Определение № 50406 от 29.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1123/2022 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Г. Д. против решение № 34 от 28.07.2021 г. по гр.д.№ 157/2021 г. на Окръжен съд-Монтана, с което е потвърдено решение от 25.03.2021 г. по гр.д.№ 715/2020 г. на РС-Берковица, с което е извършена съдебна делба между него и Р. Л. Д. на допуснатите до делба имоти: ПИ с идентификатор ..... с площ 656 кв.м., разпределен на касатора и ПИ с идентификатор ..... и находящата се в него сграда с идентификатор ....., разпределен в дял на Р. Д.. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и съдопроизводсвените правила, необоснованост и поради противоречие с практиката. Основният довод е, че в дебата не е участвала съпругата му, с която е бил в брак към момента, когато е придобил част от имотите на основание продажба и поради това счита, че възивната инстанция е следвало да отмени решението по извършване на делбата и по допускането й и да върне делото за ново разглеждане от първата инстанция, за да участва и съпругата му. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК е наведено основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, като се иска допускане до касация по въпроса: следва ли по време на втората фаза, делбеният съд, след като има безспорно доказателство, да констатира неучастие на съсобственик и да върне делото за ново разглеждане във фазата по извършване на делбата. Ответникът по касация оспорва жалбата и допускането до касационен контрол, тъй като решението по допускане на делбата е задължително за съда и страните, а по отношение на неучастието на съпруг в делбата следва да се приложи ТР № 5/2013 г. ОСГТК и нормата на чл. 24, ал.4 СК когато имот е получен в дял на участващия съпруг. Счита, че мотивите по това тълкувателно решение следва да се приложат и към съдебната делба. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: С влязло в сила съдебно решение на РС-Берковица е допусната съдебна делба между М. Г. Д. и Р. Л. Д. на ПИ с идентификатор .... с площ 656 кв.м. и ПИ с идентификатор ..... при квоти 1/3 ид.ч.Р. Д. и 2/3 ид.ч. за М. Д. и на находящата се в ПИ с идентификатор ..... сграда с идентификатор ..... при квоти 2/3 ид.ч. за Р. Д. и 1/3 ид.ч. за М. Д.. Съпругата на последния не е участвала в производството. Решението по допускане на делбата не е обжалвано от ищеца. С решението по извършване на делбата, което е предмет на инстанционен контрол, допуснатите до делба имоти са разпределени между двамата съделители по описания по-горе начин. Против решението по втората фаза е подадена от Д. въззивна жалба, в която основното оплакване е, че е в граждански брак от 12.08.1998 г., т.е. от преди да придобие по покупка идеална част от двата делбени имота, но съдът не е конституирал съпругата му и поради това делбата е нищожна Въззивната инстанция е потвърдила решението на РС с мотив, че чужди права могат да се защитават само в предвидените в закона случаи, какъвто не е посочения в жалбата, че решението по допускане на делбата не е нищожно, а самата делба, но защитата в този случай е чрез нов иск за делба или за собственост, а не по пътя на обжалването, при което не може да бъде отменено влязлото в сила съдебно решение от първата фаза. Поставеният въпрос е относим към предмета на спора и мотивите на обжалваното решение, но по него има трайно установена непротиворечива съдебна практика. С нея е изяснено, че неучастието на съсобственик, установено от съда по време на втората фаза на делбата, не може да бъде поправено от делбения съд или от съда, разглеждащ жалбата против решението по извършване на делбата чрез допускане на нова делба по същото дело. Правото да се иска признаване на делбата за нищожна на основание чл. 75, ал. 2 ЗН и/или извършване на нова делба принадлежи на участниците в съсобствеността - на лишения от участие съсобственик и на всеки друг съсобственик. Реализирането на това право се извършва в нов процес с участие на всички носители на правото на собственост. /Решение № 115 от 7.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2203/2014 г., II г. о./ Влязлото в сила решение за допускане на делбата, дори в нея да не е участвал съсобственик и тя да е нищожна, е действително и е задължително за съда във втората фаза на делбата и за тези от наследниците, които са участвали в производството по допускането й. То не е задължително за неучаствалия сънаследник, който не може да бъде конституиран във втората фаза, за да участва при извършването й. Неучаствалият сънаследник, който не е встъпил главно до приключването на производството по допускането на делбата в първата инстанция, може да предяви в отделно производство нов иск за делба с участието на всички сънаследници. Решение № 391 от 29.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 681/2007 г., 5-членен с-вq Решение № 348 от 25.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 726/2011 г., II г. о., Решение № 1054 от 19.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 2787/2007 г., III г. о. Когато делбата е нищожна на основание чл. 75, ал. 2 ЗН, това не води до нищожност на постановения съдебен акт по извършване на делбата и по отношение на него не се прилагат правилата за нищожност на съдебно решение. Решение № 328 от 19.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1194/2008 г., II г. о. Неприложимо към спора е ТР № 5/2013 г. на ОСГТК, тъй като доброволната делба е вид договор, а съдебната делба е съдебно производство. Правилата за недействителността, конкретно нищожността на сделките са различни от нищожността на делбата, уредена в чл. 75, ал.2 ЗН, като се отчита вида недостатък и характера на засегнатия интерес. Съдебното производсктво за делба е уредено като особено исково със специфични правила, включващи постановяване на съдебни решения, първото от които е по допускане на делбата. Същевременно нормата на чл. 24, ал.4 СК, приложението на която е разяснено в ТР № 5/2013 г. ОСГТК се отнася само за разпореждания, които единия съпруг извършва с вещни права-съпружеска имуществена общност без участието на другия, което предполага волево действие на разпоредилия се съпруг, а съдебната делба, макар да има вещно действие е съдебен процес, при който вещният ефект настъпва по силата на конститутивното съдебно решение по извършване на делбата. В случая доводът на ответника по касация за приложение на ТР № 5/2013 г. е неоснователен, но това е без значение за настоящото производството по допускане до касация предвид неприложимостта му. В обобщение, предвид наличието на съдебна практика, която не е противоречива или неправилна, не е налице наведеното основания по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение