Определение № 847 от 24.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3172/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на КОНПИ против решение № 117/30.05.2024 г., постановено по гр.д.№ 290/2022 г. от състав на АС – Велико Търново. Ответниците по касационната жалба я оспорват, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът е приел, че искането за отнемане на незаконно придобито имущество е неоснователно и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на Окръжен съд – Русе. Съдът е приел, че при съобразяване на общия размер на доходите на въззиваемите в размер на 148 804,67 лв. и общия размер на разходите им в размер на 182 778,04 лв., нетният доход на въззиваемите за проверявания период е отрицателен и е в размер на /–/ 33 973,37 лв.. При съобразяване на изводите, изложени по-горе и представените по делото доказателства, в това число заключението на вещото лице по назначената СИЕ пред въззивната инстанция, съдът е приел, че за проверявания период въззиваемите са придобили следното имущество, което следва да бъде съобразено при икономическия анализ за установяване на несъответствието: 2 бр. МПС на обща стойност 5 830 лв. и недвижим имот в [населено място] на стойност 13 728 лв., които са налични в края на проверявания период – 20.01.2020 г.. По делото липсват доказателства в края на проверявания период ответниците да са разполагали с парични средства по банкови сметки, които да бъдат съобразени като част от имуществото им, поради което паричните средства, с които ответниците са се разпореждали през проверявения период, в това число: вноски по банкови сметки, вноски за погасителни вноски по кредити, получените и изпратени парични суми чрез системите за бързи разплащания следва да бъдат отчетени като приходи или разходи на въззиваемите, когато съставляват такива, но не следва да бъдат възприети като стойност на придобитото от тях имущество, имащо значение за преценката наличието на значително несъответствие по § 1 т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ. При съобразяване на посочената по - горе стойност на имуществото на въззиваемите за проверявания период в общ размер от 19 558 лв. и при нетен доход на същите общо за периода в размер на /–/ 33 973,37 лв. съобразно изложените по - горе правни изводи, въззивният съд приема, че не е налице значително несъответствие между нетният доход и имуществото на въззивниците по смисъла на § 1 т. 3 от ДР на ЗОНПИ за проверявания период, тъй като несъответствието в размер на /-/ 53 531,37 лв. не надвишава 150 000 лв. за проверявания период. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК – които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Сочи се правен въпрос, в тежест на ответника ли е да докаже кой доход е законен и какъв е неговия размер, като се твърди противоречие на възприетото от въззивния съд с практиката на ВКС. Липсва обосновка на въпроса в насока, в какво се състои противоречието с цитираното решение на ВКС, т.е. по отношение на кой доход съдът е приел, че не е в тежест на ответника да докаже кой доход е законен и какъв е неговия размер. Видно от мотивите на съда, липсва произнасяне в подобен смисъл, поради което следва да се приеме, че съдът не се е произнесъл по правния въпрос в насоката, в която се поставя, като същия е неотносим към производството по чл.288 ГПК. Останалите правни въпроси, по които се твърди, че съдът се е произнесъл и по които липсва съдебна практика, касаят неналични суми или отчуждено имущество, неналично към край на проверявания период и ще бъде ли обективен и цялостен икономическия анализ за целия проверяван период. На тези правни въпроси е даден отговор в ТР № 4/2023 г. по т.д.№ 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, който е следния: Не представляват „имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Горното тълкуване е съобразено от въззивния съд при постановяването на въззивното решение, която от една страна води до липса на противоречие с тълкувателното решение, а наличието на тълкуването от ОСГК на ВКС води и до липса на соченото основание – липса на съдебна практика по поставените правни въпроси, съответно чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска, като КОНПИ следва да заплати по сметката на ВКС държавна такса в размер на 30 лева. Водим от горното, състав на ВКС