Определение № 656 от 01.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4872/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано e по касационна жалба на Л. В. П. срещу решение № 656 от 16.06.2021 г, постановено по в.гр.д. № 884 /2021 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 260934 /13.01.2021 г. по гр.д. № 8071 /2020 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлена молбата на Л. П. за отказ за изпълнение на съдебни решения на Апелативен съд Екс – ан – П., Република Франция.

Ответните страни М. Л. П. и Д. К. П. в писмени отговори оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата.

Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от страна по делото срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване и е редовна.

За да постанови обжалваното решение, Софийският апелативен съд е приел за установено следното:

Производството е с правно основание чл.622а, ал.6 ГПК.по молба за отказ от изпълнение на решение на апелативен съд на Република Франция, с което са уважени искове на М. Л. П. и Д. К. П. срещу жалбоподателя за заплащане на сумите 128 002.94 лева и 127 956.49 лева.

Жалбоподателят твърди, че не е доказано, че съдебните решения са постановени срещу него, тъй като в съдебните решения и в удостоверенията по чл.53 от Регламент (ЕС) 1215 /2012 ответникът е посочен само с две имена и адрес и в удостоверението не е вписана една от сумите по съдебното решение – 334.12 евро – обезщетение за платен отпуск, както и че в удостоверението е написано, че съдът е постановил временно изпълнение, а в решение това не е написано. т.е. не е налице съвпадение в предмета на спора. Жалбоподателят се позовава на чл.45, ал.1, б.„а“ и б. „б“ от Регламент (ЕС) 1215 /2012 и твърди, че е нарушен чл.28 от Регламента.

Ответниците М. Л. П. и Д. К. П. твърдят, е постановените от френски съд решения подлежат на пряко изпълнение в Р. България по силата на Регламент (ЕС) 1215 /2012, въз основа на тях са образувани изпълнителни дела, не са налице предпоставките по чл.45 Регламент (ЕС) 1215 /2012 за отказ от изпълнение.

С решенията на френския апелативен съд жалбоподателят Л. П. е осъден по трудови спорове по искове на ответниците да им заплати парични суми по трудови правоотношения (съдът е приел, че Л. П. е бил работодател на ответниците и че ни им е изплатил дължими парични суми, за които го е осъдил).

Решенията на чуждестранния съд и удостоверения по чл.53 от Регламента са представени по делото с превод на български език. По тях са образувани две изпълнителни дела, по които на жалбоподателя (длъжник) са връчени покани за изпълнение.

Длъжникът е предявил в срок молбата пред компетентния да я разгледа СГС.

Двете съдебни решения на френския Апелативен съд Екс – ан – П. са издадени в полза на М. П. и Д. П. срещу Л. П. и му създават качеството на длъжник. От решенията е видно, че обжалването пред Касационния съд няма като последица временно прекъсване и не е необходимо да се разпорежда временно изпълнение на решенията. Т.е. обжалването пред по-горна инстанция не спира изпълнението на решенията, независима дали са влезли в сила или не.

САС е приел, че възражението на Л. П., че е посочен с две имена и адрес в България, различен от този, на който живее, е трябвало да бъде направено пред френския съд, тъй като въведено в настоящото производство води до преразглеждане на спора по същество, доколкото е относимо към надлежните страни в процеса, който е приключил с подлежащ на изпълнение съдебен акт. С чл.52 от Регламента е въведена забрана за преразглеждане на спора.

За пълнота САС е изложил и евентуални мотиви за неоснователност на довода, основани на събраните по делото доказателства:

По изпълнителните дела е представено заключение от 02.06.2017 г. от името на Л. П., [дата на раждане] в Пловдив, с посочен адрес в София, България, чрез адвокат от адвокатската колегия в К..

Няма спор, че жалбоподателят е роден на тази дата, както и че адресът, посочен в този документ, е същият, изписан в удостоверението по чл.53 от Регламента. Т.е. установена е идентичност на въззиваемия (Л. П.) и участвалия като ответник в делата пред френския съд по трудовоправни спорове и в последствие пред френския апелативен съд. Затова това релевирано от Л. П. възражение е неоснователно.

Основанията, при наличието на които съдът може да уважи молбата за отказ от изпълнение, са изчерпателно посочени в чл.45 от Регламент (ЕС) 1215 /2012 и не могат да се тълкуват разширително. Въззивникът се позовава на две от тях - чл.45, ал.1, б.„а“ и б. „б“.

Първото от тях е свързано с противоречие на съдебното решение на една държава – членка с обществения ред на друга държава – членка.

САС се е позовал на отразеното в решение на Съда на ЕС от 06.09.2012 г. по дело С-619 /10, т.51 разбиране, че такова противоречие има само когато признаването на изпълнението на съдебното решение на друга държава – членка би засегнало по недопустим начин друга държава – членка. Засягането трябва да съставлява явно нарушение на правна норма, която се счита за съществена в правния ред на сезираната държава – членка и на право, което е признато като основно в този правен ред. В това решение Съдът на ЕС се е позовал на други решения на същия съд, в които е прието същото разбиране.

Представените съдебни решения, по които ответник и длъжник е жалбоподателят, не противоречат на правни норми, или на основни принципи на правото, възприети от Република България, поради което на това основание молбата му е неоснователна.

Второто основание, на което се е позовал въззивникът – по чл.45, ал.1, б. „б“, е специална правна норма и представлява частен случай на противоречието на обществения ред – нарушено право на защита на ответника.

Видно от представеното по изпълнителните дела на френски език в превод на български език, заключение от 02.06.2017 г. е, че то е адресирано до Апелативен съд Екс – ан – П., чиито съдебни решения се изпълняват в Република България, по съществото си представлява становище на ответника във връзка със спора, негова защита срещу предявените искове и тяхната основателност. Пред Съда по трудово - правни спорове в К., както и пред Апелативен съд Екс – ан – П. Л. П. е бил надлежно представляван. Имал е възможност да организира защитата си. Затова правото му на защита не е нарушено и не е налице твърдяното от него основание за отказ от изпълнение.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване жалбоподателят извежда правни въпроси, за които твърди, че осъществяват основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т. 3 и ал.2 ГПК.

1. Представлява ли нарушение на обществения ред на Република България, признаването на съдебно решение, в което лицето, срещу което е постановен осъдителен диспозитив, не е безспорно идентифицирано и допускането на прякото му изпълнение, съобразно разпоредбата на чл.622а от ГПК? Представлява ли същото нарушение на основни принципи на правото – на законност, регламентиран в чл.5 ГПК и за установяване на истината, регламентиран в чл.10 ГПК?

Въпросът не е обуславящ, тъй като въззивният съд не е приел, че ответникът във френското решение не е безспорно идентифициран, а обратното – че е безспорно идентифициран и това е жалбоподателят във въззивното производство (молителят, чиято молба по чл.622б ГПК е оставена без уважение).

Въпросът е основан на твърденията на жалбоподателя, които въззивният съд не е приел за установени.

Както е посочено по-горе, в решението на френския апелативен съд ответникът е посочен с две имена, дата и място на раждане, адрес в София, България, които съвпадат с тези на жалбоподателя. Ответникът е посочен така, както се е представял в трудовите правоотношения на наетите от него работници и пред съда, така е посочен в тяхната искова молба, която съдът приел за основателна. (М. П. и Д. П. може да не са знаели постоянния му адрес в България, нито трите му имена по паспорт, нито, че българите имат задължително три имена. Това може да не е знаел и френският съд. За делото във Франция е бил от значение адресът на ответника, на който той е открит и му е дадена възможност да бъде представляван от адвокат.

