Определение № 266 от 08.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 141/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Т. Г., Ц. П. Е. и Г. Т. Е. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски окръжен съд № 260028/ 24.09.2020 г. по гр.д.№ 164/ 2020 г., с което е потвърдено решение на Пирдопски районен съд по гр.д.№ 317/ 2017 г. и по този начин е отхвърлен предявеният от жалбоподателите срещу М. Г. Г., С. С. К., В. С. К., Ц. Н. Е., Г. Н. Е., Д. Н. В., Н. Н. М., М. Н. М., В. Ю. М., А. Т. Е., Г. И. Е. и Т. И. Е. /последните трима правоприемници на починалия в хода на производството И. Г. Е./ иск за установяване на следните престъпни обстоятелства: подписването на Т. Е. в молба за отказ от наследството на Д. Н. Е.; подаване на молба в съда, за вписване на молбата за отказа в регистъра на отказите при районен съд, без негово знание и съгласие; съставена незаконна заверка на „подписа" му от кмета, като лице по заверката, който не е положен лично и заверката не е извършена пред него; използване на отказа му от наследство за съставяне на документ за собственост от И. Г. Е.. Жалбоподателите отправят на първо място искане производството по делото да бъде спряно до приключване на производството по пр.пр.№ 617/ 2019 г. на П. районна прокуратура. Според тях това е от значение за допустимостта на иска, тъй като по преписката се разследват същите обстоятелства, които са предмет на установяване по настоящето дело. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК те излагат доводи, че обжалваното решение е нищожно и недопустимо, защото е постановено въпреки наличие на основания за спиране на производството по делото по горепосочените съображения. Нищожност и недопустимост на решението извеждат и от обстоятелството, че са игнорирани смъртта на адвокат В. - особен представител на ответницата В. М. и на ответника И. Г. Е., чиито правоприемници не били надлежно призовани за участие в съдебно заседание пред първоинстанционния съд. Поддържат, че със смъртта на страната производството по делото е било спряно по силата на закона и за следващото съдебно заседание съдът следвало да призове всички страни отново, а като не сторил това, всички последващи процесуални действия били порочни. Излагат и съображения по правилността на обжалваното решение. Ответната страна В. Ю. М., чрез назначен особен представител, оспорва жалбата. Счита, че касаторите не са формулирали в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК конкретен правен въпрос, по който въззивният съд да се е произнесъл и който да е от значение за изхода на делото. Изложени били само общи оплаквания за неправилност на обжалвания акт, преповтарящи тези в касационната жалба. Моли касационното обжалване да не бъде допуснато, евентуално поддържа, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Останалите ответници не вземат становище. Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. По доводите във въззивната жалба окръжният съд посочил, че не представлява нарушение на съдопроизводствените правила насрочването и провеждането от първата инстанция на открито съдебно заседание на 10.05.2019 г. Заседанието било отсрочено за тази дата в предходно открито заседание от 01.03.2018 г., за което ищците били редовно призовани и на което Д. Г. и Г. Е. са присъствали лично, а Ц. Е. била призована при условията на чл.56 ал.2 ГПК. На 23.01.2018 г. ищците поискали назначаването на особен представител на ответницата В. М., което искане било уважено по реда на чл.48 ал.2 ГПК. На 23.07.2018 г. те поискали от съда да назначи нов особен представител, тъй като вече назначеният бил починал. След като самите ищци били инициирали нова процедура за назначаване на особен представител, това не било станало в нарушение на правилата на ГПК. Съдът посочил още, че ответникът И. Е. починал на 03.05.2018 г., но в съдебно заседание на 10.05.2018 г., за което ищците били редовно призовани, процесуалният представител на починалия ответник депозирал удостоверения за наследници и съдът ги конституирал като страни по делото. В това заседание не били извършвани никакви други процесуални действия и не можело да се приеме, че първоинстанционното решение е опорочено поради липса на формално спиране и повторно призоваване на всички страни. Съдът посочил още, че намира първоинстанционното решение за обосновано, тъй като заключенията на съдебно-почерковите експертизи доказвали несъмнено, че подписът върху процесния отказ от наследството е положен лично от Т. Е.. Дадените от двама от ответниците обяснения за процедурата по отказа от наследство не променяла с нищо този извод. Касационната инстанция намира за неоснователно искането на жалбоподателите производството по делото да бъде спряно до приключване на производството по пр.пр.№ 617/ 2019 г. на П. районна прокуратура. Образуването на предварително производство не е основание за спиране на производството по гражданското дело, по което имат значение обстоятелства, предмет и на наказателното производство. Съгласно установената практика, съдът спира гражданското дело на основание чл.229 ал.1 т.5 ГПК, когато при разглеждането му констатира престъпни обстоятелства, които са от значение за правилното разрешаване на гражданскоправния спор, но не съществува процесуална възможност за установяването им в рамките на исковия граждански процес. Извършването на проверка от компетентните органи за извършено престъпление, както и образуването на досъдебно производство за установяване на престъпление, а така също и твърдението от страната за наличие на престъпни обстоятелства, не са причина за спиране на гражданското дело на основание чл.229 ал.1 т.5 ГПК, ако в хода на разглеждане на делото съдът сам не е констатирал престъпните обстоятелства и не е преценил, че те са от значение за правилното решаване на гражданския спор и че е невъзможно да бъдат установени в исковото производство /определение № 420/ 26.10.2020 г. по ч.т.д. № 1816/ 2020, ІІ т.о., ВКС/. В случая релевантните престъпни обстоятелства са заявени с иск, обоснован с твърдения за изтичане на абсолютната давност за разследване на престъпните обстоятелства. Ищците нямат интерес да установяват недопустимостта на собствения си иск. Ако наказателното производство, на което се позовават, приключи с присъда, това ще е основание за отмяна на влязлото в сила решение по делбеното дело. По същите съображения не съществува вероятност обжалваното решене да е нищожно или недопустимо като постановено при наличие на основания за спиране на производството по делото. Такива не се установяват, а и постановяването на решение при наличие на основания за спиране на производството не прави акта нищожен. Доводите, че съдът игнорирал смъртта на адвокат В. - особен представител на ответницата В. М. и на ответника И. Г. Е., не касаят въззивното решение. А именно то подлежи на касационно обжалване, не решението на първоинстанционния съд. Когато обжалваното пред въззивния съд решение е валидно и допустимо, той е длъжен да разгледа спора по същество. В този случай само неговите процесуално- и материалноправни разрешения са предмет на разглеждане от касационната инстанция, не и тези на първоинстанционния съд. Що се касае до останалите доводи в изложението на касаторите по чл.284 ал.3 т1 ГПК, те се свеждат до твърдения за извършени от въззивната инстанция процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и неправилно установяване на правнорелевантните факти. Такива твърдения в производството по чл.288 ГПК не подлежат на разглеждане, ако във връзка с тях не е повдигнат правен въпрос и не е обосновано наличието на някоя от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК. Въпросът не може да бъде формулиран служебно от касационната инстанция /Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г, ОСГТК, ВКС/, а конкретен относим към правните разрешения на въззивния съд правен въпрос изложението на жалбоподателите по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не съдържа. Затова и при условията на чл.280 ал.1 ГПК касационното обжалване не може да бъде допуснато. По изложените съображения Върховният касационен съд