Определение № 2 от 12.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1195/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] – София срещу решение №160 от 7.07.2011г., по в.т.дело №77/2011г. на Русенския окръжен съд, търговско отделение, с което е отхвърлен искът по чл.422 ГПК на дружеството срещу [фирма], със седалище в [населено място], Д. П. М. и М. Л. М. за сумата от 4305.07 евро по запис на заповед от 31.03.2009г., ведно със законната лихва, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК под №52 от 1.04.2009г. по ч.гр.дело № 1561/2009г. на Русенския районен съд, както и в частта на присъдените разноски. Ответниците по касация в писмен отговор считат касационната жалба за процесуално недопустима на основание чл.280, ал.2 ГПК. Направено е искане за присъждане на разноски, документирани с договор за правна защита от 26.10.2011г. в размер на 900 лв. Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, но същата е процесуално недопустима. С изменението на ал.2 на чл.280 ГПК / ДВ бр. 100 от 2010г. в сила от 21.12.2010г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. по търговски дела. В случая делото е търговско – искането е за установяване на вземане по реда на чл.422 ГПК с основание запис на заповед от 8.06.2007г., с издател [фирма], авалиран от физическите лица Д. М. и М. М., с цена на иска до 10 000 лв. Като съобрази, че предмет на спора е търговска сделка / чл.286, ал.2 във връзка с чл.1, ал.1, т.8 ТЗ/, цената на субективно съединените искове и императивната разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК, налице е процесуална пречка за разглеждане на касационната жалба срещу въззивното решение от ВКС, ТК. С оглед на изложеното съставът на първо търговско отделение на ВКС