Определение № 3497 от 25.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4562/2025 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. С определение № 1348/17.03.2026 г., постановено по настоящото дело, съставът на ВКС е прекратил касационното производство и е върнал касационната жалба на Прокуратурата на РБ срещу въззивно решение № 759 от 04.06.2025 г., постановено от Софийския апелативен съд по въззивно гр.д. № 3817/2021 г. в частта, с която се е произнесъл по иск с правно осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ с цена от 1861,58 лв. - неполучено допълнително възнаграждение към трудовото възнаграждение за периода 02.12.2018 – 29.05.2019 г. Касационно обжалване по реда на чл. 288 ГПК не е допуснато на въззивното решение в частта, с която ПРБ е осъдена, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, да заплати на Д. А. Ш. обезщетения за причинени му вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, както следва: 10 000 лв. за неимуществени вреди и 25 206,71 лв. пропуснати ползи от неполучени командировъчни пари за периода 02.12.2018 – 29.05.2019 г. Касаторът е осъден да заплати на насрещната страна съдебноделоводни разноски за инстанцията, представляващи 4700 лв. (2403,07 евро) платен адвокатски хонорар. Подадена е молба от ПРБ, чрез прокурор Н. Д. от Върховната касационна прокуратура, за изменение на горното определение в частта за разноските, като прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Д. Ш., чрез адвокат К. С., отговаря, че молбата е недопустима, защото по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК се изменят решения, не определения. В допълнение счита, че молбата е неоснователна, защото адвокатският хонорар е съобразен с материалния интерес по спора, уговореното възнаграждение е дори под минимума, а фактическата и правна сложност на спора не предполагат намаляване на присъдените в полза на страната разноски за производството пред ВКС. Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена в срок и изхожда от легитимирана страна. Неоснователно е възражението Д. Ш., чрез адвокат К. С., за недопустимост на същата. В съдебното решение съдът се произнася с акт по материалноправния спор, който по естеството си е решение; с акт по съдебноделоводните разноски, който по естеството си е определение, и с указание за обжалваемост, което по естеството си е разпореждане. Именно, с оглед естеството на произнасяне, е и предвидената законова възможност дали и при какви условия, съдът, който е постановил акта, може да го измени. Този, имащ характер на определение – относно съдебноделоводните разноски, може да се измени от съда, който го е постановил, с определение, и актът му по чл. 248, ал. 1 ГПК подлежи на обжалване с частна жалба. Разпореждането може да се измени еднолично от председателя на състава или съдията – докладчик и не подлежи на самостоятелно обжалване. С всеки акт, който туря край на производството, съдът се произнася по съдебноделоводните разноски (чл. 81 ГПК), като част от крайния акт, и в тази му част той може да бъде изменян по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по настоящата молба, съдът съобрази следното: Производството по делото е приключило в закрито заседание и без произнасяне от съда по съществото на касационната жалба, съответно касационните доводи и възражения срещу тях на насрещната страна. Процесуалният представител на ответника по касация е подал отговор на касационната жалба. Изготвянето на отговора предполага запознаване с касационната жалба, която е подробна, с множество конкретно наведени оплаквания, сочещи на нарушение на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 52 ЗЗД; запознаване с изложението към жалбата и на съдебната практика, с която касаторът е обосновал допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Спорът, пренесен пред ВКС, във връзка, с който процесуалният представител на ответниците по касация се е подготвил и изготвил отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, не се отличава с правна сложност, но изисква излагане становище по конкретните оплаквания във връзка, както с поставения в изложението правен въпрос, така и по съществото на жалбата. Не е налице срочност за предоставяне на адвокатската услуга, т.к. срокът за отговор е един месец. В отговора не е взето отношение изобщо към недопустимостта на част от касационната жалба, като подадена срещу решение, изключено от касационен контрол за искова претенция под 5000 лв. Изразени са възражения срещу допускане на касационно обжалване и становище по съществото на жалбата. Съставът на ВКС съобрази това, че за представителство пред ВКС, има изисквания за натрупан стаж от адвокатите, а това предполага и наличие на по-висока квалификация. Обжалваемият интерес пред касационната инстанция е 10 000 лв. по иска за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди и 25 206,71 лв. по иска за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди – пропуснати ползи. Доводите и на двете страни, свързани с минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвидени в Наредба № 1/2004 г., се неоснователни. Съдът не е обвързан от минимално определен размер на адвокатския хонорар в нормативен акт, изготвен от съсловна организация на адвокатите, което трябва да се счита за ограничаване на конкуренцията с оглед на целта по см. на чл. 101, § 1 ДФЕС във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС, (решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22). Независимо от отпадането на „минимални“ в заглавието на същата наредба и преименуването й като такава за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.) и с предвиденото в § 21, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗА, ДВ бр. 17/2026 г., че до влизане в сила на предвидената наредбата по чл. 36, ал. 4 от закона, се прилага по аналогия Наредба № 1/2004 г., определените в последната възнаграждения остават незадължителни за съда. Те продължават да са на професионална организация – Висш адвокатски съвет, а според цитираното решението на СЕС, Висшият адвокатски съвет не е публичен орган, а „сдружение на предприятия“ по смисъла на чл. 101 ДФЕС. Наред с изложеното, предвиденият в съсловната наредба хонорар е за вид работа, без оглед релевантните обстоятелства, които съдът трябва да прецени, както го задължава чл. 78, ал. 5 ГПК по конкретен казус, и в частност предполагаемото време за осъществяване на предоставената адвокатска услуга, наред с необходимата, а още и действително притежаваната степен на квалификация от адвоката. При така изложеното, настоящият състав намира, че визираните размери на адвокатско възнаграждение в Наредба № 1/2004 г., следва да разглеждат само като ориентир. Трябва да се упомене също и възприетият в същата наредба критерий за оценяване на адвокатска работа във връзка с искова претенция за обезщетение за причинени неимуществени вреди – на база цена на иска. По такива вземания цената (защитаваният имуществен интерес) не е определящ за фактическата и правна сложност на казуса, както и за нужната квалификация и време. Неимуществените вреди нямат обективна пазарна стойност и размерът им се определя по справедливост от съда. Поради това, автоматичното обвързване на разноските (адвокатските хонорари) с цената на иска/обжалваемия интерес, при претенции за неимуществени вреди, е не винаги пропорционално на положените труд, усилия, нужното и изразходвано време за предоставяне на адвокатската услуга в съдебния процес, което пък прави необоснован така формирания размер на възнаграждение. В заключение, по приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК в случая, съдът трябва да се произнесе с оглед конкретната фактическата и правна сложност на казуса, тежестта, обема, спецификата на действително предоставената процесуална защита и предполагаемото време за проучване и изготвяне на отговора, което адвокатът е изразходвал, неговата добросъвестност и компетентност. След преценка на изложените обстоятелства съдът приема, че е налице несъответствие между размера на възнаграждението (4700 лв./2403,07 евро) и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права на доверителя, поради което заплатеното адвокатско възнаграждение се явява прекомерно и то трябва да бъде намалено до 3000 лева/1533,88 евро. Намаляването на адвокатското възнаграждение по този ред не рефлектира в отношенията между адвокат и клиент, които са сключили конкретен договор и са поели задължения по него. То е израз само на основното начало в гражданския процес за социална справедливост и достъп до правосъдие (ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение