Определение № 2196 от 10.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 697/2025 г.
ВКСI търговско отделение10.07.2025 г.докладчик Мадлена Желева
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 713 от 05.12.2024 г. по в. т. д. № 660/2024 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Т.С.С. Еуро Транс“ ЕООД, [населено място] срещу решение № 713 от 05.12.2024 г. по в. т. д. № 660/2024 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е потвърдено решение № 794 от 05.06.2024 г. по т. д. № 787/2023 г. на Софийски градски съд, ТО, 1 състав, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу „Застрахователно Акционерно Дружество Армеец“ АД, [населено място] иск с правно основание чл. 435 КЗ за заплащане на сумата от 19 459, 70 евро, заявена като частична претенция от такава в пълен размер от 38 919, 41 евро, представляваща заплатено от ищеца обезщетение, претендирано на основание Абонаментна застрахователна полица за застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе“ № 16 270 1002 [ЕГН]/04.01.2016 г. Касационният жалбоподател поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. В касационната жалба се излагат доводи, че по процесния договор за застраховка е застрахована отговорността на ищеца в качеството на превозвач, поради което по отношение на нея не са приложими разпоредбите на КЗ относно имущественото застраховане. Касаторът изразява становище, че в Глава 41 от Дял ІІ на КЗ не е регламентирано, че грубата небрежност на служител на застрахованото лице е основание за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение. Поради това твърди, че клаузата на т. 3.1. от ОУ на застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе“ е нищожна поради противоречие със закона и не следва да се прилага. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касационният жалбоподател поставя въпроса „Какъв вид застраховка сключват страните, когато застрахователят поеме задължението да застрахова отговорността на превозвача на товари по шосе – застраховка „Гражданска отговорност“ или имуществена застраховка“. Твърди, че по формулирания въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 27 от 29.07.2016 г. по т. д. № 2415/2014 г. на ВКС, ІІ т. о. Ответникът по касационната жалба „Застрахователно Акционерно Дружество Армеец“ АД е депозирал отговор на жалбата, в който изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съотв. – че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на основанията за допускане на касационно обжалване, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок за обжалване. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните не се спори и от представените доказателства се установява, че между ответника като застраховател и ищеца като застрахован е сключен договор, оформен в абонаментна застрахователна полица за застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе“ № 16 270 1002 [ЕГН]/04.01.2016 г., клауза А – отговорност на превозвача на товари по шосе съгласно Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на товари /CMR/ за конкретно посочени превозни средства, сред които е и процесното – влекач марка МАН с рег. [рег.номер на МПС], за международни автомобилни превози от/до Република България до/от държави в Европа и на територията на Европа, със срок на действие от 05.01.2016 г. до 04.01.2017 г.; на 14.01.2016 г. ищецът е подал до ответника претенция за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 110 000 евро по застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе“ за увредени машини, които са погинали вследствие на настъпило ПТП в Австрия с претендирана стойност в размер на 110 000 евро; с писмо от 06.02.2017 г. ответникът е уведомил ищеца, че отказва да изплати застрахователно обезщетение по горепосочената преписка, поради наличие на изключен риск по т. 3.1. от ОУ на застраховката „Отговорност на превозвача на товари по шосе“. В решението е прието, че на 12.01.2016 г. спедиторът Енгелмайер Шпедицион ГмбХ е отправил претенция към ищеца „Т.С.С. Еуро Транс“ ЕООД за заплащане на обезщетение за причинени при процесното ПТП щети на машини – инструменти за ламиниране и сгъване, в размер на 110000 евро. Установено е, че с решение от 31.08.2018 г. по дело на Окръжен съд – Траунщайн, Германия дружеството спедитор Енгелмайер Шпедицион ГмбХ е осъдено да заплати на застрахователя Цюрих Иншурънс Плс, клон Германия сумата от 153 432, 02 евро, ведно с 5 % лихви годишно от 11.01.2016 г. Решаващият състав на въззивния съд е посочил, че с решение на Районен съд - Халайн, Австрия по дело 21 Е 957/20d-2 „Т.С.С. Еуро Транс“ ЕООД е осъдено да заплати на В. Дрьоге енд Ко.Гмбх сумата от 173 306, 43 евро, ведно с 5% лихви от 14.05.2019 г., като по настоящото дело е представено и заявление за изпълнение срещу ищеца за последната сума. Въззивният съд е посочил, че при договора за застраховка „Гражданска отговорност“ предмет на застраховане е отговорността на застрахования, която може да възникне въз основа на непозволено увреждане или неизпълнение на договорно задължение, за причинени от неправомерното му поведение вреди, чийто размер не може да бъде определен предварително. Като се е позовал на практика на ВКС, решаващият състав е изразил становище, че договорът за застраховка, сключен със застраховател от превозвач с предмет на застраховката отговорността на превозвача за вреди от липса или повреда на стоката, нанесени от превозвача на трети лица при осъществяване на търговската му дейност по превоз на стоки по занятие, притежава характеристиките на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, като предмет на такъв договор е рискът от възникване на отговорност на превозвача на основания, произтичащи от неизпълнение на договор за превоз, за вреди, които не могат да бъдат предварително определени. В решението е подчертано, че посоченият договор следва да бъде разграничен от договора за застраховане срещу рисковете на превоза, уреден в чл. 419, ал. 1 ТЗ, който представлява вид имуществено застраховане на вещи и има за цел да покрие вредите, нанесени на превозвания товар, независимо от причините за увреждането и наличието на вина на превозвача. Съдът е намерил, че процесният договор е именно договор