Определение № 92 от 07.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 260/2022 г.

Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК. С определение №304/25.11.2021г. по ч.т.д.№843/21г. Пловдивски апелативен съд е потвърдил определение №347/23.08.21г. по т.д.№249/2021г. по описа на Пловдивски окръжен съд,с което е оставена без уважение подадената от „Р. С. 2011“ЕООД,чрез пълномощник адв.М. И., молба за възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба на „Копсис транс“ООД. Срещу това определение на апелативния съд е подадена частна касационна жалба от „Р. С. 2011“ЕООД, в която се твърди неправилност, поради нарушение на материалния закон. Искането си за допускане на обжалвания съдебен акт до контрол по същество в касационното производство частният касатор обосновава с приложението на предпоставката на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса „Налице ли са предпоставките на чл.64 ал.2 ГПК за възстановяване на срока по чл.367 ал.1 ГПК,когато поради изпълняване от страна на адвокат на функциите на новоизбран народен представител и произтичащото от това пребиваване в населено място /гр.София/, различно от населеното място на адвокатската кантора, в района на адвокатската колегия, чийто член е процесуалният представител на страната не е могъл да изготви в срок отговор на исковата молба?“. Сочи се,че отговорът на така поставения въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и за правилното решаване на делото. Частната касационна жалба е подадена в установения срок срещу подлежащ на обжалване по посочения ред съдебен акт от легитимирана да обжалва въззивното определение страна,което я прави допустима. За да потвърди обжалваното пред него определение на първоинстанционния съд, с което е оставена без уважение молбата на ответника по чл.64 ГПК за възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба, въззивният състав е приел, че, съгласно съдебната практика, особени и непредвидени обстоятелства по смисъла на посочената разпоредба са тези, които са възникнали внезапно и неочаквано и обективно са препятствали страната да извърши определени процесуални действия при наличие на данни за проявена от нейна страна добросъвестност в упражняването на правата й, като например внезапно проявило се заболяване, природно бедствие, злополука. В този смисъл ангажираността на избрания от страната процесуален представител /чрез извършеното му на 29.04.21г. упълномощаване/ в дейността на Народното събрание, свикано на 15.04.2021г. и продължило работата си до 12.05.21г., не е преценена като особено непредвидено обстоятелство по съображения, че както към момента на получаването на исковата молба от ответника /19.04.21г./,така и към момента на поемането на функциите на негов пълномощник от страна на адв. И., дейността на 45-тото Народно събрание е била съществуващ факт, а не внезапно и непредвидено възникнала пречка за подаване на отговор на исковата молба и той би могъл да бъде съобразен от страната при избора й на процесуален представител, както и от последния при извършването на преценката относно възможностите му да приеме упълномощаването и да упражни необходимото процесуално представителство. Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС намира,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на така постановеното определение на ПАС. Поставеният от частния касатор въпрос не осъществява характеристиките на правен такъв по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК във връзка с разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1/ 2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не кореспондира с решаващите мотиви на въззивния съд, които са предпоставени от установения по делото факт,че както към началото на теченето на срока за отговор на исковата молба, така и към момента на упълномощаването на процесуалния представител – избран за народен представител, този избор е бил факт, поради което е могъл да бъде съобразен, както от страната, така и от адвоката при сключването на договора за правна защита и не представлява внезапно възникнала обективна пречка за спазването на законоустановения срок за извършване на съответните процесуални действия. Въпросът, освен това,е по правилността на постановения акт,тъй като е обусловен от преценка на конкретни обстоятелства,а отговорът му не би могъл да бъде формулиран по общоважим и спрямо други подобни хипотези начин. Изложеното налага извода за неосъществена общата предпоставка за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 ГПК. Независимо,че в този случай касационната инстанция е в правото си да откаже допускането на касационния контрол само на това основание, за пълнота на изложението следва да се посочи,че липсват предпоставки за формиране и на извод за приложимост на посочения от частния касатор допълнителен критерий за провеждане на селекцията на частната му касационна жалба в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. В приложеното към нея изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК посочената норма само е цитирана, без да се излагат конкретни съображения относно необходимостта от тълкуването на нормата на чл.64 ГПК по причините и с целите, разяснени в т.4 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Обективно и, предвид ясния й текст и установената вече съдебна практика по приложението й /опр. по ч.гр.д.№2200/13г. на второ г.о., опр. по ч.гр.д.№616/20г. на първо г.о., опр по ч.гр.д.№61/17г. на първо г.о., опр. по ч.т.д.№1697/21г. на второ т.о., опр. по ч.гр.д.№5299/13г. на трето г.о., опр. по ч.гр.д.№4360/18г. на второ г.о.,опр. по ч.т.д.№520/21г. на второ т.о. и др./, тя не се нуждае от тълкуване. Поради изложеното, атакуваното определение не следва да се допусне до касационен контрол. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Второ Търговско отделение