Определение № 476 от 17.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3279/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. М. Т. и М. Ц. Т. срещу решение №219 от 10.04.2024 г., постановено по в. гр. д. № 806 по описа за 2023 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение №508 от 21.07.2023 г. по гр. д. №1690 по описа за 2022 г. на Районен съд-Горна Оряховица. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от Н. М. Т. и М. Ц. Т. установителни искове, че нотариално заверено пълномощно със заверка на подписа с рег. № 3559 от 25.05.2022 г. и на съдържанието с рег. № 3560 от същата дата на нотариус Т. с рег. №, с район на действие РС-Велико Търново, е нищожно поради противоречие със закона, нищожно поради неспазена форма за действителност, установителен иск по чл.42, ал.2 от ЗЗД и по чл.40 от ЗЗД за прогласяване недействителността на договор за покупко-продажба от 17.06.2022 г., обективиран в нотариален акт № ....., том ...., рег. № ............, дело № ............. г., между ищците и Д. С. Д. на описания в нотариалния акт недвижим имот, за унищожаемост на договора за покупко-продажбата поради измама както и иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване правото на собственост върху имота и за осъждане на Д. С. Д. и С. Д. Н. да предадат владението му на ищците.

Жалбоподателите твърдят, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост-основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:

1. Нищожно ли е нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието на пълномощно за разпореждане с недвижим имот в случаите по чл.573, ал.3 от ГПК, когато в пълномощното не са посочени населеното място и точният адрес, където е извършено нотариалното действие?

2. Нищожно ли е пълномощно за разпореждане с недвижим имот, когато упълномощителят е положил отпечатък на десния си палец, а не подпис и в същото време упълномощителят не е неграмотен или недъгав?

3. При прочитане от нотариуса на упълномощителите на пълномощно за разпореждане с недвижим имот посредством различни правни сделки/продажба, замяна, дарение и др./, в което е посочено, че пълномощникът има право да заяви пред нотариуса, че упълномощителите са поучили продажната цена, нотариусът длъжен ли е да се увери в действителната воля на упълномощителите, като ги попита каква конкретна по размер продажна цена са получили, след като в пълномощното не е посочена такава, но се предоставя право на пълномощника при изповядване на сделката да заяви такъв факт и ако да-неизпълнението на това задължение влече ли нищожност на нотариалното удостоверяване?

4. Счита ли се за прочетено от нотариуса на упълномощителите, респективно валидно ли е пълномощно за разпореждане с недвижим имот посредством различни правни сделки, в което е посочено, че пълномощникът има право да заяви пред нотариуса, че упълномощителите са получили продажната цена, когато размер на продажната цена не е посочен в пълномощното и нотариусът не е попитал изрично упълномощителите, за да се увери в действителната им воля какъв е конкретният размер на продажната цена и каква сума са получили?

Д. С. Д. и С. Д. Н. застъпват становището, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на Хасковския окръжен съд, като оспорват жалбата и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Касаторите са описали подробно в исковата молба как е продаден техният недвижим имот с пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието, под което не е положен подписът на Т., а негов пръстов отпечатък. Съгласно чл.579, ал.2 от ГПК такава възможност е предвидена само при неграмотност или недъгавост, каквито хипотези в случая не са налице. Освен това нотариусът е извършил заверката извън канцеларията си, без да посочи часа и мястото, както изисква разпоредбата на чл.573, ал.3 от ГПК и в нарушение на чл.579, ал.1 от ГПК не е прочел пълномощното, нито се е уверил, че упълномощителите са се запознали и са одобрили съдържанието на документа. Ето защо са поискали упълномощителната сделка и сключеният въз основа на упълномощаването договор за покупко-продажба да бъдат прогласени за нищожни. Евентуално са предявили и искове за унищожаване на покупко-продажбата поради измама, за недействителност на основание чл.40 от ЗЗД поради споразумяване във вреда на представлявания, поради липса на представителна власт на основание чл.42 от ЗЗД и за нищожност поради противоречие на покупко-продажбата с добрите нрави. Поискали са също имотът да бъде ревандикиран от купувача и от лицето, на когото приобретателят е учредил впоследствие право на ползване.

Първоинстанционният съд е приел, че ищецът е положил пръстовия си отпечатък от палец на дясна ръка вместо подпис, тъй като поради заболяване ръцете му треперели. Констатирал е, че нотариусът е попитал ищците дали са си поучили парите и е счел, че са били наясно с продажбата на имота. Въз основа на тези факти е достигнал до правния извод, че не са нарушени разпоредбите на чл.576 във връзка с чл.579, ал.1 и ал.2 и чл.580, т.1 във връзка с чл.573, ал.1 и чл.589, ал.2 от ГПК, поради което нотариалното действие по заверка на пълномощното не е нищожно. Ето защо е отхвърлил този иск и иска за нищожност на договора за покупко-продажба, разгледал е другите евентуално предявени искове за недействителност на покупко-продажбата и също ги е отхвърлил, в резултат на което е отхвърлил и ревандикационния иск.

Въззивният съд е възприел извода на първоинстанционния съд, че заместването на подписа с пръстов отпечатък и непосочването на мястото на нотариалната заверка извън кантората на нотариуса не са нарушения на разпоредбите на чл.576 във връзка с чл.579, ал.1 и ал.2 и чл.580, т.1 във връзка с чл.573, ал.1 и чл.589, ал.2 от ГПК и е потвърдил първоинстанционното решение. По този начин Великотърновският окръжен съд е разрешил първите два въпроса на касаторите в противоречие с практиката на ВКС, съдържаща се в решения № 217 от 21.01.2020 г. по гр. д. № 582/2019 г. на III ГО и № 103 от 6.06.2011 г. по гр. д. № 876/2010 г. на II ГО, № 73 от 5.07.2018 г. по гр. д. № 3228/2017 г. на III ГО. В тази практика се приема, че изискванията относно условията за заместването на подписа с пръстов отпечатък на участващото в нотариалното производство лице и отбелязването на мястото и часа на нотариалната заверка следва стриктно да се спазват и нарушаването им води до нищожност на нотариалното действие. Неспазената форма- положен пръстов отпечатък, вместо подпис, тогава когато лицето не е неграмотно или недъгаво, е основание за нищожност на сделката по смисъла на чл. 576 във връзка с чл. 579, ал. 2 от ГПК. Ето защо по тези въпроси следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Посредством другите два въпроса касаторите се опитват да оспорят възприетото от въззивния съд обстоятелство, че нотариусът е прочел съдържанието на пълномощното на ищците, тоест, касаят установената фактическа обстановка, поради което не са правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, поради което не могат да послужат за допускане на касационно обжалване.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,