Както е приел въззивният съд, двете имена, датата и място на раждане и националността на ответника са посочени от неговия адвокат в „заключение“, представено пред апелативния съд. Заключение (Conclusion) се нарича становището на адвоката, който е процесуален представител на страна по делото по допустимостта и основателността на иска и по доказателствата. Във френските съдилища страните се представляват задължително от адвокати.

2. Нарушава ли се правото на справедлив съдебен процес, правото на защита и правото на страната да организира защитата си липсата на уведомление за постановеното съдебно решение?

Въпросът не е обуславящ, тъй като въззивният съд е приел, че ответникът по исковете Л. П. е бил надлежно представляван от адвокат пред Съда по трудово-правни спорове в К., както и пред Апелативния съд в Екс – ан – П.. Имал е възможност да организира защитата си. Затова правото му на защита не е нарушено и не е налице твърдяното от него основание за отказ от изпълнение. Също така въззивният съд е приел, че обжалването пред по-горна инстанция не спира изпълнението на решенията, независима дали са влезли в сила или не

Въпросът не е обуславящ и защото решението на апелативния съд е обявено в деловодството на съда на датата, посочена при разглеждането му в открито съдебно заседание. Към това може да се добави, че Л. П. не твърди решението да е обжалвано след узнаването му.

3. Допустимо ли е отхвърляне на искане за отказ от изпълнение на основание чл.622а и сл. ГПК при наличие на съществени разминавания в идентификацията на страните и предмета на подлежащото на изпълнение право и същите, описани в удостоверение по чл.53 от Регламента?

Въпросът не е обуславящ, както е приел и апелативният съд, няма съществени разминавания нито в идентификацията на страните (в тази част въпросът е разновидност на първия) нито в предмета на подлежащото на изпълнение право. В удостоверението не е вписана една от сумите по съдебното решение – 334.12 евро – обезщетение за платен отпуск, което не е във вреда, а в полза на ответника, срещу когото са образувани изпълнителни производства.

Жалбоподателят твърди наличие и на основанието за допускане на касационен контрол по чл.280, ал.2 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение, изразяваща се в противоречие на установените по делото факти и приложението на закона към тях.

Това е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост. Жалбоподателят не е изложил аргументи за очевидна неправилност, различни от изложените доводи за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които не представляват основания за допускане на касационно обжалване.

Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде констатирана при прочит на решението (на мотивите към него).

В конкретния случай при запознаване със съдебното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства).

Жалбоподателят прави искане за преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз с оглед изведените въпроси, за които твърди, че имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК (което настоящият състав прие, че не е осъществено) и го мотивира с твърдение, че в случая тълкуване на разпоредба от правото на ЕС е от значение за правилното решаване на делото. Такова искане е направено и пред САС, който е постановил мотивиран отказ.

Настоящият състав прие, че изведените от жалбоподателя правни въпроси не обуславят изхода от спора, тъй като са основани на неприетите за доказани тези на жалбоподателя и че въззивното решение не е очевидно неправилно, поради което не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване.

Тъй като не са налице основания за допускане на касационно обжалване и спорът не може да бъде разглеждан по същество в касационната инстанция, не се налага тълкуване на посочените във въпросите разпоредби на разпоредби на чл.47 и чл.48, ал.2 от Хартата за основните права на ЕС и на чл.45, ал.1, б.„а“ от Регламент (ЕС) 1215 /2012.

Към това може само да се добави, че и тези въпроси, както и правните въпроси разгледани по-горе, са основани на неприетите за доказани тези на жалбоподателя.

Поради изложеното настоящият състав приема извода, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК и за преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.

С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Процесуалният представител на ответниците претендира разноски на основание чл.38, ал.2 ЗА и е представил договори за безплатна правна помощ на основание чл.38,ал.1,т.3 предл.2 ЗА, поради това съдът намира искането за основателно и че следва да го уважи в размер на 6 089.35 лева съгласно чл.7, ал.2, т.5 вр. чл.9, ал.3 от НМРАВ.

Воден от изложеното съдът