Определение № 58 от 11.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 604/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК Б. А. Ж. от [населено място], чрез пълномощника си адвокат Д. Р., обжалва определение № 387 от 11.11.2015г., постановено по ч.гр.д. № 5417/2015, ІІІ г.о. на ВКС, с което е оставена без разглеждане подадената касационна жалба срещу решение № ІV-69 от 01.07.2015г. по в.гр.д. № 533/2015г. по описа на Бургаския окръжен съд, като процесуално недопустима съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК /ред. ДВ, бр. 50 от 03.07.2015г/. Жалбоподателката твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като приложим закон относно критерия за допустимост на касационното обжалване е разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /ред.ДВ, бр.100 от 21.12.2010г./, защото въззивният съд се е произнесъл по иск за изменение на упражняването на родителските права с решение, постановено преди изменението на ГПК от 03.07.2015г., което е обжалвано в срок. Ответникът по частната жалба Г. А. Г. не изразява становище в срока по чл. 276 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., като съобрази доводите на страните, намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С обжалваното определение, състав на ВКС, при проверка допустимостта на касационното производство, съобразявайки предмета делото както и датата на подаване на касационната жалба и прилагайки разпоредбата на § 14 от ПЗР на ЗИД ГПК /ДВ, бр. 50 от 03.07.2015г./, е приел подадената касационна жалба за процесуално недопустима на основание чл.280, ал.2, т. 2 ГПК, в редакцията след изменението на ГПК /ДВ бр. 50 от 03.07.2015 г./ в сила от 07.07.2015г. Доводите на частния жалбоподател за неправилност обжалваното определение за неоснователни. Съгласно § 14 от ПЗР на ЗИД ГПК /ДВ, бр. 50, от 03.07.2015г./ подадените преди влизането в сила на този закон касационни жалби се разглеждат по досегашните условия и ред. С оглед действието на процесуално правните норми, подадените след влизане в сила на ЗИД на ГПК касационни жалби се разглеждат съгласно новите условия за допустимост. Касационната жалба срещу въззивното решение е подадена на 20.08.2015г. Въззивното решение е постановено по искове с правно основание чл. 59, ал.9 СК и чл.143 СК, попадащи в приложното поле на чл.322, ал.2 ГПК. При това положение то не подлежи на касационна проверка, тъй като относно критерия за допустимост на същата е приложима разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК /ред. ДВ. бр.50 от 03.07.2015г./ По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.