на застрахователя да намали обезщетението е ограничено до тежестта на нарушението, относима както към настъпване на събитието, така и на вредите. Обобщено е, че при невъзможност да се определи видът или размерът на вредата, застрахователят е длъжен да изплати обезщетение. По отношение на дължимата лихва от завеждане на иска и относно иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД, настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд е приел, че предпоставка за изплащане от застрахователя на обезщетение за тотална щета на МПС било представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията. Изпълнението на административната процедура (дерегистрация) обуславяла плащането, а не установяване на задължението по съдебен ред. Плащането от застрахователя можело да бъде доброволно, без да е налице съдебно производство или в изпълнение на влязло в сила решение. Двата случая изпълнение/неизпълнение на задължението за дерегистрация и представянето пред застрахователя на доказателства за това имало значение за началния срок на забавата, но не и за основателност на претенцията за главницата (застрахователно обезщетение). Ако доказателството за дерегистрация било представено в предхождащ решението момент (преди или по време на съдебното производство), то би била поставена началната дата на обезщетението за забава, съизмеримо със законната лихва. В случай, че регистрацията на МПС не била прекратена до приключване на съдебното производство пред инстанциите по същество или не са представени доказателства за това, то и осъдителният диспозитив в частта за обезщетението за забава (ако е поискано) би следвало да е съобразен с факта на непредставяне, който обуславя поставянето в забава на застрахователя. Инициирането на административната процедура не била поставена в зависимост и от това дали застрахователят е изискал документ за дерегистрация или не. Предприемането й било в правомощията на потребителя на застрахователна услуга и в негова тежест било представянето на предвидените в закона доказателства с оглед интереса му от поставяне на длъжника в забава. Прието е, че изпадането в забава на ответника, предпоставяло изискване за представяне на прекратяване на регистрация, поради наличие на тотална щета. Прието е, че съгласно чл. 18, ал. 1 от Наредба 1-45 от 24.22.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане от движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, регистрацията се прекратява с писмено заявление от собственика и/или служебно. С чл. 18 а от същата Наредба, било предвидено регистрацията да се прекратява с представяне на предвидените необходими документи, които следвало да се представят от собственика, като в ал. 7 било предвидено, че при прекратяване на регистрацията по заявление от собственика, на основание взето решение за изплащане на тотална щета, но не изключвал задължението на собственика на ППС да подаде заявление за прекратяване на регистрация. Съдът е приел, че не били налице пречки в случая да се подаде заявление за дерегистрация, което било условие за поставяне на застрахователя в забава. Това е обусловило извод за потвърждаване на решението, в частта, с която е присъдена законна лихва от представяне на доказателства дерегистрация на автомобила и отхвърлен иска за забава на изпълнение на паричното задължение за заплащане на застрахователно обезщетение, на основание чл. 86 от ЗЗД. По искането за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд, в частта, обжалвана от ЗАД „Армеец“ Допускането на касационно обжалване се извършва при спазване на предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. По отношение соченото основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, не следва да се приема, че е налице такъв квалифициран случай на неправилност. Съгласно практиката на Върховния касационен съд очевидна неправилност е налице когато може да се установи, без извършване на същинска проверка на предвидените в закона основания съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК, неправилност на съдебното решение. Това основание включва особено тежки пороци, които следва да се констатират без извършване на същинска проверка на обжалвания съдебен акт. Според трайната практика на ВКС това могат да са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в обратен на действителния му смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, особено съществени процесуални нарушения. Такива доводи липсват, въведените са свързани с основания относно неправилността на съдебното решение. По отношение на формулирания първи правен въпрос в изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 от ГПК, приложено към касационната жалба на ЗАД „Армеец“, настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд е разгледал посочените от касатора възражения, с които е релевирал право на отказ да изплати обезщетение, на основание сключения между страните договор. Въззивният съд е приел, че е настъпило увреждане на товарния автомобил, за който е имало сключен договор за застраховка каско. Приел е, че е налице покрит застрахователен риск. Отречено е настъпването на описаните хипотези на изключен риск съгласно Общите условия от сключения договор за застраховка, така както са посочени и от касатора – т. 16.4., т. 16.9, т. 14.10, т. 14 .11 и т. 14.20. Обсъждайки посочените клаузи и предвидените в тях хипотези, както е посочено по-горе, въззивният съд е отрекъл настъпването на изключен риск и е направил обратен извод, че е налице покрит застрахователен риск. Сочените от касатора в изложението обстоятелства са свързани с обосноваността на съдебното решение и не могат да пояснят поставения правен въпрос. Изрично с оглед представените по делото – застрахователна полица, въпросник-предложение и Общите условия към договора, съдът е приел, че е налице сключване на договора при клауза „П“ – пълно автокаско. Обсъдено е изрично, че е налице покрит застрахователен риск на товарния автомобил, като е прието, че липсва доказване от застрахователя, автомобилът да е със специално предназначение. Подчертано е, че изрично е било предвидено в сключения договор при Общи условия, че автомобилът ще се използва за производствена дейност. Произнасянето на съда по посочените обстоятелства, макар и да е в разрез със становището на касатора, не изпълва хипотезата на отклонение от задължителната и трайна практика на ВКС по посочения правен въпрос. В изпълнение на изискванията на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, така както са разяснени в задължителната практика на ВКС, Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк.д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е изпълнил задължението си при постановяване на решението да изложи самостоятелни фактически и правни изводи при разрешаване на спора по същество, като на основание чл. 269 от ГПК разгледа сочените от страните във въззивната жалба и отговора на въззивни жалба основания, и се произнесе по всички доводи и възражения. С оглед трайната практика на ВКС, на която и касаторът се позовава, възивният съд, в рамките на изложените основания във въззивната жалба, дължи преценка на всички правнорелевантни факти, като следва да обсъди доказателствата, формира свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и ги изрази писмено в мотивите към решението си. Изцяло решаващата дейност на въззивната инстанция следва да бъде отразена в мотивите на решението. Ясните и убедителни мотиви, основани на установените факти по делото са гаранция за законосъобразност на съдебното решение. Въззивният съд е разрешил посочения от касатора първи правен въпрос, като липсва отклонение от задължителната практика на ВКС, както и трайната практика на ВКС, сочена от касатора и съдебно известна на настоящия съдебен състав. По отношение на формулирания втори правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че е по приложение на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ. Съгласно трайната практика на ВКС, на която и касаторът се позовава, право на отказ за изплащане на застрахователно обезщетение възниква за застрахователя тогава когато застрахованият не е изпълнил задължения, които са основни, предвидени в закона или в сключения между страните договор и това неизпълнение е в причинна връзка между предвидените задължения и настъпването на застрахователно събитие, респ. неизпълнението е увеличило застрахователния риск. От друга страна е възможно и в сключения договор да са изключени някои от застрахователните рискове. В настоящия случай, на първо място, както вече бе посочено въззивният съд е приел, че липсва изключен риск. Подробно са разгледани всички релевирани основния по отношение на задълженията и условията, предвидени в т. 16.4, 16.9, 14.5, 14.10, 14.11 и 14.20 от Общите условия за застраховка „Каско“ на МПС, които били поддържани пред въззивната инстанция. Въззивният съд е приел, че липсва неизпълнение на предвидени задължения в договора, които да са в причинна връзка с настъпване на застрахователното събитие. Анализът на клаузите от Общите условия на договора, на които застрахователят се е позовал, извършен от въззивния съд, както и анализа на доказателствата, са обусловили извод за липса на право на отказ. В случая липсва отклонение от разрешението на посочения правен въпрос от трайната практика на ВКС, въззивният съд е разгледал точно предпоставките, предвидени в закона, но е отрекъл наличието им, което е свързано с анализа на доказателствата и направените въз основа на тях изводи за установените факти и тяхното правно значение. В този смисъл, посоченият правен въпрос не обуславя основание за допускане на касационно обжалване. Сочените от касатора решения на ВКС са постановени по поставения правен въпрос, като в настоящия случай въззивният съд е тълкувал чл. 408, ал.1, т. 3 от КЗ в смисъла на тълкуването на ВКС в така формираната трайна практика. Извършен е подробен анализ на предпоставките за наличие на задължения за застрахования, анализирани са фактите, за да се приеме, че липсва неизпълнение. Освен това с оглед констатираните обективни обстоятелства, подробно е преценено, че е налице покрит риск, така както бе посочено по-горе. Не може да се приеме, че е налице соченото допълнително основание за допускане на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК, поради това, че сочените от касатора решения са постановени при конкретни доказателства и след техния анализ от ВКС. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението на въззивния съд в обжалваната от ЗАД „Армеец“ част. По отношение на касационната жалба на „Ел Те Ай“ АД, [населено място] срещу решението на въззивния съд в частта, с която е определено, че се дължи законна лихва от прекратяване на регистрацията на товарния автомобил, както и в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД, с оглед поставените правни въпроси в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящият съдебен състав намира следното. За да потвърди решението на първоинстанционния съд за присъждане на законна лихва като последица от уважаване на иска от момента, в който се представят доказателства за дерегистрация на товарния автомобил, както и за да отхвърли иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД, въззивният съд е приел, че е предявен иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 1 473.33 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 18.08.2021 г. до 09.03.2022 г., който е отхвърлен от първоинстанционния съд като неоснователен. Настоящият съдебен състав намира, че поставените от касатора правни въпроси следва да бъдат уточнени, с оглед правомощието на касационната инстанция, така както е разяснено в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС в следния смисъл: Относно изпадане в забава на застрахователя при дължимост на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „каско“, с оглед нормата на чл. 84, ал. 1 и 2 от ЗЗД. Следва да се извърши проверка за съответствие на даденото от въззивния съд разрешение с трайната практика на ВКС, израз на която е Решение № 86/10.07.2012 г. по т.д. № 467/2011 г. на ВКС, I т.о. Предвид наличието на трайна практика на ВКС по поставения правен въпрос и липсата на изрично обосноваване на предпоставките, предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, от касатора настоящият съдебен състав намира, че касационното обжалване в посочената част, следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Така мотивиран ВКС