за застраховка на гражданската отговорност на превозвача и при него застрахователят се е съгласил да покрива отговорността на застрахования за цялостна или частична липса или вреда на превозвания от него с автомобилен транспорт товар съгласно условията на договора. Поради това съдът е счел за неоснователно релевираното от ищеца възражение, че клаузата на т. 3.1. от ОУ, предвиждаща, че не се покрива отговорността на застрахования, произтичаща от груба небрежност от негова страна, от страна на негови служители или други лица, чийто услуги са ползвани за превоза, е нищожна поради противоречие със закона. Изтъкнал е, че в разпоредбите на чл. 429 и сл. КЗ не е установена забрана отговорността на застрахователя на гражданската отговорност на превозвача да се изключва или ограничава в хипотезите на груба небрежност, в какъвто смисъл са доводите на ищеца. В решението е формиран извод, че възражението на ответното застрахователно дружество за изключен риск по смисъла на т. 3.1. от ОУ към договора за застраховка е основателно. Посочено е, че от събраните по делото писмени доказателства се установява, че автопроизшествието, при което е увреден товарът, е настъпило в резултат на проявена груба небрежност от страна на шофьора И. Т., който при опита си за вдигане на падналия от джоба му мобилен телефон се е навел надясно, като воланът също е завил надясно и товарната композиция се е отклонила, стигнала е до стръмен склон и се обърнала на лявата си страна. По тези съображения съставът на апелативния съд е споделил изводите на първоинстанционния съд, че доколкото е налице хипотезата на изключен риск по т. 3.1. от ОУ на застраховката предявеният от застрахования превозвач иск по чл. 435 КЗ следва да бъде отхвърлен. Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Поставеният от касатора въпрос не покрива общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът е въведен в контекста на доводите на касационния жалбоподател, че въззивният съд неправилно е приел, че процесният договор за застраховка не притежава характеристиките на договор за застраховане на гражданската отговорност на превозвача, а на договор за имуществена застраховка срещу рисковете на превоза, уреден в чл. 419, ал. 1 КЗ, при която застрахователят може да откаже заплащането на обезщетение поради проявена груба небрежност от страна на работник на застрахования. Посочените доводи не кореспондират с мотивите на въззивното решение, в което е формиран категоричен извод, че процесният договор разкрива характеристиките на договор за застраховане на гражданската отговорност на превозвача, тъй като по него застрахователят се е съгласил при посочени условия да покрива отговорността на застрахования за цялостна или частична липса или вреда на превозвания от него с автомобилен транспорт товар. Заключението на въззивния съд за неоснователност на предявения иск по чл. 435 КЗ е основано на приложението на клаузата от ОУ, че по процесния договор отговорността на застрахования не се покрива в случаите на проявена груба небрежност от страна на застрахования или на негови служители, която съдът е преценил като валидна. Правен въпрос във връзка с тези решаващи аргументи на въззивния съд не се поставя. В случая не е налице и допълнителното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не се установява решаващият състав на апелативния съд да се е отклонил от посочената от касатора практика на ВКС – постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 27 от 29.07.2016 г. по т. д. № 2415/2014 г. на Върховен касационен съд, ІІ т. о. В него е прието, че договор за застраховка, сключен със застраховател от превозвач, с предмет на застраховката отговорността на превозвача за вреди от липса или повреда на стоката, нанесени от превозвача на трети лица при осъществяване на търговската му дейност по превоз на стоки по занятие, притежава характеристиките на договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Предмет на такъв договор е рискът от възникване на отговорност на превозвача на основания, произтичащи от неизпълнение на договор за превоз, за вреди, които не могат да бъдат предварително определени. Посоченият договор следва да бъде разграничен от договора за застраховане срещу рисковете на превоза, уреден в чл. 215 КЗ /отм./, съответен на чл. 419 от действащия КЗ, който покрива всички рискове, на които е изложен превозваният товар. Този договор представлява вид имуществено застраховане на вещи и има за цел да покрие вредите, нанесени на превозвания товар, независимо от причините за увреждането и наличието на вина на превозвача. Застраховката покрива вредите, причинени на товара, а не отговорността на превозвача. За обезщетяване на вредите, възникнали при реализиране на имуществената отговорност на превозвача съобразно правилата, уреждащи договора за превоз, превозвачът може да сключи застраховка „Гражданска отговорност на превозвача“. По изложените съображения в акта на ВКС е дадено разрешението, че договорът за застраховка, сключен със застраховател от превозвач, с предмет на застраховката отговорността на превозвача за вреди от липса или повреда на стоката, нанесени от превозвача на трети лица, при осъществяване на търговската му дейност по превоз на стоки по занятие, е вид застраховка „Гражданска отговорност“. В същия смисъл е и постановеното решение № 127 от 05.02.2020 г. по т. д. № 2957/2018 г. на ВКС, І т. о. В атакуваното решение въззивният съд се е позовал на обективираната в посочените актове практика на ВКС и е направил извод, че процесният договор, сключен със застраховател от превозвач и с предмет на застраховката отговорността на превозвача за вреди от липса или повреди на стоката, нанесени от превозвача на трети лица при осъществяване на автомобилни превози, съгласно Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на товари /CMR/, е вид застраховка „Гражданска отговорност“. По тези съображения следва да се приеме, че въззивният съд се е придържал към практиката на ВКС, което изключва въведената допълнителна предпоставка за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По изложените съображения касационното обжалване на въззивното решение не се допуска. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение