Определение № 3435 от 23.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1840/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - гр. Хасково, чрез адв. Н. К., срещу въззивно решение № 20/02.02.2026 г. по възз. гр. д. № 637/2025 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което като е потвърдено решение № 250/14.08.2025 г. по гр. д. № 609/2024 г. на Окръжен съд – Хасково, касаторът е осъден на основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД да заплати на П. Г. П. сумата 50 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от телесно увреждане и сумата 2 082,86 лв. - обезщетение за имуществени вреди, със законната лихва върху сумите от 01.03.2024 г. до окончателното им изплащане. Вредите са настъпили от инцидент на 01.03.2024 г. в [населено място], на [улица]- падане на П. в отворена и необезопасена канализационна шахта, довело до открито счупване на костите на лява подбедрица и други травми. Решението е постановено при участието на третото лице – помагач „Феникс Канал“ ЕООД на страната на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - [населено място]. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си касаторът поддържа, че касационният контрол следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: 1) какви са критериите при разрешаване на въпроса за отговорността от непозволено увреждане, когато по договор между две предприятия едното е възложило на другото извършване на работа, при която настъпват вреди; 2) следва ли да се екскулпира от отговорност предприятието възложител на работата, когато то е делегирало на предприятието изпълнител на работата да осъществява целия или обособена част от предмета си на дейност; 3) ангажира ли се отговорността на предприятието възложител на работата при хипотеза на участие в извършването на работата на негов работник, в случай че последният се е включил в изпълнението й самоволно и в отклонение на поставените му конкретни работни задачи; 4) кои са елементите на фактическия състав на съпричиняването по чл. 51, ал. 2 ЗЗД и не е ли достатъчно, за да има съпричиняване, вредоносният резултат да е в пряка причинна връзка с поведението на пострадалия; 5) определянето на съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД обуславя ли се от анализ (поотделно и в неговата съвкупност) на събрания по делото доказателствен материал за релевантния обективен принос, или от преценката на избрани доказателства; 6) кои са критериите за определяне на справедливо обезщетение по чл. 52 ЗЗД и длъжен ли е съдът да подложи на задълбочено изследване общите и специфичните за конкретния спор факти като гаранция за постигане на целта на чл. 52 ЗЗД. Ответната страна по жалбата – П. Г. П., представлявана от адв. Н. П., в писмен отговор поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационния контрол, респ. за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. В писмен отговор третото лице – помагач „Феникс Канал“ ЕООД, представлявано от адв. В. Ч., излага доводи, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за основателност на жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд в настоящия си състав намира, че касационната жалба е процесуално недопустима за разглеждане в частта, с която се обжалва въззивното решение по иска за имуществени вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, постановени по искове с цена до 5 000 лв. В случая, цената на иска за имуществени вреди е 2 082,86 лв., поради което в тази си част касационната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. В останалата й част касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. По предпоставките за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: По делото е установено, че на 01.03.2024 г. в [населено място], вървейки сутринта на път за работа по десния тротоар на [улица], в участъка между сгради № 9 и № 9А, ищцата П. П. слязла на пътното платно в район на „синя зона“ за паркиране, преминала между два спрели там леки автомобила и завивайки надясно покрай единия от тях, е пропаднала в отворена, необезопасена, несигнализирана и безнадзорна шахта. В резултат на падането в шахтата и удара в намиращите се в нея подземни кранове и тръби ищцата е получила тежка травма – открито счупване на костите на лявата подбедрица, наложило спешна оперативна интервенция, при която е извършено открито наместване и вътрешна фиксация на тибия фибула. Изписана е от „МБАЛ – Хасково“ АД на 08.03.2024 г. с препоръки да се движи по указания начин с помощни средства. Според заключението на медицинската експертиза и показанията на свидетеля М. П. ищцата стриктно е спазвала указания на лекарите, като първоначално е ползвала проходилка, след което две патерици за два месеца и после една патерица за два месеца, провеждала е физиотерапевтично лечение и упражнения. Обсъждайки събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, въззивният съд е посочил, че с нормата на чл. 198о ЗВ е установен монопол на дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията за дадена обособена територия за един ВиК оператор по чл. 2, ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, като дейностите се възлагат с договор по чл. 198п ЗВ. За територията на Община Хасково такъв оператор е ответникът „ВиК“ ЕООД – Хасково. След проведена процедура по ЗОП, видно от представения договор от 05.01.2024 г. ответникът е възложил на третото лице-помагач „Феникс Канал“ ЕООД дейности по почистване на канализация със специализирана техника, според конкретните нужди на „ВиК“ ЕООД, за конкретно посочени от него обекти и със съдействието на негови работници и служители. Не е делегирана изцяло дейността по стопанисване и поддържане на канализационните системи и съоръжения на подизпълнителя „Феникс Канал“ ЕООД. В тази насока са и показанията на свидетеля Ив. К. – ръководен служител в ответното дружество, според които сключването на договор с „Феникс Канал“ ЕООД се наложило поради това, че ответникът не разполагал с работеща техника за извършване на услугите по отпушване и почистване на канализациите. При възникнал проблем се търсело дружеството-изпълнител по договора, с чийто ръководител се уточнявало на кой адрес трябва да отиде каналопочистващата машина и да извърши необходимото, като този, който изпълнява конкретната задача, имал задължение да обезопаси работната площадка. Служител на „ВиК“ обикновено се изпращал, за да покаже къде е точното местоположение на проблемния участък и да запознае фирмата с канализационната мрежа и други особености на работата. За процесния инцидент с отворената и необезопасена шахта безспорно е установено, че работата по отпушване на канала е извършвана заедно от двама работници на двете дружества. Предвид това въззивният съд е приел, че в случая организацията на възложената работа, както и ръководството и контролът й, не са осъществявани изцяло от изпълнителя - „Феникс Канал“ ЕООД, респ. само от негови служители, а са извършени съвместно със служители на възложителя – ответник „ВиК“ ЕООД, респ. и двете дружества носят солидарна отговорност по чл. 53 ЗЗД. На следващо място е посочено, че предназначението на тротоара, като част от пътя, е да осигури нормалното безпрепятствено и безопасно движение на пешеходците, в съответствие с което е предвиденото за тях задължение по чл. 108, ал. 1 ЗДвП да се движат по него. По изключение, когато състоянието на тротоара обективно не позволява използването му предназначение, на пешеходците е позволено да се движат по платното за движение при спазване на изискванията на чл. 108, ал. 2, т. 1 ЗДвП. След анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, като е обсъдил заключението на съдебно-техническата експертиза, съдът е приел за установено, че тротоарът, по който се е движила ищцата, в участъка между сгради с № 9 и № 9А на [улица], не е бил технически изправен и безопасен за нормално придвижване. Ремонт на тротоара не бил правен от години, налице били множество липсващи, разместени, неравни и на места счупени плочки. Всяка една от тях съставлявала отделно самостоятелно препятствие за пешеходеца, което наред с наличните неравности и размествания, са налагали придвижване с шахматни ходове за преодоляване на препятствията. Тротоарът бил компрометиран по цялото му протежение и не би могло да се изисква от пешеходеца при всяко предстоящо препятствие да слиза на пътното платно и после отново да се качва на тротоара. Слизайки от тротоара, ищцата не е имала пряка видимост към отворената в този момент за ремонт канализационна шахта, поради спрелия на паркомястото до нея автомобил. При заобикалянето на автомобила П. не е имало нито как да знае, нито да предполага, че ще пропадне в отворена, оставена без надзор и без сигнализация шахта. Предвид това е прието, че с поведението си пострадалата не е допринесла за настъпването на инцидента и възражението на ответника за съпричиняване на вредите е отхвърлено като неоснователно. С оглед характера и степента на увреждането (открито счупване на костите на лява подбедрица), наложило оперативна интервенция, съпътствано със силни физически болки, ограничения в нормалното самостоятелно придвижване на П. за продължителен период от време от повече от половин година, през който е ползвала проходилка и патерици и е била зависима от чужда помощ при обичайните си ежедневни дейности; оздравителен и възстановителен процес, който още не е приключил - пълно костно срастване се очаква да настъпи в рамките на обичайния за такъв тип увреда период от около две години; болки в засегнатия крак; отслабена мускулатура и ограничени движения; нормалната му функция не е възстановена и са налице нарушения в походката; входното място на пирона е силно болезнено, което създава тревожни и неприятни усещания при движение); като е отчел възрастта на пострадалата (на 54 г. към момента на инцидента) и социално - икономическите условия в страната съдът е приел, че сумата от 50 000 лв. представлява справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице поддържаните от касатора предпоставки за допускане на касационното обжалване. По първата група въпроси (№ 1-3) следва да се посочи, че в съдебната практика (вж. - ППВС № 7/1958 г., ППВС № 4/1961 г., ППВС № 9/1966 г., ППВС № 4/1975 г., ТР № 59/1974 г. на ОСГК, решение № 465/28.12.2012 г. по гр. д. № 1157/2011 г., IV г. о., решение № 142/05.06.2013 г. по гр. д. № 419/2012 г., IV г. о., решение № 503/21.07.2010 г. по гр. д. № 1069/2009 г., III г. о., решение № 141/08.01.2021 г. по гр. д. № 3052/2019 г., IV г. о., решение № 63/01.03.2016 г. по гр. д. № 4885/2015 г., ІV г. о. и др.) е изяснено, че отговорността по чл. 49 ЗЗД на лицата, възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия; тази отговорност е безвиновна, има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с работата физически лица; възложителят може да се освободи от отговорност само ако докаже, че увреждането не е причинено виновно от изпълнителя, или че вредата не е настъпила от дейност, осъществявана при или по повод изпълнението на възложената работа. Отговорност по чл. 49 ЗЗД възниква и когато причинителят на увреждането е нарушил дадените му указания или надлежните правила за извършване на възложената работа. Изпълнителят отговаря за преките и непосредствени вреди от своето виновно поведение, а възложителят – за неполагане на дължимата грижа при избора на изпълнител. Отговорността на възложителя не се променя от това, че избраният изпълнител е превъзложил работата - на свои работници или на подизпълнител, както и ако подизпълнителят също превъзложи работата на свои работници или служители (в с. см. – реш. № 465/28.12.2012 г. по гр. д. № 1157/2011 г., IV г. о.). В тези случаи гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя се обуславя не от противоправно и виновно поведение на негов служител при или по повод изпълнение на възложената работа, а от противоправно поведение на служител на изпълнителя по договора. Отговорността на първоначалния възложител би могла да се изключи ако се установи, че съгласно сключения договор, организацията на възложената работа, ръководството и контролът й изцяло се осъществяват от предприятието – изпълнител (и превъзложител). Ако тези действия са осъществявани съвместно и от двете предприятия, отговорността за непозволено увреждане е и на двете (вж. - т. 3 от ППВС № 17/1963 г.). Задължението за обезвреда е едно и от кредитора зависи дали ще предяви иска си срещу всички длъжници и за целия дълг, както и за солидарното им осъждане в общ или отделни процеси. Въззивният съд е приел, че в конкретния случай организацията и изпълнението на възложената работа не са осъществени само от „Феникс Канал“ ЕООД, респ. само с негови служители, а са извършени съвместно от работници на двете дружества – възложител и изпълнител. Поради това, както ответникът, така и третото лице-помагач са солидарно отговорни по чл. 53 ЗЗД за вредите, настъпили от противоправните им действия/бездействия, вследствие на които е причинено увреждането на ищцата. Решаващите изводи на въззивната инстанция са изцяло съобразени с цитираната по-горе практика на ВС и ВКС, поради което не е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Следващите два въпроса в изложението (№4- 5), касаещи приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, нямат претендираното от страната значение. Въззивното решение не противоречи на трайно установената практика на ВКС (напр. - решение № 339 от 20.12.2018 г. по т. д. № 2882/2017 г., ІІ т. о., решение № 45 от 15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г., ІІ т. о., решение № 159 от 24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г., ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г., ІІ т. о. и др.), че принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице в случаите, когато произлезлите от деликта вреди се намират в причинна връзка не само с поведението на деликвента, но и с поведението на самия пострадал. За да се приеме наличие на принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, като с поведението си е да създал условия или е улеснил неговото настъпване, независимо дали е действал, или бездействал виновно и противоправно. В случая въззивния съд е приел, че пострадалата не е допринесла за настъпването на злополуката, тъй като не е имала пряка видимост към отворената шахта и не е имало как да знае, нито да предполага, че заобикаляйки паркиран автомобил ще пропадне в намиращата се до него необезопасена и несигнализирана по никакъв начин канализационна шахта. Цитираната от касатора практика на ВКС по чл. 51, ал. 2 ЗЗД се отнася до различни от настоящата хипотези и противоречие с нея не е налице. По последния въпрос (№6) - за приложението на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди при непозволено увреждане – също не е налице селективното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По този въпрос е формирана безпротиворечива практика на ВКС, с която атакуваното решение е изцяло съобразено. Както е разяснено в ППВС № 4/1968 г. и в множество съдебни решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, справедливостта по чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а изисква преценка на конкретните за случая, обективно настъпили обстоятелства, които въззивният съд в случая е отчел - претърпяното от ищцата сериозно травматично увреждане (открито счупване на костите на лява подбедрица); характера и интензивността на болките и страданията; отслабената мускулатура и ограничени движения; липсата на пълно възстановяване към момента на постановяване на решението; нарушения в походката на ищцата; болезненост на входното място на пирона, което създава тревожни и неприятни усещания при движение, възрастта на ищцата (54 г.), преживеният силен стрес и шок от инцидента; обществено-икономическите условия на живот в страната. Тези релевантни обстоятелства са обсъдени от въззивния подробно, като на базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства е формирана преценката му относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди. Ответницата по касация – П. П. е поискала присъждане на разноски за касационното производство, но тъй като доказателства за направени разходи не са представени, то разноски не се присъждат. На основание чл. 78, ал. 10 ГПК на третото лице – помагач разноски не се следват. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение