Определение № 398 от 17.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3502/2018 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Р. Г. П. чрез адв. Г. Т., срещу въззивно решение № 979/05.06.2018 г., постановено от Окръжен съд - Варна по гр.д. № 1030/2018 г. Касаторът излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Насрещната страна Икономически институт – Варна в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК отговаря, чрез адв. З. Й. и адв. П. В., че касационната жалба е недопустима, но по същество доводите са, че няма основания за допускане на касационно обжалване, тъй като не е налице хипотезата на по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Претендират направените по делото разноски. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 2 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Варненски районен съд, отхвърлил исковете на Р. Г. П. срещу Икономически университет Варна за отмяна на уволнение, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „инспектор учебна дейност“ към Център за продължаващо обучение на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и за заплащане на обезщетение за периода от 24.08.2017г. до 24.02.2018г. в общ размер на сумата от 2464.20лв. на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 2 от КТ, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 24.08.2017г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86 от ЗЗД. За да постанови този резултат Варненския окръжен съд установил, че между страните съществува трудово правоотношение по заместване по силата на трудов договор № РД-171472/30.06.2003 г. и допълнително споразумение № РД-17-035/08.01.2004 г., по силата на което Р. П. заема длъжността „Инспектор УР във Финансово-счетоводен Факултет“ на Икономически университет-Варна. С допълнително споразумение № РД-17-1636/05.07.2010 г. тя заема длъжността „инспектор студенти“ в отдел „Учебна дейност и студенти“, сектор „Студенти“, считано от 01.07.2010 г. На 19.02.2010 г. е изготвена докладна от декана на ФСФ с предложение за налагане на дисциплинарно наказание на П. за констатирани нарушения в работата й – неправилно издадена заповед за отстраняване по слаб успех на студентката Д. Д., както и системни нарушения при записване на студенти и контрол за внесените семестриални такси. Издадена е заповед от 15.04.2010 г. за налагане на наказание „предупреждение за уволнение“. На 05.11.2011 г. е изготвена докладна от заместник ректор УД с предложение за налагане на дисциплинарно наказание на П. за констатирани нарушения в работата й – предоставяне на подвеждаща информация на студентката М. Г. за повторно явяване на държавен изпит и за явяване на семестриален изпит от студентката Н. О. А., след което е издадена заповед за налагане на наказание „забележка“ от 19.11.2011 г. С докладна записка от 03.08.2012 г. на зам. Ректора УД за допусната от П. грешка - не е отразила наличието на заповед на ректора за отстраняване на студентката Н. Д. поради недипломиране на определените планови сесии, като така подвела зам.декана на факултета да издаде заповед за допускане на студентката до държавен изпит. Със заповед от 29.08.2012 г. е наказана дисциплинарно с „предупреждение за уволнение“. Съдът установил от разпита на свидетелите Г. П. и Д. К., че в периода 2010 – 2013 г., докато е работила „Сектор студенти“, Р. П. не се справя добре с възложената й работа. На 14.11.2013 г. служителят, по силата на допълнително споразумение № РД-17-4191/12.11.2013 г., заема длъжността „Инспектор учебна дейност“ в Център за продължаващо обучение. Със заповед № РД-17-51/08.01.2015 г. на Ректора на ИУ Варна, трудовото правоотношение с Р. Г. П. на длъжност „Инспектор учебна дейност“ в ЦПО е прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване на щата, считано от 09.01.2015 г. С решение № 2393/27.05.2015г. на Районен съд - Варна уволнението е признато за незаконно, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, а служителката е възстановена на работа. Със заповед № РД-17-2633/29.09.2015г. на Ректора на ИУ-Варна Р. Г. П. е възстановена на посочената по-горе длъжност и едновременно с това е отново уволнена, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради закриване на част от предприятието. Това уволнение е отменено с влязло в сила решение № 1001/05.03.2016 г. по гр.д. № 11842/2015г. на Районен съд - Варна и П. е възстановена на длъжността „инспектор учебна дейност“ в ИУ-Варна. Със заповед № РД-17-2398/24.08.2017 г. на Ректора тя е възстановена на длъжността „инспектор учебна дейност“ към ЦПО. Със заповед № РД-2398/24.08.2017 г. трудовото правоотношение е прекратено, този път на осн. чл. чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, поради липса на качества на служителя за ефективно изпълнение на работата. Посочени са липсващите качества: прецизност /за боравене с данни и документи/, способност за концентрация, организираност, способност за анализ на информация, адаптивност, комуникативност, водещи до невъзможност служителя ефективно да изпълнява задълженията по длъжностната му характеристика, а именно да намира специализанти и организира записването им в съответната квалификация или курс; организира и поддържа цялата документация – учебен план и учебни програми, договори, комплект заповеди на директно на ЦПО, изпитни протоколи, лични формуляри, дневник материална книга, хонорарни листи, справки и др.; организира провеждането на изпити и защита на дипломни работи и следи за изпитното състояние на студентите и специализантите. Съдът установил още, че ЦПО е закрит с Протокол № 2/02.07.2015 г. Намерил, че заповедта за уволнение е мотивирана, като длъжностните характеристики за всички заемани от нея длъжности в института са идентични. Приема, че посочените в заповедта задължения, които П. не е в състояние да изпълнява са установени от гласните показания и постъпилите сигнали и наложени наказания в периода 2010 и 2012 г. Посочил, че няма пречка да бъде прекратено трудовото правоотношение поради липса на качества по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, като работодателят се позовава на извършени от служителя в миналото дисциплинарни нарушения, за които е санкциониран. В същото време, посочил, че ищцата не е въвела доводи по делото, че умишлено или поради небрежност е допуснала пропуските в работата си, заради което би следвало да бъде дисциплинарно уволнена, поради което следва да се приеме, че липсата на качества се дължи на обективни причини и заповедта от 2017 г. за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е законосъобразна. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване със следните въпроси: следва ли заповедта за уволнение поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата да съдържа уточнени факти за действия и бездействия, място и време на същите, от които да се направят изводите за тази липса и за това, че въпреки старанието си служителят не може да изпълнява задачите си, произтичащи от длъжностната характеристика, което не се дължи на виновно поведение; достатъчно ли е в заповедта да се съдържат само изводи, без посочване от кои факти произтичат те; след като за периода след 12.11.2013 г., когато Р. Г. П. е преминала в Центъра за продължаващо обучение, не са твърдяни и не са доказани факти, сочещи на липса на качества за ефективно изпълнение на работата, не следва ли, че ако такава липса е била налице то правото на ответника да уволни Р. Г. П. на това основание е възникнало преди тази дата, т.е. то е съществувало и към първото уволнение и като е уволнил тогава Р. Г. П. на друго основание, работодателят не може да се позовава сега на тези факти – при третото уволнение, когато тя не е вече на длъжност в сектор „Студенти“; работодателят не е ли изчерпал възможността си да се позовава на това право след 12.11.2016 г. Въпросите, свързан с начина на мотивиране на заповедта по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ са от значение за постановения резултат, като въззивният съд е дал разрешение, съответстващо на тълкуването, прието с т. 3 от Тълкувателно дело № 4/2017 г. на ОСГК. Работодателят следва да посочи липсващите качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата, като може да го стори или чрез изброяването им, или като посочи начина, по който работникът се справя с възложената работа. В случая работодателят е избрал първия способ, изброявайки липсващите качества на П. за изпълнение на трудовите функции, които са: прецизност за боравене с данни и документи, способност за концентрация, организираност, способност за анализ на информация, адаптивност, комуникативност. Доколко действително съществуват конкретни факти, отговарящи на тази оценка на работадателя, е въпрос на наличие на причината, послужила като основание за уволнението, а не на мотивиране на заповедта. Следващите въпроси, поставени в изложението, съставът на Върховния касационен съд обобщи и уточни, както следва: към кой момент следва да се преценява трайната липса на качества у работника, послужили като основание за уволнението му по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ и работодателят може ли да се позове на пропуски в работата на работника/служителя, установени за минал период от време, за да приеме, че той допуска същите пропуските при изпълнение на трудовите си функции и през следващите години. Тези въпроси са включени в предмета на спора и са от значение за постановения по делото резултат. Разглеждането им е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото, поради което касационно обжалване следва да бъде допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Мотивиран от горното, съдът